Аржентина и Бразилия имат потенциал за повече продукция, но политиците пречат
В някои страни ще има бунтове за храна
В предишните два броя проф. Стив Ханке на базата на своя архив разказа как би постъпил президентът Роналд Рейгън в кризисна ситуация като сегашната. Според него подходът му би бил диаметрално различен от този на Джо Байдън. Макар да е известен като специалист по валутни бордове, той от 14-годишен търгува със зърнени продукти, като потомък на известен фермерски род в Айова. Професорът следи изкъсо пазарите на зърно и има доверени контакти, до които се допитва преди да инвестира.
Тези дни той за поредна година бе обявен за един от най-влиятелните хора във Вашингтон, автор е на "Уолстрийт джърнъл" и "Форбс", а последователите му в Туитър надхвърлят 470 хил. В този брой проф. Ханке разказва как и в миналото великите сили използват храните като скрито оръжие за постигане на целите си.
- Проф. Ханке, като човек, израснал в Айова, един от големите селскостопански щати на Америка, вие търгувате със селскостопански стоки от почти 70 години, какъв е вашият общ поглед върху това, което мнозина казват, че е предстояща продоволствена криза?
- Що се отнася до селското стопанство, светът бе свидетел на едни 40 години, които бяха късмет, технологични иновации и огромна революция - от социалистическо земеделие към частно предприемачество. След прочутата реч на Дън Сяопин през декември 1978 г. голяма част от китайското селско стопанство стана частно и производителността експлодира. След това дойде разпадането на Съветския съюз. С това огромни части от Русия и Украйна бяха приватизирани
и тези бивши съветски републики се превърнаха от вносители на храни в два от най-големите износители в света.
Биотехнологичните иновации, които бяха част от Зелената революция, също напреднаха драматично през последните 40 години. Тези иновации произхождат предимно от САЩ и се разпространиха по целия свят, допринасяйки за селскостопанската производителност.
- Очаквате ли предстояща продоволствена криза? Има предупреждения, че недостигът и нарастващите цени на царевица, пшеница, слънчогледово олио и т.н. ще ни съпътстват още дълго.
- Санкциите срещу Русия и войната в Украйна поставиха, надявам се, само временен край на тези 40 години
“успех”. Очевидно износът от Украйна и Русия ще намалее драстично в краткосрочен план. Освен това, и което е важно, селското стопанство е много сложен бизнес. Не е толкова лесно. От една страна, той е много енергоемък. И благодарение на санкциите цените на горивата се повишиха драстично, което ще наруши производството. Друг
съществен принос
в продуктивното земеделие са торовете. Поташът (калиев карбонат- б.р.) е важен тор, а Беларус е голям производител, който е санкциониран и изгонен от пазара. Азотът се произвежда в Европа и за производството му се използва газ. Но руският газ е санкциониран. В резултат на недостига на торове Китай, голям производител на торове, започна да ограничава износа. И така, това, което изглежда като прости, целенасочени санкции, причини много по-големи разходи извън Русия, отколкото върху целта - а именно Русия.
- Тоест санкциите носят със себе си много нежелани ефекти?
- Да! Всичко в икономиката е взаимносвързано. Най-добрата илюстрация за това идва от селското стопанство и беше представена на вниманието ми от
моя приятел
и ментор,
покойния Робърт "Боб" Мъндел. Боб го нарече "афганистански ефект". След съветската инвазия в Афганистан Съединените щати наложиха зърнено ембарго на Съветите през януари 1980 г. С това на американските фермери беше забранено да продават зърно на Съветите, империя, която по това време изпитваше огромен дефицит на зърно. Президентът Джими Картър, по зле замислен съвет на своя съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински, въведе на "въоръжение" зърното.
В отговор Съветите се опитаха да заобиколят ембаргото. Намериха зърно в Аржентина. Всъщност аржентинците бяха щастливи да сключат сделка със СССР. Аржентинските фермери продадоха големи количества зърно, съветските получиха добра цена, а американските фермери тежко пострадаха
Последният удар върху САЩ беше фактът, че аржентинската военна хунта, заклет враг, извлече огромна полза.
- В краткосрочен план, изглежда, се очертава продоволствена криза?
- Ще имаме хранителна инфлация – цената на храните ще скочи. А в някои страни дори ще има и бунтове за храни, те обикновено свалят правителства.
- Какви са дългосрочните перспективи за нашите хранителни доставки?
