Над 400 руски дипломати експулсирани от Стария континент от началото на войната по обвинение в шпионаж
Западните служби може да превербуват незасегнатите от вълната
Атлантическият съвет: Доставени ли са специални товари в Сърбия със самолета от Сочи, който мина над България?
Руската шпионска мрежа в Европа е значително затруднена, тъй като от началото на войната в Украйна са експулсирани над 400 служители в посолствата и консулствата на Москва заради действия, противоречащи на Виенската конвенция. Така успоредно с битката на терен между руската и украинската армия в сянка се води и сблъсък с разузнаването на Москва на Стария континент.
На 11 април френските власти обявиха, че са разкрили тайна операция, в която са въвлечени шестима руски агенти под дипломатическо прикритие и ги изгонеха от страната. Само седмица преди това в отговор на предполагаемите руски военни престъпления в Буча много страни от ЕС експулсираха около 270 руски дипломати, които обвиняват в шпионаж.
Само Полша
обяви 45 души за персона нон грата
От началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари т.г. други 150 служители в руски мисии зад граница трябваше да се върнат в родината си. Всички по една и съща причина – излизане извън разпоредбите на Виенската конвенция.
Това е
най-масовото експулсиране
на дипломати
в историята. То е почти двойно на изгонените от западните страни руски агенти през 2018 г. след отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания, пише в свой анализ американският център "Стратфор".
Акцията е безпрецедентна, но също толкова рекорден е и броят на руските операции, твърдят западни издания. Преди година бившият шеф на британското разузнаване заяви, че са разкрити едва една десета от шпионските афери на Кремъл в Европа. Малко след това ръководителят на германското външно разузнаване каза в интервю, че московският шпионаж в страната му е достигнал нивата от времето на студената война. Тези два примера според "Стратфор" трябва да са червена лампичка за западните служби за все по-честите руски шпионски операции в Европа. Нахлуването в Украйна послужи за повод да се обърне внимание на работата под прикритие на Москва в ЕС.
Руският шпионаж е насочен и към централите на НАТО и ЕС, добавя "Стратфор". През октомври Северноатлантическият пакт изгони осем "необявени" агенти на разузнаването от мисията на Москва към алианса. В отговор Русия спря дейността й.
Белгия и Австрия също са интересни
за руската
шпионска дейност
отчасти защото броят на международните организации във Виена и Брюксел позволява на Москва да акредитира повече оперативни служители като дипломати, пише изданието "Бизнес инсайдър". А Унгария не е изгонила нито един дипломат по време на вълната от експулсирания в Европа.
"Австрийското и унгарското правителство са известни с политиката си на отворени врати към руските агенти", казва пред сайта Крис Милър, професор в университета "Тъфтс".
"Дезинформацията е основна част от руската дейност в Европа от десетилетия. По този начин Москва популяризира своите интереси и
се опитва да подкопае доверието към чуждите
правителства и институции", добавя изданието.
Загубата на над 400 офицери ще затрудни усилията на Кремъл в тази насока, както и за придобиването на информация от Запада. Това важи особено за прибалтийските страни, които не просто изгониха заподозрените за шпиони, а закриха и консулски служби, които смятат за прикритие. Словакия и Словения пък ограничиха броя на служителите в руските мисии, което означава, че няма как просто да се изпратят заместващи на тяхно място.