Защита на върховенството на закона и свободното придвижване са други основни теми, посочени от сънародниците ни в ново изследване на Евробарометър
Върховенството на закона и свободата на придвижване са двете ключови европейски ценности, които според българите Европейският парламент трябва да защитава приоритетно. Това показва най-новото проучване на Евробарометър, огласено миналата седмица. То е правено по поръчка на законодателния орган в Страсбург и на Европейската комисия в края на миналата година.
32% от анкетираните в България разчитат на евродепутатите да водят борба за тези две основни постижения на общността. 25% от сънародниците ни настояват за зачитане на националната идентичност, културата и традициите и за солидарност между държавите - членки на ЕС. За сметка на това едва 7% смятат, че Европарламентът трябва да се противопоставя срещу дискриминацията и да защитава малцинствата, и едва 4% се обявяват за правото да се иска убежище заради преследване.
Като основна задача пред евродепутатите гражданите на Европа като цяло поставят опазването на демокрацията (32%), следвана от свободата на словото (27%) и правата на човека (25%).
За българите важността на
демокрацията се нарежда
едва на 5-о място с 23%
Най-удовлетворени от демокрацията в ЕС са младите на възраст между 15 и 24 г. – 63%, докато при хората над 55 г. този процент намалява до 48. Особено безпокойство будят надигащият се екстремизъм, широкото разпространяване на дезинформация и отслабването на принципите на правовата държава.
“Както гражданите правилно посочват, защитата на демокрацията е европейската ценност с най-голяма важност над всичко останало. Не можем да приемаме демокрацията за даденост; екстремизмът, авторитаризмът и национализмът днес са нарастващи заплахи за нашия общ европейски проект”, заяви по повод проучването новата председателка на Европарламента Роберта Мецола.
Сред политическите приоритети гражданите на ЕС слагат на първо място здравеопазването (42%), следвано от бедността и социалното изключване (40%), както и действията срещу изменението на климата (39%). Българите са съгласни с първите два приоритета, за които са се обявили съответно 53% и 51% от запитаните. Колкото до климата обаче, той се оказва важен само за 16% от сънародниците ни. Затова пък 48% настояват за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места при 32% за целия ЕС.
Дигитализацията и половото равенство са оценени най-ниско сред темите, които трябва да бъдат адресирани до Европарламента – съответно 7% и 4%. Правата на потребителите като проблем вълнуват българите (20%) значително повече от европейците изобщо (14%). 58% от анкетираните в 27-те членки искат още по-голяма роля на Европарламента като основен орган, който изразява гласа им, като подкрепата се е увеличила сериозно по време на пандемията. Още
по-голяма тежест
на ЕП са поискали
43% от българите
Само 8% обаче са заявили, че познават добре работата ѝ, 43% смятат, че гласът им има значение в ЕС, но 52% са на обратното мнение. На въпроса дали мнението им се зачита в собствената им страна, 58% са отговорили с “да”, а 39% - с “не”.
Глобално за съюза 62% считат, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро, като само 9% заявяват обратното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 г. насам. Почти три четвърти от анкетираните (72%) заявяват, че тяхната страна е спечелила от членството си в ЕС, като мнозинството (63%) са оптимисти за бъдещето на общността. В сравнение с проучването през есента на 2020 г. в България се наблюдава намаляване със 7 пункта - до 49%, на дела на хората, които са на мнение, че членството на страната в ЕС е нещо добро, а делът на анкетираните, които го приемат като негативно, се увеличава с 4 процента - до 13. Делът на гражданите в България, според които страната е спечелила от членството си в ЕС, остава висок (60%), но е по-нисък от средноевропейския и намалява с 4% спрямо есента на 2020 г. Българските граждани виждат ползите от ЕС основно като възможности за работа, които съюзът дава (47%), подобряването на сътрудничеството между България и другите европейски страни (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22%).
Интересно е че, макар и все още бавно,
делът на европейците, които вярват, че
нещата в ЕС вървят в положителна посока,
се увеличава
От 2010 г. насам се забелязваше силен спад в този оптимизъм, а пикове на негативизъм имаше през 2011 г., когато икономическата и финансовата криза бяха в разгара си, през 2016 г. заради миграционната вълна и през 2018/2019 г. заради политическата криза, свързана с Брекзит. Впоследствие броят на мислещите, че ЕС започва да се развива в положителна посока, е скочил с 12%, докато обратното мнение е отбелязало спад с 6%.
