Виното и маслините в Испания и Португалия застрашени от изчезване заради най-голямата от 1200 г. суша

Явления като срутването на ледника Мармолада в Италия ще стават все по-чести заради горещините, което пък ще води до още по-големи горещини

Части от Испания и Португалия са ударени от най-жестоката от 1200 г. суша заради систeма от високо атмосферно налягане, в която са настъпили драстични промени заради количеството на изхвърляните парникови газове. Това показва изслeдване на океанографи от САЩ, публикувано в началото на миналата седмица.

В него се прогнозира, че това ще има тежки последици върху земеделски култури като сортовете грозде за вино, както и върху производството на маслини.

Азорският антициклон над Северния Атлантик има голямо влияние върху времето и дългосрочните климатични тенденции в Западна Европа. Благодарение на компютърно моделиране, публикувано в сп. “Нейчър джиосайънс”, американските учени разкриха, че тази система на високо атмосферно налягане “се е променила драматично през последното столетие, като тези промени в северноатлантическия климат са безпрецедентни от хилядолетие насам”.

Използвайки климатични компютърни симулации за 1200 г. назад, изследователите установили, че Азорският антициклон е започнал да нараства и да покрива все по-големи територии

преди около 200 години, когато започва индустриалната революция

и замърсяването с парникови газове, дължащо се на човешката дейност, започва да се увеличава. Антициклонът настъпва с драматична скорост върху все по-обширни територии от началото на XX в. редом с глобалното затопляне.

След това авторите потърсили доказателства за количествата на валежите, следи за което са запазени в продължение на стотици години в португалските сталагмити, и установили, че с разрастването на Азорския антициклон зимите в Западното Средиземноморие са станали по-сухи. На основата на моделите изследователите прогнозират, че количествата на валежите ще намалеят с още между 10 и 20 процента до края на века, което може да на направи земеделието на Пиренейския полуостров едно от най-уязвимите в Европа. Те предупреждават, че Азорският антициклон ще продължи да се разширява и това ще

увеличава риска от апокалиптични суши в южната част на Стария континент,

като ще бъдат засегнати ключови земеделски култури.

Според учените заради липсата на вода в следващите няколко десетилетия масивите с грозде могат да намалеят с една четвърт, а до 2050 г. да се свият драстично до границата на изчезването. Продукцията на маслини пък рискува да намалее с 30% в Южна Испания до 2100 г. Производителите на вино вече са започнали да обмислят какво да правят в тази ситуация, като например да разработват лозя на по-голяма надморска височина и да отглеждат по-устойчиви на високи температури сортове.

Заради дефицита от валежи и горещата вълна през юни големи части от Европа в момента страдат от безводие и правителствата са принудени да призовават гражданите да пестят максимално водата. Португалия започна да се готви за изключително суха година още през зимата на 2022 г. поради малкото дъждове и опразнените язовири. На вецовете бе разрешено да работят само по два часа в седмицата. Целта бе

да се гарантира питейна вода за населението за следващите 2 години

Но през май тежката суша вече бе обхванала 97% от страната.

Заради високото ниво на парниковите газове екстремните суши, които преди в Средиземноморския район са се случвали веднъж на около 10 години, сега връхлитат два и половина пъти по-често. Според португалския министър на околната среда Дуарте Кордейро въпреки взетите мерки португалците ще трябва да се приучат на рестрикции по отношение на водата, както и на повишаване на цената ѝ. Европeйската агенция за околната среда пък от години призовава да се инвестират средства в намаляване на пилеенето на водни ресурси по водопроводната мрежа.

През следващите дни се очаква температурите в Португалия да достигнат 43 градуса, а властите предупреждават, че една трета от страната е изложена на повишен риск от горски пожари.

Положението в Испания е не по-малко драматично. След две поредни сухи зими там големи райони от някога плодородни земи са започнали да се превръщат в пясъци. В 17 области в северната част на страната бе въведен драстичен воден режим, като в много градове жителите виждат течаща вода в чешмите си само по няколко часа в денонощието - от 6 до 10 сутрин и от 20 до 24 ч вечер. Испания е третият по големина производител на селскостопанска продукция в ЕС и

70% от прясната вода се използва в земеделието

Италия също преживява най-голямата засуха от 1950 г. насам и жителите на над 100 града в северната част на страната бяха призовани да пестят водата колкото е възможно повече. В началото на седмицата правителството в Рим бе принудено да обяви извънредно положение до края на годината в пет области. Нивото на двете най-големи реки на Ботуша - По и Дора Балтеа, е 8 пъти по-ниско от обичайното.

Междувременно се случи и трагедията със срутването на част от ледника Малмолада в Италианските Алпи, при което загинаха 9 души, а още няколко се смятат за изчезнали. Учените обявиха, че причината е в климатичните промени и предупредиха, че в бъдеще подобни явления ще зачестяват.

Според планински спасители през последните няколко дни преди свличането температурата на върха е била ненормално висока - около 10 градуса, при обичайно около 8 градуса под нулата. Само минусови температури могат да държат стабилни ледници като този, казват специалистите, според които до 25-30 г. Мармолада ще изчезне напълно, а с края на високопланинските ледници горещините в Европа ще стават още по-непоносими.

През юни от жестоки жеги (42 градуса и отгоре) и суши не бе пощадена и Франция. В 24 департамента беше обявена тревога и бяха въведени специални правила за пестене на водата, сред които забрана да се поливат градините и да се мият колите. През юни 9% от френските водоизточници са били пресъхнали при 2% миналата година, а месец май е бил с най-малко валежи от 1951 г. насам.

Междувременно благодарение на апаратура на Международната космическа станция бяха съставени карти на екстремните температури на повърхността в някои големи европейски града в средата на юни, след които Париж, Милано и Прага. От тях стават ясни две неща - че юни 2022 г. е бил с близо 10 градуса по-горещ в сравнение с предишните години, което подсказва, че

ранните жеги скоро може да се превърнат в норма

В големите градове пък горещините “се разнасят” значително по-трудно, което ги превръща в своеобразни “острови на градския пек” и прави всекидневния живот значително по-труден.

Миналия четвъртък ЕС предупреди, че Старият континент е изправен пред една от най-тежките си години по отношение на природни катаклизми като суша и горски пожари. “Сегашната суша в Европа може да се окаже най-лошата от всички”, заяви пред евродепутатите зам.-председателят на Еврокомисията Марош Шефчович. Горските пожари, които горят в момента, само засилват климатичната криза, добави той.

“Статистиките показват, че от 2017 г. бушуват най-интензивните горски пожари, които Европа е виждала. За съжаление, отсега е ясно, че и сезонът на пожарите през 2022 г. ще се впише в тази тенденция”, каза още Шефчович. Той посочи, че ЕК финансира група от стотици пожарникари от целия блок, изпратени да се борят в момента с пламъците в Гърция и Португалия.