- Пресата бие тревога за лошото състояние на символа на Париж
- От поддръжката: Никога не е била по-безопасна
Времето минава, а тя се извисява сякаш е вечна. Но такова е впечатлението само отдалече. Отблизо се вижда, че старее и ръждясва. И това не е от вчера.
Айфеловата кула, която е символът на Париж, е защитена от боята си. Създателят на уникалното творение инженер Гюстав Ефел (Густав Айфел според немското произношение) уточнява изрично, че то трябва да бъде пребоядисвано на всеки 7 години. Това обаче води до натрупване на слоевете боя, които започват да се напукват и да се лющят. Корозията се ускорява заради резките напоследък промени във времето и многото туристи. Всяка година средно 6 млн. души отиват да видят кулата, която е един от най-посещаваните исторически обекти по света. В крайна сметка 70% от покритието не издържа дълго време.
Затова и експертите се безпокоят все повече. “Видяхме “Нотър Дам” да гори, ще видим ли и Айфеловата кула да пада?”, пита френското списание “Мариан”.
Конфиденциални доклади, разкрити от изданието, отбелязват няколко десетки аномалии по конструкцията. Според експертните оценки кулата
се нуждае от цялостен ремонт,
защото е покрита с ръжда, докато всъщност в момента се прави само козметично пребоядисване за 60 млн. евро преди олимпийските игри в Париж през 2024 г. Пред “Мариан” неназован мениджър казва, че ако сега Ефел я посети, би получил сърдечен удар.
Френското списание е консултирало няколко доклада за служебно ползване, правени между 2010 и 2016 г. Според един от 2014 г. по кулата има пукнатини и ръжда, а 10% от новата боя е залепнала за структурата. “Работил съм по кулата няколко години. През 2014 г. отбелязах, че е изключително спешно да се отстрани проблемът с корозията”, казва авторът на доклада Бернар Джованони.
Друг доклад от 2016 г. открива щети по 884 от 18-те хиляди елемента, като за 68 от тях се посочва, че носят траен риск за структурата.
Патрик Бранко Руиво, генерален директор на компанията, която поддържа паметника, оспорва заключенията. “От 68 проблема, отбелязани в един от цитираните доклади, вече сме отстранили 6 и продължаваме да отстраняваме останалите”, твърди Руиво. Директорът уверява, че всичките проблематични части са второстепенни и ще бъдат подменени до 2024 г.
Колкото до 884-те недостатъка, за които говори “Мариан”, при повечето всъщност ставало дума, че не са получили максималната оценка, обяснява още Руиво. Пред АФП той добавя, че “Айфеловата кула ще продължи да стои изправена с безупречната си желязна стойка” и “никога не е била по-предпазена и безопасна от сега”, когато тече 20-ата кампания за пребоядисването ѝ. Тя стартира през 2019 г.
“За първи път в историята свалихме всички стари слоеве боя в южната част, която е над Марсово поле, и открихме, че желязото e в перфектно състояние, въпреки че това се смята за най-поразения (от ръждата) участък”, уверява генералният директор. След свалянето на старите слоеве боя Желязната дама трябва да бъде покрита с два нови.
Независимият експерт Пиер-Антоан Гатие потвърждава, че “под боята, която се рони, избраното от Гюстав Ефел желязо е запазено по забележителен начин”. “Мариан” обаче пише, че около 30% от кулата е трябвало да бъдат подложени на възстановителната процедура, но заради пандемията работите са се забавили и всъщност ще бъдат обработени едва 5% от повърхността ѝ. Според изданието компанията за поддръжка не иска да затваря напълно паметника, защото това ще означава загуба на огромни приходи. През 2020 г. заради мерките срещу коронавируса туристическият обект не работеше през по-голямата част от времето и загубите възлизаха на 52 млн. евро.
Френското списание, известно с разследванията и сатиричните си коментари, отбелязва още, че сегашната кампания по пребоядисване не само ще е най-скъпата досега, но вероятно и най-неефикасната.
В началото на 2022 г. 133-годишната Айфелова кула си възвърна посещаемостта отпреди COVID кризата с 20 хил. души, които я изкачват всеки ден. Хората, които се грижат за здравето ѝ, уверяват, че туристите няма от какво да се безпокоят. Темата обаче веднага бе подхваната от издания в цял свят:
“Когато падне нощта, Айфеловата кула започва да блести с хиляди светлини за няколко минути на всеки кръгъл час. Хиляди крушки правят емблемата на Париж още по-величествена и красива от обикновено. Но посетителите, които я изкачват, са заинтересувани да не я гледат твърде отблизо”, пише “Шпигел”.
“Изглежда, че Айфеловата кула, един от най-емблематичните паметници в света, има нужда от освежаване”, добавя “Уик”. А “Вашингтон екзаминър” се присъединява: “Тя ръждясва, трябва да бъде обновена на всяка цена”.
Айфеловата кула, която се извисява на 330 метра (колкото 81-етажен небостъргач), е построена през 1889 г. в чест на Световното търговско изложение в Париж и за да бъде отбелязана 100-годишнината на Великата френска революция. Чрез нея е трябвало да се демонстрират инженерният гений и индустриалната мощ на Франция. За изграждането ѝ
са използвани 10 100 тона желязо,
като тя е съставена от над 18 хил. секции, свързани с 2,5 млн. нита. По договор е трябвало да бъде разрушена след 20 г., но властите решават, че това ще е безумно разхищение.
В началото на XX в. парижани вече са посвикнали с нея, защото, докато се строи, десетки именити писатели, художници и композитори, сред които Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гуно и много други, я наричат чудовище и настояват да бъде премахната “в името на френския вкус”. Известно е, че по-късно Мопасан обичал да обядва винаги в ресторанта на кулата, а когато го попитали защо, отговорил: “Защото това е единственото място в Париж, откъдето не я виждам”.
Твърди се, че по време на Втората световна война Хитлер е искал да я разглоби, но тя оцелява. Бойците на френската съпротива пък отрязват кабелите на асансьорите, за да принудят нацистките окупатори да изкачат пеша всичките 1665 стъпала до върха, за да изпълнят заповедта да окачат знамето си там.
Освен по време на пандемията Желязната дама е била затваряна напълно само още два пъти. През Първата световна война френската армия я превръща в център за подслушване на германските радиосигнали. По време на Втората световна война германците я окупират, за да използват антената на върха ѝ. Французите си я връщат едва през 1946 г.
През лятото заради разширяването на метала в горещините кулата е с 15 см по-висока. В оригиналния си вид тя е била оцветена в червено-кафяво. Около нея и на нея се е случвало какво ли не. През 1925 г.
измамник решава да я продаде
Той прочита статия, в която пише, че кулата е много скъпа за поддръжка, и решава да убеди няколко търговци на желязо, че тя е за продан. Двама от тях се хващат на въдицата и му подписват солидни чекове. Измамникът взема парите и бяга, а жертвите са толкова засрамени от наивността си, че дори не подават жалба в полицията.
Години по-късно друг мъж решава да я взриви, защото светлините ѝ греели право в спалнята му и му пречели да спи. Той се снабдил с динамит, откраднат от строителен обект, но го заловили, преди да осъществи пъкленото си дело, и го затворили в психиатрична клиника.
Печален факт е, че процентът на самоубийствата от Айфеловата кула е един от най-високите във Франция. В един от случаите драмата имала щастлив край. Жена се хвърля от първия етаж, но пада на покрива на автомобил и оцелява. Когато се възстановява, се жени за собственика на колата. През 2007 г. с официална церемония друга жена пък се венча за кулата. Ерика ла Бри дори сменила името си на Ерика Айфел.