Във фейсбук профила си министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи още веднъж потвърди, че френско предложение като възможно решение за вдигане на ветото от страна на България до момента не е получено официално, защото най-напред в страната трябва да получат мненията на страните-членки на ЕС, с които от МВнР на Северна Македония са в постоянна комуникация и по тази причина „не съществува възможност за внасяне на каквото и да било предложение в парламента и/или неговите органи.“
Османи уточнява, че „евентуален протокол, който се споменава като готов документ, може би ще бъде протоколът от Междуправителствената комисия между Република Северна Македония и България, който е предвиден в Договора за приятелство от 2017 г.“ Досега, пише Османи, е проведено само едно заседание на тази комисия през 2019 г., а протоколът от него, който е единственият протокол досега, е публично достъпен от три години, т.е. няма окончателен протокол, тъй като второто заседание на Междуправителствената комисия не се е провело.
Винаги съм отговарял положително на поканите в Комисията по външни работи в парламента на Република Северна Македония, въпреки че не винаги съм се чувствал добре дошъл там, нито съм получавал съдействие по въпроса за изслушване на избрани посланици, написа външният министър, цитиран от БТА.
Османи уточнява, че в зависимост от програмата си е готов скоро да бъде определена дата, за да се представят всички въпроси от сферата на външната политика, но в същото време призова председателя на комисията да насрочи заседание „за избор на няколко ключови посланици, чието изпращане е ненужно спряно заради отказа на Комисията по външна политика в парламента да насрочи заседание за изслушването им".
Коментарът на Османи дойде, след като по-рано днес председателят на Комисията по външна политика в парламента на Република Северна Македония Антонио Милошоски изпрати писмо с искане на внасяне на предложението на френското председателство и протокола, свързан с България, в комисията и свикване на заседание още утре, защото вдругиден би могло да бъде късно.