Поне 240 хил. са жертвите на войната в Украйна според САЩ
Украйна обяви, че изтеглянето на Русия от град Херсон е капан, съобщиха британски издания.
“Руската федерация иска да превърне Херсон в “град на смъртта”. Руските военни минират всичко, което могат: апартаменти, канализация. Артилерията на левия бряг планира да превърне града в руини, след като нашите войници влязат в него”, заяви съветникът на украинския президент Володимир Зеленски - Михайло Подоляк.
Според експерти отстъплението от Херсон, който руските сили превзеха още през март, изглежда не е толкова изненадващ ход, а се планира от известно време.
Москва изпразваше града от най-добрите си сили
през последните седмици, заменяйки елитните въздушнодесантни войски с новомобилизирани наборници.
Самият военачалник Сергей Суровикин, който обяви новината за отстъплението заедно с министъра на отбраната Шойгу, призна, че градът вече е невъзможен за задържане предвид украинските удари. “Разбирам, че това е много трудно решение, но ще запазим най-важното – живота на нашите военнослужещи и боеспособността на войските”, заяви Суровикин.
Оттеглянето на запад от река Днепър с наближаването на зимата беше по същество най-логичният вариант за Русия. По този начин водният път би играл ролята на естествена отбранителна линия.
Това е необходим ход на фона на плашещите оценки на председателя на комитета на Обединените началник-щабове в САЩ генерал Марк Мили, който заяви, че и Русия, и Украйна имат по над 100 000 ранени или убити войници от началото на инвазията през февруари. В своите изчисления той добави и около 40 000 цивилни - също пострадали или загинали. Това е първата оценка на войната, изготвена от западен служител, която обобщава толкова огромни загуби.
Ако все пак Киев си върне Херсон, пътищата към Крим ще станат уязвими за ударите на украинската артилерия с голям обсег и безпилотните самолети. Досега полуостовът, който Русия анексира през 2014 г., се разглеждаше като сигурно убежище не само за военни бази, но дори за туристи.
Способността на украинските войски да атакуват Крим обаче ще се превърне в ключов фактор, по-важен дори от символичния удар по Керченския мост през октомври или по военновъздушната база Саки през август. Контролирането на Херсон също ще даде на украинските сили да се разположат отново около Запорожие и в посока Мелитопол. Това
ще застраши Крим от изток
Още по-важното е, че украинският контрол над Днепър около Херсон унищожава една от малкото победи на Путин в Украйна: осигуряването на прясна питейна вода за жителите на Крим. Преди 8 години, когато Русия завзе полуострова, Украйна отвърна, като построи язовир, за да барикадира Севернокримския канал, който снабдяваше района с около 85% от водния му ресурс. Руските сили разрушиха язовира два дни след нахлуването си на 24 февруари.
Сега обаче Украйна отново може да заплаши водоснабдяването на Крим и в по-дългосрочен план да го контролира. Това е мощна карта на масата за мирни преговори.
Загубата на Херсон би била и пореден знак за задълбочаващата се слабост в управлението на Владимир Путин и силно разклатеното доверие на политическия елит към него, провокирано от редица военни поражения. Вътре в Русия опитите на президента да посочва изкупителна жертва за неуспехите на бойното поле стават все по-опасни за властта му.
Путин отсъстваше от заседанието, на което беше обявено изтеглянето на войските. Това е характерно за него, когато се съобщават лоши новини. Поставянето на военните лидери пред камерите беше ход, който целеше да покаже ясно кой ще бъде отговорен за по-нататъшни провали.