Настроенията срещу мигрантите ускориха възхода им
Триумфът на крайната десница на парламентарните избори в Италия и Швеция разтърси из основи демократичния ред на Европа и породи опасения за пренареждане на политическите приоритети на Стария континент. В Италия лидерката на ултраконсервативната партия “Италиански братя” Джорджа Мелони се готви да стане премиер на държавата основателка на ЕС, а в либерална Швеция крайнодясната формация “Шведски демократи” стана втора политическа сила, която пряко или косвено ще оказва силно влияние върху политическите решения в страната. По този повод медии на Запад обявиха: “Старите демони от периода между войните се завръщат”. Други коментират, че ситуацията на галопираща инфлация и нисък жизнен стандарт е благодатна почва за покълване на политически екстремизъм.
През последното десетилетие десните и левите популистки движения излязоха от сянката на маргинализацията и все по-отчетливо се намесват в политическия пейзаж на Европа. Възходът им се ускори от вълната на мощните антиимигрантски настроения, съчетана със засилващото се социално недоволство на голяма част от европейското население, включително младите поколения. Призивите за национален протекционизъм, традиционни семейни и християнски ценности и ксенофобските лозунги допадат на голяма част от електората, фрустриран от все по-задълбочаващото се социално разделение.
Според финансирания от Европейската комисия проект ДЕМОС на Стария континент могат да бъдат идентифицирани 4 типа популистки партии. Първият от тях са радикалните десни, към които се числят и цитираните вече “Италиански братя” и “Шведски демократи”. Те комбинират популизъм с национализъм и силен евроскептицизъм. Такива са “Алтернатива за Германия”, датската Народна партия, “Националният сбор” на Марин льо Пен във Франция, британската Партия на независимостта, италианската “Лига” на Матео Салвини, испанската “Вокс”. Тяхната мантра е защитата на интересите на местните граждани срещу външните нашественици, които отнемат работните им места и социалните им придобивки. Твърдо са против мултилатерализма, много от тях имат силно изразени симпатии към Русия дори и след агресията срещу Украйна.
Втората група са левите радикални популистки формации, обединени от силна антикапиталистическа реторика, както и от яростна съпротива срещу политиката на бюджетни икономии. Такива се “Неподчинена Франция” на Жан-Люк Меланшон, която на последните парламентарни избори успя да вкара 75 депутати във френското Национално събрание, испанската “Подемос” и гръцката “Сириза”. За разлика от крайнодесните партии обаче крайната левица по-трудно се добира до властта.
Трета група са нелибералните популисти. Тук влизат управляващите партии на две посткомунистически страни, членки на ЕС - “Фидес” на премиера Виктор Орбан в Унгария и “Право и справедливост” в Полша. Би могло да се каже, че Орбан е идеологът на т.нар. нелиберална демокрация. И двете формации провеждат силно провокативна политика спрямо ЕС, като не признават един от основополагащите му принципи - приоритета на европейските договори и закони над националното законодателство.
В последната група са поставени формациите, при които има силен акцент срещу политическия и икономическия истаблишмънт. Особено ярък пример в това отношение е движението “Пет звезди” на италианския комик Бепе Грило, което направи огромен пробив на изборите през 2009 г.