Д-р Елена Драгушева завършва Медицинския факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски през 2016 г. с пълно отличие и награда Златен Кадуцей. Своята специалност Обща медицина придобива през 2020 г. 2023 придобива докторска степен след успешна защита на дисертационен труд по инфекциозни болести. Към момента д-р Драгушева работи като семеен лекар на деца от всички възрасти и техните родители. Главен асистент е в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на Медицински Университет - София. Заема и позицията заместник-директор по Лечебната дейност на на УМБАЛ по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“.
Прием: платен, НЗОК
- Какво не бива да пропускат родителите преди първия учебен ден?
- Началото на учебната година е не само организационен период за семейството, но и здравен преход за детето. След летните месеци децата преминават към по-строг дневен режим, по-кратък сън и продължителен престой в колектив – фактори, които оказват значение на физическо и психоемоционално ниво. Затова подготовката трябва да започне поне две седмици преди първия учебен ден. На първо място препоръчвам профилактичен преглед при проследяващия семеен лекар. Това е възможност да се оцени общото физическо развитие на детето, да се проследят ръстът, теглото, артериалното налягане, зрението, слухът и двигателното развитие, както и да се установят навреме отклоненията – това е именно целта на първичната профилактична грижа. Не на последно място да се поставят необходимите за възрастта ваксини и възможност да се получи информация за препоръчителните имунизации. Обръщам внимание за важността от имунизация срещу сезонен грип, особено при деца с хронични заболявания или чести респираторни инфекции. Не по-малко значение има възстановяването на режима на сън. Много деца през лятото започват да си лягат значително по-късно, излизат от изградения си ритъм и навик, затова е необходим плавен преход с постепенно изместване на часа за лягане и настройване към училищен режим. В случай, че промяната е рязка в първия учебен ден, това често води до умора, раздразнителност и понижена концентрация. Накрая, но не на последно място бих подчертала и важността на психологическата подготовка. Особено за първокласниците и децата, които сменят училище, са необходими разговори от родителите за изграждане на позитивна нагласа и улесняване на адаптацията на детето.
- Защо профилактичният преглед преди училище или детска градина е толкова важен?
- За съжаление съществува разбирането, че профилактичният преглед преди започване на детска заведение има за цел издаване на нужните медицински документи. В действителност това е една от най-ценните възможности за ранно откриване на заболявания. Голяма част от хроничните нарушения в детска възраст протичат без изразени симптоми. Началните нарушения на зрението, слуха, гръбначните изкривявания, артериалната хипертония, затлъстяването или нарушенията в растежа често остават незабелязани както от родителите, така и от самите деца. Именно профилактичният преглед позволява те да бъдат установени още в ранен стадий, когато могат по-лесно да се коригират. Освен това тези срещи са възможност да се повиши и здравната култура на децата по теми, свързани с храненето, физическата активност, времето пред екраните и качеството на съня. Все по-често профилактиката излиза извън рамките на класическия медицински преглед и се превръща в консултация за цялостното здравословно развитие на детето.
- Кои са най-честите здравословни проблеми, които откривате при тези прегледи?
- През последните години ясно се очертават няколко тенденции при профилактичните прегледи в детска възраст. Най-често установяваме наднормено тегло и недостатъчна физическа активност особено при децата между 10-16 години. Затлъстяването и наднорменото тегло далеч не са проблем само при възрастните. Все повече деца прекарват голяма част от свободното си време пред електронни устройства, което се отразява както на теглото, така и на опорно-двигателния апарат и на зрението. Често откриваме деформации като сколиоза, кифоза, плоскостъпие, както и намалено зрение вследствие на продължителен престой в една неоптимална поза и взиране. Увеличава се честотата и на алергичните заболявания, атопичен дерматит, хроничен ринит и бронхиална астма, в най-голяма степен свързани с начина на живот в големия град. Все по-осезаемо място заемат и психоемоционалните проблеми при подрастващите. Състояния като тревожност, нарушения на съня, трудности в концентрацията, признаци на емоционално претоварване и хиперактивност още в начална училищна възраст. Всичко това показва, че днешното детско здраве трябва да се разглежда много по-комплексно в светлината на заболяванията, характерни за съвременния начин на живот и прави необходимостта от редовна профилактика още по-значима.
