Премиерите на Исландия и Люксембург се венчаха за партньорите си от същия пол
В последните дни на януари 2003 г. Белгия узакони еднополовите бракове. ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални) приветства новината. Традиционалисти пък бързо скочиха в защита на християнските ценности. Първата гей двойка сключи брак само 4 месеца след като законът бе приет.
Почти две десетилетия минаха оттогава, но гейовете все още нямат право да сключват брак в повече от половината от страните от ЕС. Към днешна дата еднополовите бракове са законни в 13 от 27-те членки - Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Испания и Швеция, както и в Исландия и Норвегия, които обаче са членки само на Европейското икономическо пространство.
ЕС предоставя голяма свобода на държавите да регулират сами брачните отношения. Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) дефинира правото на встъпване в еднополов брак така: “Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право” (член 12). С други думи -
всяка членка на ЕС
си решава сама
Първата европейска страна, която направи историческата промяна, всъщност беше Нидерландия две години преди Белгия. Там хомосексуалните контакти между възрастни са легални от 1911 г. От 1998 г. на еднополовите двойки е дадено правото на фактическо съжителство, а от 2001 г. Нидерландия става първата страна в света, която разрешава гей браковете.
Първата неевропейска страна, признала за законен съюза между хора от един пол, бе Канада през юли 2005 г. Още преди това да стане факт, съдебната система беше легализирала брака в някои от канадските територии и провинции. Така първата гей двойка в Канада сключи брак още през юни 2003 г. Майкъл Лешнер се омъжи за приятеля си Майкъл Стакър. На сватбата
присъства и 90-годишната
майка на единия от младоженците
Също през 2005 г. лесбийките и гейовете получиха право да се женят и в Испания. Южна Африка направи историческата промяна през 2006 г. Засега тя остава единствена на континента.
След 1993 г. в Норвегия се дава възможност на хомосексуалните да живеят в граждански съюз, но им се отказва правото на църковен брак или да бъдат осиновители. През 2004 г. законът за гей браковете е отхвърлен, но пет години по-късно Норвегия става шестата държава в света, в която “различните” могат да сключат брак. Обвързаните лица от един пол имат право и да осиновяват деца, а изкуственото осеменяване е достъпно и за двойките лесбийки. Също през 2009 г. и Швеция дава тези права на гейовете.
Португалия разрешава еднополовите бракове от 2010 г., но осиновяването на деца от хомосексуални съпрузи остава забранено.
Аржентина е първата латиноамериканска държава, в която на гейовете е разрешено да вдигат сватби.
В Исландия браковете между хора от един и същи пол са законни от 2010 г. Тогавашната исландска премиерка влезе в историята, като се ожени за дългогодишната си приятелка и
на 67 години стана
първият държавен лидер
в света, сключил гей брак
Йохана Сигурдардотир се ожени за писателката Йонина Леосдотир на 27 юни 2010 г., когато влезе в сила нов закон, определящ брака като съюз между двама дееспособни възрастни независимо от техния пол.
През 2015 г. благодарение на Люксембург станахме свидетели и на първата в Европейския съюз гей сватба на действащ министър-председател. Премиерът на херцогството - 42-годишният тогава Ксавие Бетел, узакони отношенията си със своя партньор - 36-годишния белгийски архитект Готие Дестне, с когото имаха регистрирана гражданска връзка от 2010 г. Съответният закон бе приет през юни 2014 г. Това е първият случай на еднополов брак на хора от такъв ранг в ЕС.
Една от последните страни, които либерализират законите си за браковете с почти пълно единодушие в парламента, е Малта през 2017 г. Единственият депутат, обявил се срещу закона, се аргументира с християнската си вяра.
У нас конституцията и Семейният кодекс признават само съюз между мъж и жена
Еднополовите бракове не са възможни в България, защото в конституцията е посочено, че те са само между хора от различен пол.
“Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак”, гласи алинея първа на чл. 46 от основния закон и така се слага точка на темата.
За да станат възможни браковете между хора от един и същи пол, трябва да се промени конституцията. Темата за изменения на основния закон е актуална в момента, но тя засяга само главата за съдебната система. Досега нито една политическа сила
не е изразила становище в
подкрепа на еднополовите бракове
и не е дала заявка, че ще повдигне темата при евентуално “отваряне” на конституцията.
Какво е бракът, се доразвива в Семейния кодекс, където също се казва, че той се “сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние”.
Тези два текста се цитират неизменно, когато еднополови двойки, сключили брак в други държави, претендират за права у нас по силата на съюза помежду си.
“Безспорно съгласно българското законодателство лица от един и същи пол нямат законово право да сключат граждански брак”, посочва в свое решение и Върховният административен съд (ВАС).
Според нашите закони обаче граждански брак не е позволен, а фактическото съжителство не е законодателно уредено.
Има държави, в които еднополовите бракове не са разрешени, но нормативно е узаконено т.нар. фактическо съжителство на семейни начала.
Проблемът е, че в България не само няма легална дефиниция на понятието, но то законодателно не е уредено не само за хомосексуалните, но и за хетеросексуалните двойки.
Тоест от т. нар. живеене на семейни начала не произтичат никакви имуществени права и задължения за партньорите, макар че съдиите използват терминът в своите решения. През 2009 г. тази тема много се дискутира, но не се стигна до решение. От една страна, че така ще се подкопае статутът на традиционния барк, а от друга, че ако се изключат еднополовите двойки, е дискриминация. То обаче е въведено като понятие в много нормативни актове - антикорупционния закон и закона за чужденците например, но е признато в Семейния кодекс.
Все повече българи, които принадлежат към ЛГБТ общността, избират да сключат брак в чужбина. Това обаче им създава проблеми у нас, ако решат да претендират за права по силата на този брак. Така например те не могат да взимат решение, когато техният партньор е в болница. При смърт на единия трябва да напуснат общото жилище, макар и да са го делили години наред и да имат финансов принос.
Преди 2 г. ВАС се занима със случая на чилийката с австралийско гражданство Кристина Палма и французойката Мириама Диало. Двете имаха сключен брак във Франция през 2016 г. Мириама, която е от държава-членка на ЕС, можеше да живее у нас. Според дирекция “Миграция” Кристина не можеше да получи документ за продължително пребиваване на член на семейство, защото България не признава еднополовите бракове.
Двете жени отнесоха въпроса до съда, който на две инстанции категорично каза, че бракът между тях дава право на Кристина да получи нужния ѝ статут. Магистратите се позоваха на решение на съда на ЕС в Люксембург, който през 2016 г. за първи път тълкува какво е съпруг при брак, сключен между еднополови двойки. Тълкуването е само по отношение на свободното придвижване в ЕС.
