Д-р Румен Петков пред радио Китай
Светът наблюдаваше със затаен дъх едно от най-важните събития, а именно срещата на Г-20, която се проведе в Бали, Индонезия. Едно от най-знаковите събития беше именно срещата между президентите Си Дзинпин и Джоузеф Байдън, която отпрати позитивен сигнал, че двете суперсили могат и искат да си комуникират. Си Дзинпин също така се срещна с френския лидер Еманюел Макрон, аржентинския президент Алберто Фернандес и други държавни лидери. На фона на рязкото влошаване на напрежението в международните отношения, решението на Си Дзинпин да се срещне с Байдън, а и Макрон, беше знак за волята на Китай да се избегне т.нар. "Тукидитов капан" (идеята, популярна в САЩ, че между Америка и Китай конфликтът е неизбежен).
Според Си Дзинпин Китай и САЩ са се изправяли пред дъждове и ветрове в своите отношения през последния половин век, откакто двете страни имат дипломатически отношения. Имало е печалби и загуби, и разбира се, исторически уроци. Той каза, че историята е най-добрият учебник и двете страни трябва да я използват и да гледат в бъдещето.
Освен това китайският лидер заяви, че настоящото състояние на китайско-американските отношения не отговаря на интересите на двете страни и народите им, нито пък на очакванията на международната общност. Според Си Дзинпин, заедно с Байдън двамата трябва да водят и да намерят правилната посока за развитието на двустранните връзки и да ги подобрят. Ключовото, което Си Дзинпин подчерта е, че политиците трябва да мислят повече за развитието на страните си, както и как да се разбират с други държави.
Изказванията на китайския лидер определено бяха в рязък контраст с реториката, която идва от някои политици във Вашингтон и от двете партии, които използват Китай като плашило, за да потулват вътрешните проблеми на Америка и американския народ. За съжаление тази реторика влияе зле на двустранните връзки, от които пък зависят не само мирът и стабилността в Азия и Тихия океан, но и развитието на целия свят.
Прави впечатление, че преди срещата на Г-20 от САЩ дойдоха доста разнопосочни сигнали. Преди срещата от различни американски канали изтече информация, индикираща желанието на САЩ за изграждането на отношенията с Китай и изясняване на "червените линии", които всяка от двете страни има. С други думи, САЩ се страхуват от опасността от конфликт с Китай, което всъщност е добре, защото Китайската народна република е може би единствената велика сила в човешката история, която не се е месила в чужди дела и не е извършвала интервенции в чужди държави. И въпреки вероятното желание на САЩ също да избегнат конфликт с все по-нарастващата мощ на Китайската народно-освободителна армия, от Вашингтон, както казахме идват разнопосочни сигнали и уви, твърде често агресивна реторика, включително и полугласна подкрепа за сепаратисткия режим, контролиращ суверенната китайска територия Тайван, а също и терористични групи.
Но на Г-20 китайско-американските отношения не бяха единственият фокус на международното внимание. Връзките и свързаността между 20-те най-големи икономики в света са поставени на карта, а с тях и споделената съдба на човечеството. От една страна го има изолационисткият курс на САЩ, който бе наченат при Тръмп и конфронтационният подход, продължен и от сегашната администрация. От друга страна обаче, има примери за чудесно сътрудничество и кооперация, например в рамките на китайската инициатива "Един път, Един пояс", която преобразява Евразия и Африка.
На фона на китайските успехи и инвестициите и подкрепата, която КНР оказва на страните в Азия, Африка и дори някои в Европа, светът все повече очаква Пекин да поеме по-активна роля в глобалните въпроси, имайки предвид както тежестта му, така и диалогичния му и добронамерен подход в международните отношения. Докато някои търсят войни, "сдържане" и "стратегически военни съюзи", Китай търси основно взаимно изгодни търговски, културни и икономически инициативи. Според представители от целия свят, включително Пакистан, Иран, страните от АСЕАН, арабския свят и не само, светът се нуждае от повече партньорство в общите икономически проекти или борбата с климатичните промени например, а не от геополитически конфликти и илюзорната борба за геополитическа хегемония.
Темата на тазгодишната среща на Г-20 беше "Да се възстановим заедно, да се възстановим по-силни", което влиза напълно в съзвучие с китайските политики от последните години, които са фокусирани върху общата съдба на човечеството и нуждата от справяне с големите предизвикателства. Става въпрос за проблеми като глобалната здравна архитектура, дигиталните промени, които изменят човечеството и икономиката, както и разбира се, прехода към устойчива енергия (в който Китай отново се показа като лидер, имайки предвид, че ще постигне въглероден пик и неутралност най-вероятно по-рано дори от плануваното).
Китайската реторика за многостранност и против езика на Студената война не отразява просто мнението на Пекин, а според редица специалисти по международни отношения се споделя фактически от целия Трети свят. Ето защо думите на китайския външен министър Ван Й за запазване на истинската многостранност и сътрудничество, което води до взаимна изгода и постижения, бяха посрещнати радушно от по-голямата част от държавите. Същите послания се чуха впрочем и от индонезийските домакини на срещата на Г-20. Индонезийският външен министър Ретно Марсуди заяви, че опазването на многостранността и ефективното сътрудничество са единственият начин за справяне с глобалните предизвикателства.
В този смисъл, може да се каже, че конфронтационните позиции и политики на САЩ не намират разбиране сред по-голямата част от човечеството. Буквално само няколко от най-близките страни съюзници на Америка следват вярно тази линия, докато хората извън т.нар. "златен милиард" и техните политически представителства намират повече смисъл в сътрудничеството и това, което в Пекин наричат "споделена съдба на човечеството". И така, Г-20 е ключово мероприятие, което има две лица като двуликия Янус от римската митология. Едното лице, което е и по-важно, е на сътрудничеството между човечеството и големите общочовешки инициативи като китайската "Един път, Един пояс". Другото е все по-изолираното и прикрито лице на геополитическата конфронтация и идеята за глобална хегемония на някоя отделна държава.
