Посещението на германския канцлер Олаф Шолц в Белград в петък и очакваната днес визита на австрийския външен министър Александър Шаленберг, който носи в Сърбия нова инициатива за бъдещия ход на процеса на разширяване на ЕС, е продължение на дипломатическата офанзива на Запада, която има за цел регионът на Западните Балкани във възможно по-голяма степен да се приближи до Европейския съюз, пише вестник "Данас", цитирайки Йелица Минич, председателка на Европейското движение в Сърбия.
За разлика от тежките послания на германския канцлер, от Австрия би трябвало да пристигнат по-меки сигнали, насочени към Сърбия, предава БТА. Реакциите на посещението на германския канцлер Олаф Шолц в Белград, но и на тежките послания, които Шолц донесе - за санкциите срещу Русия и признаването на Косово, още не са стихнали, а властите в Сърбия се готвят за продължаване на дипломатическата офанзива, коментира "Данас".
Вестник "Вечерне новости" отбелязва, че германският канцлер Олаф Шолц е донесъл в Белград "пълен куфар с условия" - "от искането Сърбия да признае Косово, през критиките, че подкрепяме сецесионистките намерения в Босна и Херцеговина, до посланията, че трябва да въведем санкции на Русия заради украинската криза". От друга страна на Прищина не бяха отправяни критики, като тя бе наричана "конструктивен партньор, верен на Европа", а Шолц пропусна да спомене предишното си послание от Берлин, че всичко, договорено в Брюкселското споразумение трябва да се изпълни, пише изданието, коментирайки обиколката на канцлера в Западните Балкани. Според "Вечерне новости" това означава, че Съюзът на сръбските общини, чието формиране се чака от девет години, що се отнася до Германия изобщо не е в дневния ред.
Германският канцлер Олаф Шолц поиска по време на визитата си в Белград в петък Сърбия да се присъедини към европейските санкции срещу Русия, съобщиха сръбските издания.
Разговаряхме за политическата ситуация и Шолц по много решителен, ясен и остър начин поиска от Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия, т.е. да подкрепим ограничителните мерки, които ЕС предприе срещу Русия, заяви сръбският президент Александър Вучич на съвместна пресконференция с Шолц след срещата им.
Сръбският президент подчерта, че ЕС трябва да има предвид факта, че Сърбия и Русия имат специални отношения, които датират отдавна.
Говорих за нашата позиция и специфичната ситуация, когато става дума за Косово и Метохия, енергетиката и традиционните отношения с Руската федерация, каза Вучич, цитиран от Бета.
Германският канцлер посочи, че Берлин очаква всички страни, които са кандидатки за членство в ЕС, да се присъединят към санкциите, които евросъюзът въведе срещу Москва заради руската инвазия в Украйна. Той отбеляза, че "всеки трябва да знае“, че санкциите няма просто така да изчезнат след края на войната в Украйна.
Двамата лидери са обсъдили и диалога за нормализация на отношенията между Косово и Сърбия, като Шолц отбелязал, че в този процес е "нужен напредък“.
Вучич заяви, че днес за първи път чува, че някой от Европа иска от Сърбия взаимно признаване с Косово, и посочи, че Белград ще обмисли как ще подходи по тази тема през следващия период. По думите на Вучич досега само САЩ са говорили за взаимно признаване.
Не се ядосвайте, че отношението ни към Косово е различно от вашето, тъй като колкото вие държите на териториалната цялост на Украйна, сърбите толкова държат на териториалната цялост на Сърбия, подчертал Вучич.
Днес сръбският президент ще се срещне с австрийския министър по европейските и международните въпроси Александър Шаленберг. Официалният австрийски представител пристига в Белград, след като в тази държава открито бе казано, че Австрия няма да приеме членството на Украйна в ЕС без членството на Западните Балкани, отбелязва вестник "Данас".
Шаленберг ще има в Белград срещи с премиера Ана Бърнабич, президента Александър Вучич и министъра на външните работи на Сърбия Никола Селакович.
Австрийският външен министър пристига в Белград, след като Австрия предаде на членките на ЕС свой "нон пейпър" за промяна в присъединителния процес, в който предлага постепенно включване на страните кандидатки в институциите, политиките и фондовете на ЕС, отбелязва агенция Танюг. Австрия предложи това постепенно включване на кандидатките в ЕС заради войната в Украйна, тъй като смята, че тази криза застрашава източната политика на добросъседство и би могла да има негативни последици за стабилността на Западните Балкани.
Шаленберг и министърът по европейските въпроси Каролине Едщадлер, които са автори на "нон пейпъра", заявиха, че разширяването не е само бюрократична процедура, а мощен геостратегически инструмент.
В интервю за Танюг преди визитата Шаленберг каза, че реалната европейска перспектива на Западните Балкани сега е по-важна от всякога, а Сърбия на европейския си път винаги може да разчита на подкрепа от официална Виена. На въпрос с какво послание пристига в Белград, Шаленберг изтъкна, че руската агресия срещу Украйна може да доведе до огромни негативни последици за стабилността на Западните Балкани, поради което идва със съвсем ясно послание. Той каза, че ще отправи апел към сръбските партньори на Австрия ясно да се изяснят в полза на ценностите на европейската интеграция.
Йелица Минич обяснява, че в рамките на самия ЕС в момента имаме серия от идеи за това какво трябва да се прави занапред с политиката на разширяване на ЕС. Причина за това е естествено войната в Украйна и искането на Украйна, Молдова и Грузия тези страни да получат статут на кандидати и да бъдат активно включени в процеса на разширяване. Предложението на Австрия съдържа пълна интеграция на страните от Западните Балкани в някои сектори и възможност да участват в работата на институциите на ЕС и използването на европейските фондове, с което административният и политическият елит на страните от Западните Балкани и гражданите биха се включили в самия процес на разширяване, обяснява Минич.
Процесът на разширяване, който забуксува и доведе до безнадеждно положение много страни в региона, смята Минич, сега би могъл да се съживи. Въпросът е обаче кои тонове ще надделеят в Европа, с оглед на това, че становището на Шолц бе доста различно.
Германия действа много решително. Те заявяват, че няма никакво присъединяване на фази или частично присъединяване. Германия се застъпва за пълна интеграция на страните от Западните Балкани в ЕС, но трябва да бъдат изпълнени условията. Германия настоява също да се премахнат спънките. Шолц каза това и по време на посещението си в Белград, и на форума в Солун, и по време на визитата си в България, където се застъпи София да се откаже от ветото за започване на преговори със Северна Македония, заяви Минич.
От Сърбия се очакват две ключови неща - да въведе санкции срещу Русия заради войната в Украйна, макар да не е ясно дали от Белград се очаква да въведе пълните санкции наведнъж или да започне да ги въвежда на фази. Втората тема е Косово. Шолц заяви в Прищина, че се очаква двете страни активно да се включат в диалога и докато не се стигне до признаване, няма възможност за интеграция в ЕС. Използва се формулировката "международно признаване", но всъщност става въпрос за признаване на Косово от страна на Сърбия, посочва вестник "Данас".
