Граждански организации в Черна гора остро критикуваха приемането на нов закон за правомощията на президента, а обвиненията са за нарушаване на конституцията. На 1 ноември законът бе приет с малко мнозинство от 41 гласа в 81-местния парламент, което отвори пътя за избор на ново правителство, съобщиха черногорските медии.
Според новия закон президентът е длъжен да предложи кандидат за министър-председател, ако той има подкрепата на 41 народни представители, предаде БТА. Ако няма мнозинство, президентът трябва да организира втори кръг от консултации с политическите партии и да предложи друг кандидат. Законът позволява на мнозинството от депутатите да подпишат петиция и чрез нея да предложат кандидат за премиер, ако президентът откаже да предложи кандидат.
Имаше възражения и в политическите среди срещу приетия нормативен акт заради възможността да бъде приложен със задна дата.
Според конституцията президентът трябваше да организира консултации с парламентарните партии и да предложи кандидат за премиер с изрично подписаната подкрепа на най-малко 41 народни представители в рамките на 30 дни. На 20 септември тази година президентът предложи предсрочни избори в Черна гора, след като отказа да връчи мандат на Миодраг Лекич, кандидат на трите управляващи политически блока. Джуканович отказа да утвърди кандидатурата за премиер с мотива, че не е била подписана от 41 депутати в рамките на 30 дни.
От МАНС – мрежата за утвърждаване неправителствения сектор, реагираха остро в “Туитър”, че приетият закон противоречи на Конституцията. „Партийните интереси ли са по-важни от конституцията и волята на гражданите?”, питат от MANS.
Неправителствените организации Център за демократичен преход и Център за гражданско образование също критикуваха решението, като заявиха, че то подкопава конституционната власт на президента.
Последствията от приемането на промените в Закона за президента са неприемливи за Черна гора, каза изпълнителният директор на Центъра за гражданско образование Далиборка Уляревич, която е цитирана днес от черногорските медии. Тя говори и за “сериозно зациклилите процеси на демократизация и европеизация”, както показвали многобройните реакции на изразена загриженост от най-отговорните международни адреси Уляревич посочи, че нарушенията на конституцията, към които правителството на Демократическата партия на социалистите (ДПС) според нея е прибягнало в няколко случая, сред които третият мандат на Филип Вуянович, Весна Меденица (арестуваният бивш председател на Върховния съд) или удължаването на мандата на членове на Съдебния съвет, не може и не трябва да бъде оправдание за нарушението на конституцията и законите от новото мнозинство. Противоконституционността си е противоконституционност, каза Уляревич, и тя не може да се релативизира сега. С други думи, да се използва като прецедент.
„ДПС плаща цената днес за това, което направиха, но съм загрижена какво ще плати цяла Черна гора, ако новите политици, които вземат решенията, смятат, че конституцията не ги задължава и че конкретните интереси трябва да се постигат чрез грубо нарушение на най-висшия правен акт, който би трябвало да е тяхното Свето писание, ако изразява на език, който е по-близък до мнозина в тези структури“, подчерта Уляревич.
Тя попита реторично и дали новите законови актове няма да променят конституционното определение за избор на съдии в Конституционния съд, членове на Съдебния съвет или Върховен държавен прокурор, като по този начин продължат да потъпкват върховенството на закона. Черна гора днес е нестабилна и нефункционираща държава, даде оценка Уляревич, като акцентира върху потенциалния риск за сигурността на страната.