Регионът приютява 135 проекта на стойност най-малко 32 млрд. евро, които по един или друг начин са свързани с Китай
2009 година преобрази балканските страни. Промяната започна с финансовата криза, която удари света година по-рано и впоследствие нахлу на Балканите и региона, който едва свързваше двата края. В този момент на сцената влезе Китай.
Гърция отвори вратата си през пристанището Пирея, докато Сърбия обяви Пекин за “четвъртия стълб” на своята външна политика. Балканските страни имаха нужда от пари, а Китай се нуждаеше от приятелски коридор от Средиземно море до Европа. Това беше началото на едно красиво приятелство. Но то има своята цена. Повече от десетилетие по-късно според данни на разследващия сайт “Балкан инсайт” регионът приютява 135 проекта на стойност най-малко 32 милиарда евро, които по един или друг начин са свързани с Китай. Страната инвестира основно в металургията, минното дело, енергетиката и транспорта, като
повечето от тези проекти
са придружени от
обвинения в корупция,
експлоатация и вреди за околната среда.
От друга страна, най-голям инвеститор в региона е Европейският съюз. През септември миналата година зам.-шефът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) съобщи, че през 2020 г. са инвестирани 1,3 милиарда евро в Западните Балкани и обеща същата сума да се влее в шестте страни и през 2021 г. В продължение на близо три десетилетия банката подкрепя Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия. Всички те се надяват един ден да се присъединят към ЕС. Вицепрезидентът на ЕБВР Пиер Хейлброн обаче посочи, че публичните пари не са достатъчни и частните инвеститори също трябва да бъдат мобилизирани. Относно китайските инвестиции в региона, главно в инфраструктура и енергия, Хайлброн предупреди, че ЕБВР е обезпокоена, когато инвестициите не отговарят на критериите за устойчивост и не създават работни места на местно ниво.
Шестте балкански държави се опитват да се присъединят към най-големия търговски блок в света от 2004 г. насам, но продължават да срещат неуспех. На Балканите нараства разочарованието от препятствията и от липсата на напредък. На срещата на върха в Словения на 6 октомври м.г. с участието на всичките 27 лидери на ЕС и техните шестима балкански колеги, блокът отказа да се споразумее за конкретен график за тяхното членство. Те единствено дадоха поредното обещание. В съвместна декларация лидерите на ЕС потвърдиха отново ангажимента на блока към процес на разширяване с шестте държави от Западните Балкани. Липсата на точна дата обаче предизвиква опасения, че забавянето ще послужи само за засилване на влиянието на Русия и Китай особено в Сърбия и няма да помогне за стабилизирането на регион, който все още трябва да успокои призраците на етническите войни от 90-те години.
“Ако ЕС не се разшири,
други ще се разширят”,
каза тогава премиерът на Словения Янез Янша пред германската телевизия ARD, визирайки Русия и Китай.
Обосновката за отказ от приемане на нови членки в ЕС е различна за всяка от кандидатките, но основните резерви са идентични: страната “все още не е подготвена” за членство в ЕС; за ЕС е “твърде рано” да приеме нова държава; или “цената за приемане на нов член надвишава всички ползи”, които биха могли да произтичат от присъединяването му. Тези опасения по отношение на Западните Балкани бяха засилени след приемането на България и Румъния през 2007 г. и бавния темп на политически и икономически промени, които се случват оттогава.
Сърбия, която преговаря за присъединяването си от 2014 г., не е отваряла нови глави от декември 2019 г. Черна гора вече води преговори по всички досиета, но и при нея не се вижда скорошен край на процеса. След това е Северна Македония, която е блокирана от започването на преговори за членство от съседката си България заради спор за история и език. Албания - другата страна с големи надежди, също зависи от българското вето, защото е обвързана с македонците. Босна и Херцеговина и Косово са още по-назад на опашката. Косоварите са разочаровани, че въпреки че отговарят на всички технически условия, все още им е отказано безвизово пътуване до Шенген, за разлика от тези, които живеят в останалата част от Западните Балкани, както и в постсъветските републики Молдова, Грузия и Украйна. Не е изненадващо, че ЕС е станал интровертен. Дневният ред е вътрешна консолидация, а не разширяване. Блокът се тревожи за съдбата на еврозоната, опитва се да продължи напред с Европейския зелен договор и се бори с COVID-19, затова разполага с много малко време и енергия за други въпроси. Западните Балкани пък няма къде другаде да отидат и дори да им бъде отказано членство в блока, те не могат да си позволят да обърнат гръб на ЕС.
В края на краищата съюзът остава най-големият икономически играч в региона, на който се падат около 73% от чуждестранните инвестиции и 70% от търговията. Гражданите на балканските страни пътуват, учат и работят в ЕС. Освен това независимо от шума около помощта, предлагана от Русия и Китай, до голяма степен ЕС поема сметката за възстановяването на Западните Балкани след COVID-19. Блокът заедно с Европейската инвестиционна банка мобилизира 3,3 млрд. евро в подкрепа на шестте държави в региона по време на пандемията.