- Как можем да подготвим детския организъм за есента и сезона на вирусите?
- Родителите често търсят най-добрия и „силен“имуностимулатор, но истината е, че най-силният съюзник на имунната система остава здравословният начин на живот. Нито един лекарствен продукт не може да компенсира хроничното недоспиване, липсата на движение или небалансираното хранене. Подготовката започва със сън, ежедневна физическа активност, разнообразно хранене и ограничаване на свръхпреработените храни и захарните напитки. А от медицинска гледна точка най-сигурното средство за превенция на конкретни заболявания остават ваксините.Съществено значение има и обучението на децата в елементарни хигиенни навици – правилно и регулярно миене на ръце, промивка на носа след посещение в колектива, използване на лични бутилки за вода и осигуряване на разнообразно и пълноценно хранене в детските заведения и у дома. Нека не се пропуска сутрешното хранене като първа стъпка за добра концентрация и липса на енергиен спад по време на учебни занятия. При определени групи деца след преглед, могат да бъдат препоръчани добавки или прием на витамин D, когато има установен дефицит. Важно е обаче родителите да знаят, че няма универсален медикамент, който да предпазва от всички вирусни инфекции.
- Какви грешки най-често допускат родителите при първите симптоми на настинка или вирус?
- Най-честата грешка остава прекомерната употреба на антибиотици! Вирусните инфекции не се повлияват от антибиотична терапия и ненужната им употреба допринася за развитието на антибиотична резистентност – един от най-сериозните здравни проблеми в световен мащаб. Изписването на антибиотик превантивно има своето място в медицинската практика при някои предстоящи манипулации и операции, но по-никакъв начин не повлиява най-честите остри респираторни инфекции на дихателните пътища, които се причиняват от вируси. Още нещо - приложението на антибиотични капки в носа при хрема е необосновано и допринася много за изграждането на резистентност. Друг често срещан проблем е стремежът на родителите да нормализират телесната температура още при първото й покачване. Температурата сама по себе си е защитен механизъм на организма и нейната повишена стойност не винаги определя тежестта на заболяването. Необходима е комплексна оценка на тежестта на заболяването и общото състояние на детето. Понякога едно дете с 37.5 °С, може да бъде много „по-болно“, отколкото дете с висок фебрилитет, при което температурата и другите симптоми преминават спонтанно за 2-3 дни. Наблюдаваме и прекомерна употреба на комбинирани сиропи, имуностимулатори, витамини и различни лекарствени продукти "за всеки случай", без доказателства за тяхната ефективност. Родителите трябва да знаят, че при повечето вирусни инфекции най-важни остават добрата хидратация, достатъчната почивка, наблюдението на детето и своевременната консултация с лекар при поява на алармиращи симптоми.
- Как се промени ролята на семейния лекар през последните години?
- Съвременният семеен лекар извършва далеч не само лекарска дейност, но е координатор на цялостната медицинска грижа. Той проследява здравословното състояние на пациента във времето, извършва профилактика, диагностика и лечение на остри състояния, участва в ранното откриване на социалнозначими заболявания, координира консултациите със специалисти и проследява пациента и клинико-лабораторните резултати след лечение. При пациентите с хронични заболявания именно личният лекар е този, който осигурява дългосрочното наблюдение и подпомага превенцията на усложненията. Лекарите с детска практика извършват ежедневно голям обем ваксинации. Не на последно място е значението на лекаря като източник на надеждна медицинска информация. След пандемията от COVID-19 излезе на преден план именно тази необходимост - от бърза, адекватна и съобразена със съвременната наука медицинска информация. Все по-често семейният лекар е първият човек, към когото пациентите се обръщат за съвет относно ваксинации, профилактика, интерпретация на лабораторни резултати или избор на най-подходящ диагностичен и терапевтичен подход. Съвременната обща медицина не се свежда единствено до лечение на заболявания. Тя е едно дългосрочно партньорство с пациента с цел опазване и поддържане на физическото и психическото му здраве.
