Хората в крайна бедност са се увеличили със 71 млн. по време на пандемията, очаква се нов ръст заради войната в Украйна и рекордното поскъпване на живота
Повече от 719 млн. души, или около 9,3% от жителите на планетата, живеят днес в крайна бедност, а само през 2020 г. – годината на пандемията, те са се увеличили със 71 млн. И вместо да намаляват, очаква се броят им да нараства през следващите няколко години заради рекордното поскъпване на живота, галопиращата инфлация и опасността от глобална рецесия.
Това се посочва в новия доклад на Световната банка за бедността и споделения просперитет, който бе разпространен миналата седмица.
На 17 октомври по инициатива на ООН се отбелязва световният ден за изкореняване на бедността. Целта до 2030 г. крайната бедност да бъде изкоренена, обаче вече не изглежда реалистична, като причината за това е и шокът, причинен от войната в Украйна. В крайна бедност са хората, които живеят с 2,15 долара или по-малко на ден, уточнява финансовата институция.
“Прогресът в намаляването на крайната бедност по същество спря в тандем с намаления икономически прогрес” - смята шефът на Световната банка Дейвид Малпас. - Загрижени сме от нарастването на крайната бедност, предизвикано от инфлацията, обезценяването на валутата и по-широките препокриващи сe кризи. Това означава
мрачна перспектива за милиарди хора по света
Необходими са корекции на макроикономическите политики, за да се подобри разпределението на глобалния капитал, да се насърчи валутната стабилност, да се намали инфлацията и да се възобнови растежът на средния доход.
Алтернативата е статуквото – забавяне на глобалния растеж, по-високи лихви, избягване на риска и нестабилност в много развиващи се страни.”
Докладът посочва, че 2020 г. е отбелязала историческа повратна точка – момента, когато тенденцията за сближаване на доходите е отстъпила на нова пропаст между бедни и богати.
Констатацията е драматична, като се има предвид, че през 2015 г. крайната бедност е била намалена наполовина.
Пандемията е
ударила най-много най-бедната част от населението – 40% от хората,
които са на социалното дъно, са загубили 4% от доходите си, което е два пъти повече от загубата на доходи на най-богатите 20%. В резултат глобалното неравенство се е увеличило за първи път от десетилетия, се посочва в доклада.
Друг доклад - на швейцарската банка “Креди Сюис”, пък наскоро констатира, че точно по време на възстановяването от пандемията най-богатите хора в света са увеличили както броя си, така и размера на състоянията си. За последните 2 г. притежаващите над 50 млн. долара са се увеличили с 50%, а само през 2021 г. те са скочили с 46 000 души до рекордните 218 200 супербогаташи. И в този анализ е направен изводът, че парите на 0,004% от свръхбогатите хора на планетата са се увеличили рязко, докато милиарди хора с ниски и средни доходи едва оцеляват заради високите днес цени на храната и енергийните източници. В момента според “Креди Сюис”
46% от световното богатство е в ръцете на едва 1% от населението на планетата
През 2021 г. този процент е бил 44.
Крайната бедност не е разпределена равномерно в различните региони на света, показва докладът на Световната банка. Най-голямата част от населението, което оцелява трудно физически, обитава Африка – 60%. Нивото на бедност на Черния континент е най-високото в света – 35%. За да бъде постигната целта за изкореняване на крайната бедност до 2030 г., африканските държави трябва да постигнат ръст от 9% на БВП за всяка година до края на десетилетието.
А дори в годините преди пандемията в много от тези държави средният ръст не е надвишавал 1,2%.
От новите 71 млн., които са се присъединили към групата на крайнобедните в света, 80% живеят в Индия
Според световната банка тези изчисления са в известна степен приблизителни, защото от 2011 г. индийското правителство не публикува официални данни за бедността, което затруднява да се очертае глобалната картина, имайки предвид размера на населението на азиатската страна (около 1,63 млрд.).
Използваната статистика идва основно от неправителствени икономически организации като Центъра за мониторинг на индийската икономика. В Латинска Америка пък най-много живеещи в крайна бедност има в Бразилия и Венецуела.
За да се преодолее стагнацията в борбата с бедността, Световната банка предлага 3 основни насоки на действие:
1. Да се избягват генералните субсидии, а да се прибягва до много по-насочени помощи. Според институцията в момента 50% от енергийните помощи в държавите с ниски и среди доходи отиват при 20% от богатите хора в тях.
2. Да се заложи на дългосрочни инвестиции. Според банката сега е моментът да се заложи на вложения в образованието, изследванията и инфраструктурните проекти. Предвид липсата на ресурси, харчовете трябва да са много по-ефикасни.
3. Мобилизиране на вътрешни източници, без да бъдат наказвани бедните. Поземлените данъци и таксите върху въглерода може да увеличат доходите, без да навредят на най-бедните. Промяната на подоходните данъци на лицата и данъците на фирмите също е средство за въздействие. Ако стане необходимо да се увеличат данъците върху продажбите и акцизите, държавите трябва да сведат до минимум икономическите изкривявания, предизвикани от тези мерки и отрицателното им въздействие върху разпределението на доходите, като едновременно с това прибягват до целеви парични мерки, за да компенсират въздействието им върху най-уязвимите домакинства.
В навечерието на Световния ден за изкореняване на бедността Евростат също обяви нови данни за хората в Европа, които се намират в риск от бедност. Според европейската статистическа служба пред такъв риск са изправени над една пета от жителите на Стария континент, или
в риск от бедност са 21,7% от европейците, или
95,4 млн. души Разбира се, критериите за бедност в този случай са доста по-различни от тези за крайната бедност в света. Според тези критерии в риск от бедност са членовете на домакинство, чиито доходи възлизат на 60% от средните за съответната страна. Около 6 млн. жители на Европа дори отговарят на всичките 3 критерия, причисляващи ги към групата на застрашените от бедност: живеят в домакинство, чиито доходи са под границата на бедността, трябва да понасят тежки материални и социални лишения (не могат да отопляват жилището си, не могат да си позволят ваканции поне една седмица в годината, нито да се хранят пълноценно и т.н.) и са част от домакинство, в което нито един възрастен не работи.
Евростат посочва също, че цифрите варират значително в отделните страни. В риск от бедност и социално изключване е 34,4% от населението на Румъния, 31,7% от населението на България, 28,3% от населението на Гърция и 27,8% от населението на Испания. По-добре от средния процент за Европа са Германия, където в риск от бедност са 20,7% от хората, Белгия (19,3%), Франция (19,3%), Нидерландия (16,6%). Най-ниски са процентите в Словения (13,2%) и Чехия (10,7%).
Без изненада, констатира Евростат, най-определящ за риска от бедност се явява работният статут. Безработните, особено трайно безработните, са най-застрашени от попадане в категорията на бедните, както и хората, които не са активни на пазара на труда поради някаква друга причина, а също и пенсионерите. В по-голям риск от останалите са също жените, младите, както и хората с по-ниско образование.