Според проучването информация за това как реално са изразходвани средствата от ЕС би била най-интересна за 43% от участниците в допитването, като за българските граждани това също е темата с най-висок интерес, с дял от 39%.
Европейските граждани искат да научат повече и за конкретните последици от европейското законодателство в своята страна (30%), подробности за дейностите на своите национални членове на ЕП (29%), както и за това какво прави ЕС за преодоляване на пандемията от COVID-19 (29%).
В България темите, от които се интересуват хората, са информация за това какво конкретно е направил ЕС за техния град/регион (36%), правата им като граждани на ЕС (34%), конкретните последици от европейското законодателство в страната (32%) и конкретните дейности на национални членове на Европарламента (31%).
“Гражданите искат и заслужават повече информация за конкретното въздействие на политиките и решенията на ЕС в тяхното ежедневие. Хората трябва да знаят как се изразходват средствата”, заяви Мецола.
Проучването на Европейския парламент е проведено между 1 ноември и 2 декември 2021 г. сред 26 510 граждани от всички 27 държави членки под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн дискусии, когато това е било наложително поради пандемията от COVID-19.
Европейската агенция по лекарствата ще се бори по-ефективно с недостига на медикаменти
Европарламентът с голямо мнозинство одобри разширяването на правомощията ѝ
Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) ще бъде по-добре подготвена да наблюдава и смекчава недостига на жизненоважни лекарствени продукти и медицински изделия, за да може да се справя с извънредни ситуации в областта на общественото здраве. Ще бъдат направени две “ръководни групи за недостиг” на лекарствата и медицинските изделия, а ЕМА ще създаде и управлява Европейска платформа за мониторинг на недостига, за да улесни събирането на данни.
Това става ясно от гласуваното с голямо мнозинство от евродепутатите временно споразумение за увеличаване на правомощията на регулаторния орган на ЕС за лекарствата, което бе постигнато от Съвета на ЕС миналата година. Европарламентът го одобри с 655 гласа “за” срещу едва 31 “против” и 8 “въздържал се”. Според споразумението всички участници във веригата за доставки ще бъдат включени по-активно, включително експертни съвети от наблюдатели, представляващи пациенти и медицински специалисти, както и притежатели на разрешения за търговия, дистрибутори на едро и други лица, тясно свързани със здравеопазването. Агенцията ще създаде и публична уебстраница с информация за недостига на лекарства. Данните, свързани с клиничните изпитвания и информацията за разрешените за употреба на лекарствени продукти, ще бъдат предоставяни бързо и прозрачно.
“Новият регламент прави по-прозрачни както агенцията, така и всички участници във веригата на доставки, като ги включва в по-голяма степен в процеса и насърчава сътрудничеството между агенциите на ЕС. Освен това ще бъдат подкрепени клиничните изпитвания за разработване на ваксини и лечения, което ще повиши прозрачността по тези въпроси. Европейската платформа за мониторинг на недостига ще предостави на агенцията ключов инструмент за наблюдение на доставките на лекарства и за предотвратяване на недостига им. Накратко, повече прозрачност, повече участие, повече координация, по-ефективен мониторинг и повече превенция”, заяви испанският евродепутат Николас Гонсалес Касарес, който е докладчик по темата. Новият регламент ще се прилага от 1 март. Европейската платформа за мониторинг трябва да заработи в началото на 2025 г. В рамките на разширените правомощия ЕМА ще координира и независими мониторингови проучвания за ефективността и безопасността на ваксините, като се използват съхраняваните публични данни.
“Видяхме ясно по време на пандемията от COVID-19 как процедурите, създадени от ЕМА, могат да помогнат за ускоряване на одобрението на клинични изпитвания и регулаторни оценки в ЕС. Гордея се да видя, че сега те са официално признати като част от плана за реакцията на ЕС при бъдещи извънредни ситуации в общественото здравеопазване”, казва Емер Кук, изпълнителна директорка на агенцията.
