44 страни участват в първата среща на Европейската политическа общност
Еманюел Макрон обра лаврите в четвъртък, реализирайки идеята си за нова Европейска политическа общност. Лидерите на 44 държави се събраха в Прага за първата учредителна среща на новия клуб, създаден в отговор на руската инвазия в Украйна и целящ да предложи по-широка и по-приобщаваща европейска мрежа за страните, които са извън ЕС.
Поканени бяха всички 27 държави от ЕС, шефовете на Европейския съвет и Еврокомисията, както и трети страни на различни етапи от присъединяването си към ЕС - Албания, Молдова, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Турция и Украйна, или които се стремят към блока - Грузия и Косово.
България е представлявана от президента Румен Радев. Той отчете като важно присъствието на форума на Норвегия, Азербайджан и Турция - страните партньори на ЕС, откъдето се купува газ. “Този форум е чудесна основа да работим по-нататък за нашата енергийна, транспортна и дигитална свързаност, а България трябва да се възползва от своето разположение”, каза Румен Радев. Президентът е разговарял и с нидерландския премиер Марк Рюте за Шенген, като отчете, че България не може да бъде поставяна под двойни стандарти.
Единствените от континента, които не са поканени, са Русия и Беларус
Освен участниците почти всичко останало около новата общност предстои да бъде изяснено. Европейският съвет, който е домакин на срещата в Прага, вече обяви, че няма да има съвместно изявление в края на срещата, което да очертае дали лидерите са постигнали консенсус по засегнатите теми или относно бъдещето на самата организация.
Съществува риск тази среща да бъде еднократно чудо без подходяща структура, като например секретариат, който да върши административната работа и да организира следващите срещи. Отворен остава и въпросът за бюджета и дали трябва да има обща сума пари за плащане на различните проекти, или държавите трябва просто да се намесват в зависимост от интересите си.
Не е ясно и как ще се вземат решенията. Трябва ли да бъдат финализирани със съгласието на групата от 44 страни, или пък ще се създават т. нар. коалиции на желаещите да продължат със собствените си проекти. Много ще зависи и от вида на гласуването, необходимо за вземане на решения: единодушие или квалифицирано мнозинство.
Като се имат предвид постоянните опити на руския президент Владимир Путин да експлоатира разделения Запад, събирането на европейските лидери за обща семейна снимка рамо до рамо все пак е само по себе си победа. Но планът на френския президент също рискува да отблъсне участниците, преди дори да ги е събрал. По-широка мрежа означава по-разнообразен състав от герои. И опасността е, че при толкова много интереси трудно може да се гледа в една посока, а Макрон обещава всичко на всички, без да прави никого щастлив.
Украйна например надали ще се задоволи просто да се присъедини към форум, на който само ще се разменят мнения. Излязлата от ЕС Великобритания вероятно ще се опита да го доминира. Турция и нейната пълзяща автокрация няма да спрат да привличат вниманието и критиките на останалите. А Западните
Балкани вече са уморени от прашасали обещания
за членство в ЕС. Предизвикателство е и че някои от участващите държави, като Армения и Азербайджан, са в открит конфликт.
Засега новият форум, изглежда, е по-скоро място за разговори, отколкото нещо друго. Но като дългосрочен политически проект той може вече да е обречен на гибел още преди да се е родил.
За петък е планирана неформална среща на Съвета на ЕС, на която лидерите на 27-те членки ще уточнят общия си отговор на войната в Украйна и последиците от нея върху икономическите и енергийните пазари.
