Всички предприятия с над 50 служители и с годишен оборот над 10 млн. евро трябва да въведат вътрешна процедура за разглеждане на сигнали за нередности. Дикретива на ЕС задължава да бъде назначен и специален служител или отдел, отговорен за получаването и проследяването на докладите. Законът обхваща и всички държавни и регионални администрации и общини с над 10 000 жители.
Директивата на ЕП и на Съвета относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС бе приета на 23 октомври 2019 г. и влезе в сила на 16 декември 2019 г. Държавите членки трябва да я транспонират в националното си законодателство до 17 декември 2021 г.
Първи - от началото на 2022 г., трябва да започнат да я прилагат големите фирми с над 250 души персонал. Средните предприятия с персонал от 50 до 250 души имат гратисен период до 2024 г. Изискванията не важат за малките и микропредприятията.
Закрилата на лицата, сигнализиращи за нередности, в ЕС в момента е разпокъсана и непоследователна. Понастоящем само в 10 държави от ЕС, се гарантира, че лицата, сигнализиращи за нередности, са напълно защитени. В останалите държави предоставяната защита е частична и се прилага само за конкретни сектори или категории работници и служители.
Гражданите, които оповестяват незаконни дейности, следва да не бъдат наказвани в резултат на своите действия. В действителност обаче много от тях заплащат за постъпката си със загуба на работното си място, репутацията си или дори здравето си: 36 % от работниците, които са съобщили за нередности, са станали жертва на ответни действия с цел отмъщение (проучване на Global Business Ethics от 2016 г.).
„Много от неправомерните деяния, предизвикали скандали напоследък, може би никога нямаше да се разчуят, ако вътрешни лица не бяха проявили смелостта да подадат информация за тях. Тези лица обаче поеха огромен риск. Следователно, ако осигурим по-добра защита на сигнализиращите за нередности лица, ще можем в по-голяма степен да откриваме и предотвратяваме вредите, нанасяни на обществения интерес, като например измамите, корупцията, избягването на корпоративните данъци и вредите за здравето на хората и за околната среда. Тези, които постъпват правилно, не трябва да бъдат наказвани", заяви през 2018 г. първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, представяйки предложението за директива.
С новия закон се създават безопасни канали за сигнализиране - както в рамките на дадена организация, така и към публичните органи. Също така той предпазва лицата, сигнализиращи за нередности, срещу уволнение, понижаване в длъжност и други форми на ответни действия с цел отмъщение и изисква от националните органи да информират гражданите и да предоставят на публичните органи обучение за това как да действат в случаи на подаване на сигнали за нередности.
Сигналите за нарушения може да бъдат в много широк спектър: в областта на обществените поръчки, финансовите услуги, предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма; безопасността на продуктите; сигурността на транспорта; опазването на околната среда; ядрената безопасност, безопасността на храните и фуражите и здравето на животните и хуманното отношение към тях; общественото здраве; защитата на потребителите; неприкосновеността на личния живот, защитата на данните и сигурността на мрежите и информационните системи.
Директивата ще се прилага и по отношение на нарушения на правилата за конкуренция на ЕС, нарушения и злоупотреби при правилата за облагане с корпоративен данък и вреди, нанасяни на финансовите интереси на ЕС. ЕК насърчава държавите членки да надхвърлят тези минимални стандарти и да създадат всеобхватни рамки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, въз основа на същите принципи.
„В глобализирания ни свят, където съществува истински стремеж за увеличаване на печалбата, понякога за сметка на спазването на законите, трябва да подкрепяме онези, които са готови да поемат риска да оповестят сериозни нарушения на правото на ЕС. Дължим това на честните хора на Европа", добави еврокомисарката по въпросите на правосъдието Вера Йоурова.
