Турският президент Реджеп Тайип Ердоган днес ще стане първият лидер от НАТО, който ще посети руския президент Владимир Путин след началото на войната в Украйна, съобщи БТА. Несъмнено двамата лидери имат широк спектър от теми, за които да разговарят в Сочи. Сред тях са войната в Украйна, международни въпроси, двустранните отношения и сътрудничество. Ето и някои от най-актуалните теми, които се очаква да попаднат в дневния ред на разговорите:
СИРИЯ
Може да се очаква, че плановете на Турция в Сирия ще бъдат поставени от Анкара на масата на разговорите в Сочи.
Ердоган обяви, че възнамерява да започне нова трансгранична операция в северната част на страната - пета от 2016 г. след досегашните "Ефратски щит" (2016 г.), "Маслинова клонка" (2018 г.), "Извор на мира" (2019 г.) и "Пролетен щит" (2020 г.). Плановете ѝ са насочени към зона, която включва двата ключови града Манбидж и Тал Рифат. Според президента целта е да се освободи районът от бойци, свързани с терористичната Кюрдска работническа партия (ПКК).
Анализатори предполагат, че турският президент очаква да получи "зелена светлина" от Москва, преди турската армия да нахлуе в съседна Сирия.
Според Аслъ Айдънташбаш, старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика, Ердоган иска да осъществи тези планове, които обяви през май, преди изборите в страната догодина, но "както и при предишните трансгранични нахлувания, Турция наистина се нуждае от зелена светлина от Путин, за да направи това", посочи тя пред Си Ен Ен.
Турция и Русия, чиито регионални амбиции неизбежно пораждат точки на търкания, подкрепят противоположни страни в Сирия. Това може да е проблем, тъй като от действията на Москва зависи не само сигурността на турските военни в арабската страна, но и възпирането на потенциални заплахи за турската територия. Така например, евентуална атака с подкрепата на Русия срещу сирийския район Идлиб, където в момента в близост до турската граница живеят милиони вътрешно разселени хора, може да доведе до нов бежански поток и да засили вътрешния натиск, пред който е изправен Ердоган поради засилващите се антибежански настроения, посочва "Джерузалем пост".
Практиката обаче показва, че в отношенията си досега двамата лидери винаги са успявали да поставят приоритет върху прагматизма, като сътрудничат помежду си, когато интересите им съвпадат, и като превъзмогват конфронтацията, когато това не е така.
ДОСТАВКИТЕ НА ЗЪРНО
След нахлуването в Украйна Турция се опитва да балансира между връзките си с Русия и осъждането на агресията на Кремъл. Това позволи на Анкара да се изяви в посредническа роля между страните в конфликта, която спомогна за осигуряването на ключова сделка за доставките на зърно от Украйна към световните пазари. Както Кремъл съобщи по-рано тази седмица, сделката се очаква да бъде сред разискваните на срещата в Сочи въпроси. Разговорите ще се съсредоточат по-специално върху ефективността на споразумението за зърното, което е ограничено във времето за срок от четири месеца, след което може да бъде удължено, уточни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери.
Споразумението, подписано от Украйна, Русия, Турция и ООН на 22 юли в Истанбул, даде възможност да бъде подновен износът на зърно от Украйна през Черно море. Подписването му бе значително събитие, което позволи да бъде избегнато обричането на глад на хиляди хора в Африка и на други места по света.
Ердоган нарече сделката "дипломатически успех", откроявайки заслугите на своята страна за постигането на пробива. "Всички признават, че стъпките, предприети за преодоляване на зърнената криза, които светът следи отблизо, са продукт на усилията на нашата страна", каза турският президент преди няколко дни, като добави: "тази работа, започната под лидерството на нашата страна, е важен дипломатически успех".
Турският президент направи коментара, след като първият натоварен със зърно кораб отплава в понеделник от украинското пристанище Одеса и се отправи към Ливан. В сряда сутринта плавателният съд бе инспектиран от съвместна комисия с представители на Русия, Украйна, Турция и ООН край Босфора, след което продължи по пътя си към крайната дестинация.
Отпътуването на кораба от Одеса за Ливан през Турция породи надежди за облекчаване на разрастващата се глобална продоволствена криза.
АЕЦ "АККУЮ"
В дневния ред на двамата лидери в Сочи се очаква да попаднат и редица въпроси от двустранен интерес, сред които темата за първата турска АЕЦ "Аккую" - проект, осъществяван от компанията "Аккую нуклеар", в която над 99 процента от акциите се притежават от корпорацията Росатом, въз основа на междуправителствено споразумение, подписано между Турция и Русия през май 2010 г.