- Защо е важно личният лекар да бъде партньор в грижата за здравето, а не само лекар при нужда?
- Медицината е най-ефективна тогава, когато е проактивна, а не реактивна. Това означава да се грижим за здравето си преди появата на заболяването, а не едва когато вече имаме изявени симптоми. Специалистът по обща медицина е единственият специалист, който проследява пациента през различните етапи от живота му. Той познава фамилната обремененост, предишните заболявания, рисковите фактори, начина на живот и социалната среда. Именно тази цялостна перспектива позволява много по-ранно откриване на здравословни проблеми и индивидуален подход към всеки пациент. Доверието между лекар и пациент има огромно значение. Когато то съществува, хората по-лесно споделят симптомите си, по-често спазват препоръките и са по-ангажирани с профилактиката. Това води до намаляване на острите състояния, по-добър контрол на хроничните заболявания, по-малко усложнения и по-високо качество на живот. Затова бих казала, че семейният лекар не е просто първата стъпка в здравната система. Той е човекът, който познава пациента най-добре и може да бъде дългосрочен партньор в опазването на здравето.
- Кои профилактични прегледи възрастните най-често отлагат, а не бива?
- За съжаление, голяма част от възрастните посещават лекар едва когато вече имат оплаквания. Проблемът е, че много от най-разпространените заболявания като артериална хипертония, диабет, нарушенията в липидната обмяна, хроничното бъбречно заболяване и част от онкологичните заболявания могат да протичат години наред без симптоми. Често се отлагат профилактичните прегледи, ваксините за тетанус и дифтерия, на които подлежат всички възрастни през 10 г, както и изследванията – мамография и цитонамазка при жените, а при мъжете – профилактиката на простатните заболявания, скрининга за карцином на дебелото черво и оценката на сърдечно-съдовия риск. Причините за това са комплексни – от липса на достатъчно информация, през страх и вярване, че „няма да се случи на мен“. Често се подценява и ваксинопрофилактиката при възрастните. Имунизацията срещу сезонен грип, пневмококови инфекции, както и ваксината срещу херпес зостер, могат значително да намалят риска от тежко протичане и усложнения.
- В ежедневието си като семеен лекар кой е най-ценният здравен съвет, който давате на пациентите си?
- Вероятно най-често повтарям една на пръв поглед просто твърдение – здравето не винаги може да се възстанови с лекарства, а се изгражда с ежедневни навици. Няма медикамент, който да компенсира хроничния стрес, обездвижването, небалансираното хранене, нерационалния сън или тютюнопушенето. Именно тези фактори определят в най-голяма степен риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, диабет, някои онкологични заболявания и редица хронични състояния. Съветвам пациентите да не чакат първите симптоми, за да започнат да се грижат за себе си. Малките, но постоянни промени като редовно движение, балансирано хранене, качествен сън, отказ от тютюнопушене и алкохол и ежегодна профилактика – имат несравнимо по-голям ефект върху продължителността и качеството на живота от всяко отделно лекарство. Навиците се усвояват от децата, а промяната им в по-късна възраст често е непосилна задача, затова бъдете за пример на своите деца.
- Ако трябва да промените само един навик на българите, за да бъдат по-здрави, кой би бил той?
- На първо място бих искала да приоритизираме здравето си. Профилактиката независимо дали е под формата на общ медицински преглед, рутинен АГ или преглед при друг специалист трябва да бъде неотменна част от начина на живот. Да научим децата си редовно да посещават своя стоматолог без страх, да убедим жените да правят скрининг за HPV и рак на гърдата, а мъжете – за важността на колоноскопията, особено при наличие на фамилна история, да разширим обхвата на препоръчителните ваксини – всички тези мерки биха имали огромно значение за здравето на цялото население. Убедена съм, че ако повече хора започнат да гледат на профилактиката като на инвестиция и да избират да променят епигенетичните си фактори от средата, ще виждаме значително по-малко случаи на предотвратими заболявания. В крайна сметка доброто здраве не е въпрос само на гени или на късмет, то е резултат от информирани решения, последователни грижи и партньорство между пациента и неговия лекар.
