Теодора Пенева, главен асистент в Института за икономически изследвания към БАН, коментира за КМГ някои предизвикателства и перспективи пред новите цели на Китай след 20-ия конгрес на ККП, съобщи Радио Китай.
„Преодоляването на крайната бедност неизменно присъстваше в речта на Си Дзинпин в деня на откриването на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, като едно от трите основни постижения на държавата за изминалите 10 години“, с тези думи започва коментара си българският учен от БАН гл. ас. Теодора Пенева. По-нататък тя се спира и на други важни постижения – навлизането на китайския тип социализъм в нова ера на развитие и изграждането на общество със средно ниво на благосъстояние.
В подкрепа на своите думи, гл. ас. Пенева представя и някои конкретни цифри и факти: „През 2021 г. китайският брутен вътрешен продукт (БВП) достигна 12,556 щ.д. на човек, което представлява увеличение с 20,6% спрямо 2020 г., и категорично надхвърля поставената цел за удвояване на индикатора спрямо нивото през 2010 г. и достигане на 11 358 щ.д. на човек. Така в Китай вече има над 400 млн. души със средни доходи, според стандартите на Световната банка и се очаква в следващите пет години страната да влезе в редиците на икономиките с високи доходи“.
Теодора Пенева се спира и на втората ключова цел в развитието на Китай – превръщането му в просперираща, силна, демократична, културно напреднала и хармонична модерна страна до средата на ХХI век, когато е 100-годишния юбилей от основаването на Китайската народна република. Тя пояснява, че тази цел изисква постигане на средното ниво на БВП на човек в държавите от ОИСР от 2014 г., а именно 38 400 щ.д. на човек.
Българският икономически експерт припомня също, че в годините преди 2021 г. анализаторите са очаквали, че ако Китай постигне първата цел за БВП на човек до 2021 г., то несъмнено страната ще има среден ръст на БВП от 5,82% на година в периода 2021-2049, който е направен при прогнози на ООН за спад в ръста на китайското население годишно с 1,32% от 2020 до 2050 г. и не по-нисък годишен ръст на БВП от 5,69%.
Утежнената обстановка с епидемията от COVID-19 в Китай от края на 2021 г. и през 2022 г., наложила блокирането на множество квартали и градове в страната, накара икономистите на Световната банка да намалят прогнозите си за ръста на БВП до 4,3% през 2022 г. (от 5,2% заложени в началото на годината), обяснява българският учен и добавя, че рискове от известно забавяне на икономиката идват и от неблагоприятното развитие на сектора на недвижими имоти в Китай, както и на външната търговия и инвестиции, които зависят от световната икономика.
На въпрос какво трябва да направи според нея Китай, за да постигне целите си, Теодора Пенева отговаря: „Освен поставените дългосрочни цели в два етапа – до 2035 и до 2049 г., включващи и доминация в технологичния сектор в световен мащаб, по-рано през 2022 г. правителството прие пакет от фискални стимули за преодоляване забавянето на икономиката“. Тя обяснява, че новият пакет включва увеличение на публичните разходи, данъчни отстъпки, намаляване на лихвените равнища и отпускане на контрола в сектора на недвижимите имоти.
„Анализатори от Световната банка, обаче, изразяват опасения за ефективността на пакета мерки при ограничена мобилност в страната, намалени частни инвестиции и вътрешно потребление. Опасенията идват и от възможността да се увеличи задлъжнялостта на сектора за недвижими имоти, както и на бизнеси в други сектори, а също и на местното управление, което не е устойчив модел на развитие“, коментира още експертът. Тя цитира и мнението на анализатори, които смятат, че този пакет ще подпомогне устойчивия икономически ръст, ако китайското правителство стимулира директно потреблението с ваучери, и инвестира в зелена икономика, с което и ще подпомогне постигането на целите за пик във въглеродните емисии до 2030 г. и климатичен неутралитет до 2060 г.
Що се отнася до политиката за намаляване на бедността, гл. ас. Пенева е категорична, че Китай правилно насочва усилията си към нови райони и групи и дава пример: „Ако през 2021 г. целите за изкореняване на крайната бедност от 1,90 щ.д. на ден на човек бяха постигнати, Китай вече прие нова целева линия на бедност, изискваща постигане на 2,15 щ.д. на ден на човек в средносрочен план, и 6,8 щ.д. в дългосрочен. Това съответства на промяната в статистиките и на Световната банка от септември 2022 г., която наложи линия от 2,15 щ.д. за всички страни в света. До момента много страни от Източна Азия, вкл. Китай, ползваха по-ниския праг за политиката си в тази насока“.
След приемането на нова целева линия на бедност, Китай вече започва да работи с нови групи извън рамките на селските райони, които включват и мигриралите работещи бедни в малките и покрайнините на големите градове. Инструментите за справяне с бедността също започват да еволюират от такива за работа с хроничната бедност, към по-разнообразен инструментариум, който обхваща по-широк кръг от рискове.
