На 20 март се навършват 60 години от установяването на дипломатически отношения между България и Алжир.
За рождена дата официалните двустранни връзки се смята денят, в който през 1962 г. Антон Югов - председател на Министерския съвет на България изпраща телеграма на председателя на временното правителство на Алжирската република Бен Хеда.
"Правителството на НР България заявява, че признава "де юре" временното правителство на Алжирската република и е готово да установи дипломатически отношения с него", се казва в депешата, пратена на 20 март 1962 г. от Югов. В нея се поздравява алжирския народ с успешното приключване на въоръжената борба за свобода и независимост.
Този документ
се смята за начало
на официалните
отношения
между двете страни, веднага след подписването предния ден на Евианската декларация.
Както личи от архивите за връзките между двете страни, България не само е побързала да признае независимостта на Алжир, но и да открие свое дипломатическо и търговско представителство в северноафриканската страна.
По нареждане на Министерството на външните работи в София Любен Дамянов, временно управляващ българската легация в Тунис, заминава за Алжир и през юли 1962 г. разговаря с Бен Хеда и с министъра на външните работи на временното правителство Дахлаб. На този разговор е обсъден и въпроса за откриване на българско дипломатическо и търговско представителство в Алжир.
"Засега всяка страна може да изпрати свой представител, който да осигури помещение за бъдещата мисия на страната си, но това още не означава, че му се признава статут на дипломатически представител към временното правителство. Този въпрос трябва да се постави пред новото правителство на Алжир след неговото избиране от Учредителното събрание", заявява Бен Хеда.
С писмо от 10 юли 1962 г. българският министър на външните работи Карло Луканов уведомява министъра на външните работи на временното алжирско правителство Дахлаб, че упълномощава Любен Дамянов, съветник при легацията на България в Тунис, като
"шарже дьо мисион"
към временното
алжирско правителство.
В резултат на водените преговори и след обявяването на Алжирската народна и демократична република и избирането на Бен Бела за министър-председател на 10 октомври 1962 г. е постигнато споразумение за установяване на дипломатически отношения между двете държави на равнище посолства.
Новината е публикувана в българския печат на 12 октомври 1962 г.
През март 1963 г. в София пристига служител на алжирското външно министерство, натоварен да организира откриването на посолство в София.
През април за временно управляващ на новата алжирска дипломатическа мисия в София е назначен Хамза Бен Амран. За първи извънреден и пълномощен посланик е назначен Омар Уседик, който връчва акредитивните си писма в София на 5 юни 1963 г.
Борис Цветков съответно е изпратен като първи български посланик в Алжир, връчвайки акредитивните си писма на 12 декември 1962 г.
В действителност
България започва
неофициални отношения
с Алжир още по-рано,
подпомагайки борбата
на алжирците с оръжие
и други средства.
През май 1960 г. кораба “Бреза” под командването на капитан Васил Вълчанов извършва секретна доставка на оръжие за Алжирската освободителна армия.
По време на този рискован курс Вълчанов успява да пробие френската морска блокада и доставя на алжирците 240 тона тротил, противоракетни оръдия и други оръжия и боеприпаси, допринесли за окончателната им победа над френските колониални войски.
За изключителните му заслуги към Алжир капитан Вълчанов получава различни медали и отличия от алжирската държава.
"Ние бяхме на страната на алжирския народ и снабдихме неговите освободителни сили с оръжие, което допринесе за победата във войната. С това България спечели признателността на алжирците. След обявяването на независимостта на страната на 5 юли 1962 г. Алжир се отвори към нас. Жалко е, че през последните години изпускаме златни възможности за бизнес с тази страна, в която навремето имахме такъв актив", казва Вълчанов в интервю за "24 часа" малко преди да почине на 102-годишна възраст.
Васил Вълчанов, който през дългия си живот бе един от човешките мостове на българо-алжирските отношения разказва част от историята им на страниците на книгата си "Секретни доставки на оръжие".
По случай 60-годишнината от независимостта на Алжир
100-годишният тогава
Васил Вълчанов
бе удостоен с медал
от алжирското държавно ръководство.
“Този медал е свидетелство за дълбоката признателност, която алжирският народ и правителство изпитват към изключителната личност на капитан Вълчанов, чийто хуманизъм и отказ да се примири с несправедливостта и колониалното потисничество спрямо народите са в основата на неоценимата помощ, оказана от него на бойците от алжирската съпротива, пожертвали себе си за освобождението на скъпата ни родина.”
С тези думи тогава от алжирското посолство в София връчиха отличието на капитан Вълчанов.