Първият блок на атомната електроцентрала, изграждана в средиземноморския окръг Мерсин, се очаква да заработи още през следващата година.
Електроцентралата ще се състои от общо четири енергоблока и ще произвежда 35 милиарда киловатчаса електроенергия годишно, които ще покриват около 10 процента от потреблението на електроенергия на страната.
АЕЦ "Аккую" е най-голямата по рода си атомна електроцентрала в света и проектът получава финансиране от най-големия руски кредитор - Сбербанк, и от Совкомбанк. Турски осведомени източници съобщиха в края на миналия месец пред Блумбърг, че Росатом е прехвърлила около 5 млрд. долара на "Аккую нуклеар", а още два подобни транша предстоят в близките седмици. Съобщението разсея опасенията за възможни забавяния в реализацията на проекта заради санкциите, наложени на Русия заради войната в Украйна.
Същевременно обаче турски медии съобщиха тези дни за спор между "Росатом" и турския подизпълнител, който би могъл да застраши сроковете за завършването на АЕЦ "Аккую". Повод за спора стана съобщението на "Аккую нуклеар", турското подразделение на "Росатом", че прекратява договора си с турската фирма "И Дже Ичташ" и че е подписала договор за инженеринг, строителство и доставка с "ТСМ Енержи". Според турския търговски регистър базираната в Мерсин "ТСМ Енержи“ е собственост на три компании със седалище в Русия. В понеделник "И Дже Ичташ“ определи решението като незаконно и даде да се разбере, че ще се обърне към съда. Компанията обвини "Росатом", че се опитва "да ограничи турското корпоративно присъствие" в проекта за АЕЦ "Аккую".
Турското министерство на енергетиката заяви, че е предприело действия за разрешаване на разногласията и даде да се разбере, че очаква първият енергоблок да бъде пуснат в експлоатация по план, т.е. за стогодишнината от основаването на турската република догодина.
ТУРСКИТЕ ДРОНОВЕ БАЙРАКТАР
Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че на срещата в Сочи двамата лидери планират да обсъдят военно-техническото сътрудничество помежду си.
"Военно-техническото сътрудничество между двете страни винаги е на дневен ред. Самият факт, че сътрудничеството ни се развива в такава деликатна среда, показва, че отношенията ни са на много високо ниво", заяви той.
По думите на Песков "темата за военно-техническото сътрудничество в различни сектори" е била засегната по време на разговор наскоро между двамата президенти.
Това изявление дойде в контекста на съобщение на турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк, че руският президент Владимир Путин е предложил Русия да си сътрудничи с Турция в производството на турските военни дронове TB2 "Байрактар", като завод за производството им може да бъде изграден в Обединените арабски емирства. Според медийни публикации в Турция президентът Ердоган е казал на заседание на централния комитет на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР), че Путин му е предложил съвместно производство на "байрактари".
Песков отказа да потвърди дали в дневния ред на разговора стои въпросът за съвместни действия по производството на дроновете на турската компания "Байкар".
Сред кръговете в областта на отбраната и дипломацията възможността за съвместно производство с Русия на турските дронове, използвани от Украйна в конфликта, не изглежда осъществима. По тази причина експертите смятат, че внасянето на темата в дневния ред от страна на Москва е по-скоро дипломатически ход, посочва "Дойче веле".
В потвърждение на това генералният директор на "Байкар" Халюк Байрактар е заявил пред Си Ен Ен, че никога не са продавали и няма да продават на Русия бойни дронове и че подкрепят суверенитета на Украйна и борбата ѝ за независимост.
Украйна купи над 20 дрона Байрактар ТБ2 от "Байкар" през последните години и поръча още 16 на 27 януари. Тази партида беше доставена в началото на март. Нещо повече, турският производител дари няколко дрона за Киев след кампании за набиране на средства за турски дронове Байрактар, организирани от литовци и украинци. Преди няколко дни организатор на подобна инициатива в Полша също съобщи, че "Байкар" е обещал да подари още един дрон на Украйна, след като дарените средства в кампанията са надвишили 22,5 милиона злоти, т.е. сумата, необходима за покупката на дрона. През профила си в социална медия организаторът каза, че е получил официално писмо от ръководството на "Байкар", че "полският" дрон за Украйна ще бъде дарен на страната, а събраните средства ще бъдат насочени за хуманитарна помощ за украинците.
Високопоставен украински представител, цитиран от Дойче веле, коментира във връзка с публикациите за желано от Москва сътрудничество в производството на турските дронове, че поставя под въпрос подобен род новини. "Разглеждаме това като офанзива на Русия, целяща да засегне украинско-турските отношения", коментира той.
