Проституцията е голям бизнес в Европа. Според някои оценки броят на секс работниците в 27-те членки на ЕС варира между 700 хил. и 1,2 милиона. Само в Германия за 2019 г. индустрията се оценява на $ 16,3 млрд.
Никой не води статистика за броя на проститутките в България, защото професията е нелегална. От години няма предадени на съд жрици на любовта, а само сводници, които печелят от услугите им. Единствената мярка, която полицията може да приложи спрямо тях, е предупредителен протокол и евентуално да ги ползва като източник на информация за това, което се случва на улицата или в бизнеса с жива плът. Прокуратурата може да ги преследва по член от Наказателния кодекс за неморални доходи, който е от 1968 г., но от години не се прилага.
Според различни проучвания и доклади проститутките в България са между 7 и 11 хиляди, но цифрите са условни заради многото неизвестни фактори. Най-вече заради интернет, който промени бизнеса драстично в последните години. Най-много от платените момичета намират клиентите си в сайтове за запознанства и мобилни приложения.
За разлика от България Германия води статистика на проститутките на тяхна територия. Официално българките, които продават телата си там, са 2600.
Законността на проституцията в ЕС варира значително в различните страни. Легализирането и регулирането ѝ цели да направи търговията със секс по-безопасна за работниците, като им предостави достъп до ключови здравни и държавни услуги и в замяна ги включи в данъчната система на страната. Често обаче узаконяването води основно до създаването на огромна индустрия с публични домове с размер на хотели, вериги бардаци и размяна на пари в брой, които никога не се превръщат в данъчни приходи.
Няма общоевропейско отношение към секс индустрията, а се открояват основно четири различни подхода.
Известен като криминализация на секс труда, този подход не признава работата на проститутките за професия и по същество се състои в наказване на работника. Има няколко страни, които следват този модел, но е трудно всички да бъдат поставени в една и съща категория. Докато в държави като
Литва и Румъния продажбата на секс подлежи на глоба,
в Албания проститутките се считат за престъпници и може да лежат в затвор до 3 г. Страни като Босна и Хърватия наказват не само проституиращите, но и всеки, който улеснява работата им - управители на публични домове, сводници, рецепционисти, шофьори, наемодатели или хотели. В страни като България или Словакия пък проституцията работи в сива зона - нито изрично незаконна, нито напълно законна.
Испания всъщност доскоро беше един от най-големите европейски пазари за платен секс. Преди няколко месеца обаче страната одобри законопроект, според който гражданите ще бъдат глобявани, ако плащат за такъв вид услуги, докато сводниците са изправени пред затвор между 3 и 6 години. Клиентите също може да лежат зад решетките, ако жената, с която са били интимни, е непълнолетна.
Проституцията е законна, но купуването на секс не е.
Наричан скандинавски модел, тъй като произхожда от Швеция от края на 90-те години, този подход преобръща традиционното забраняване на проституцията. Скандинавското разбиране е, че никой не би избрал доброволно да върши секс труд, ако има възможност за друго кариерно развитие - т.е. дори когато е доброволна, проституцията все още е продукт на капиталистическа експлоатация. Така Швеция, Норвегия, Исландия, Франция и Ирландия забраняват купуването на секс услуги, но не и продажбата им. С този подход
в Норвегия например проституцията е намаляла с около 25%
Скандинавският модел обаче има и своите ограничения. Това, което е останало от проституцията, се е преместило в нелегалност, където трафикът на хора за сексуална експлоатация е по-вероятен.
Проституцията е законна, но нерегулирана.
Това е най-разпространеният подход в Европа. Повечето държави, които го практикуват, правят публичните домове незаконни и превръщат борбата с трафика на хора свой приоритет. Проституцията извън публичните домове е законна, но тъй като е нерегулирана, не се облага с данъци и проститутките не могат да внасят осигуровки и са възпрепятствани от достъп до здравни услуги, защото държавата ги смята за безработни.
В Италия например цари хаос. Там проституцията е законна, но сводничеството и публичните домове не са. На регионите и общините пък е позволено да налагат свои собствени разпоредби, стига да не забраняват практиката. Така например пред 2015 г. Рим създаде квартал на червените фенери, а Флоренция възприе скандинавския модел и забрани купуването на секс услуги.
Чехия възприема много по-свободен подход. Въпреки че следва същите принципи като италианците - публичните домове и сводничеството са забранени, тези правила почти не се прилагат.
Публичните домове в Прага просто се преименуват на “клубове”
или “заведения за еротични шоу програми” и получават благословията на полицията. Тъй като обаче дейността е нерегулирана, проституиращите не се облагат с данъци, както и не получават социални осигуровки или пенсионни обезщетения.
Законна и регулирана
В страните, които следват този модел, правителството не само приема закони относно секс търговията, но също така се стреми да участва активно и да структурира дейностите. Приет от Нидерландия през 2000 г. и от Германия през 2002 г., този подход има за цел да намали незаконната експлоатация и да подобри условията на живот на проституиращите. Подобни модели в крайна сметка бяха възприети и в други европейски страни като Австрия и Гърция. В Нидерландия е в сила задължителна регистрация за проститутките. Секс работата е призната и облагаема професия. Всеки, който иска да започне бизнес, трябва да кандидатства за разрешение, а регистрираните секс работници получават достъп до социално осигуряване, обезщетения за безработица, държавна пенсия и здравни услуги. В Германия секс тружениците пък могат да съдят клиенти, които не плащат договорената сума.
