ЕП изготви 5 резолюции от 2011-а в напразни опити да накара Съвета на ЕС да одобри членството на София и Букурещ
15 години вече България не може да стане член на Шенген, въпреки че още през 2011 г. доклади сочеха, че сме изпълнили всички изисквания. С наближаването на гласуването на 8 декември за влизането на София в зоната за свободно пътуване в Съвета на ЕС надеждите да се случи стават по-малки - все повече европейски премиери, от които това зависи, се противопоставят.
Последният е австрийският канцлер Карл Нехамер. На среща с хърватския премиер Андрей Пленкович в сряда той заяви, че България и Румъния не са готови, за да станат пълноправни членове на шенгенската зона, но страната му ще подкрепи Хърватия. По негови думи
40% от мигрантския поток към ЕС
минават през тези две страни, както и през Турция и Унгария.
“Фронтекс казва, че е открил 22 300 незаконни преминавания по маршрута през октомври - близо 3 пъти повече, отколкото преди година”, коментират австрийски политици.
Нехамер е поредният представител на популистка и националистическа партия, който се обявява против България и Румъния. Австрийската народна партия има и дългогодишни нездрави връзки с Русия, като Владимир Путин дори бе почетен гост на сватбата на бившата австрийска външна министърка Карин Кнайсъл. Нехамер пък остава единственият европейски политик, посетил Владимир Путин в Москва след началото на руската война в Украйна. След априлската си визита в руската столица Нехамер обяви, че Путин му е обещал Австрия да продължи да плаща руския природен газ в евро.
Националисти със съмнителни връзки на Изток са на власт и в правителствата на Нидерландия и Швеция, които също се обявиха открито против членствата на България и Румъния. Правителствата им посочиха и фактори като корупция и организирана престъпност, които все още считат за проблем в двете страни.
Факт е, че продължаваме да сме закотвени на дъното на класациите по гореизброените фактори, но пък големите институции са на наша страна. От 18 октомври България и Румъния имат недвусмислената подкрепа не само на ЕК, но и на Европейския парламент, който изготви резолюция - 5-ата от 2011 г. насам, за да притисне Съвета на ЕС да одобри членството на двете съседни държави.
Изпълнителната власт на ЕС многократно потвърди, че “кандидатите са изпълнили всички технически условия”. Евродепутатите дори изтълкуваха отказите на определени правителства като дискриминационни. България и Румъния дори поканиха мисия от експерти да ги посети, за да направи допълнителна оценка.
Сагата започна с присъединяването ни към ЕС през 2007 г. заедно с това на Румъния. През 2011 г. ЕП даде зелена светлина и на двете страни да станат част от шенгенското пространство и да загърбят паспортите. Това решение беше взето на базата на предварителни оценки, които ясно показваха още преди 11 г., че критериите за членство са покрити. Те се изразяват в няколко ключови фактора: инфраструктура и организация, защита на личните данни, закон за граничен контрол и полицейско сътрудничество.
Тогава обаче се противопоставиха Франция, Германия, Финландия, Швеция, Нидерландия и Белгия поради опасения, свързани с корупцията, организираната престъпност и съдебните реформи. През следващите години въпросът беше поставян няколко пъти, но без успех. Настъпи миграционната криза от 2015 г., която още повече помрачи надеждите. През ноември 2018 г. при посещение в Букурещ тогавашният председател на ЕП Антонио Таяни поиска ускоряване на процеса за приемането ни в Шенген.
Същия месец кандидатът на Европейската народна партия за председател на ЕК Манфред Вебер заяви, че София ще влезе поне частично в шенгенското пространство през 2019 г. По-късно той изрази съмнение, че Букурещ ще стане част от зоната през 2021 г., защото според доклад на ЕК северната ни съседка не е направила достатъчно, за да овладее корупцията. Същият доклад обаче даде висока оценка на напредъка на София. Въпреки препятствията в края на 2018 г. ЕП гласува в подкрепа на приемането на двете страни, изисквайки от Съвета на ЕС да “действа бързо”.
По-рано тази година френският президент Еманюел Макрон отвори вратата за присъединяването на България и Румъния, като същевременно разкри планове за реформиране на безпаспортната зона, включително чрез създаване на Министерски шенгенски съвет за ускоряване на колективните действия по време на криза.
“Трябва да реформираме Шенген
Не може да има свобода на движение, ако не контролираме границите си”, каза Макрон.
През август германският канцлер Олаф Шолц също подкрепи и публично обеща да работи Румъния и България “да станат пълноправни членове”. Одобрението на Берлин и Париж беше от съществено значение, за да се придвижи инициативата напред.
Финландия, Швеция и Дания еднакво смекчиха позициите си, а с поредната си резолюция ЕП увеличи натиска върху Съвета на ЕС, който трябва да се произнесе по темата.
Само дни по-късно нидерландският парламент прие собствена резолюция, призовавайки правителството на премиера Марк Рюте да наложи вето на двете молби, докато не бъдат проведени допълнителни разследвания. От своя страна Рюте каза, че “по принцип” не е против кандидатурите на двете държави.
Чехия, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС и е натоварена със задачата да ръководи дебатите, превърна разширяването на Шенген в един от основните си приоритети. “Не се заблуждавайте: гласуването в Съвета на ЕС има силен политически компонент”, каза румънският президент Клаус Йоханис.
В действителност нужен е само един отказ, за да не бъдем одобрени за Шенген.
Евродепутатите вече няколко пъти призовават България да стане част от Шенген.
Надяваме се трета проверка да даде зелена светлина на България
Очаква се да е втората с положителна оценка в рамките само на 2 месеца
България може и да получи зелена светлина за Шенген до края на годината, надяват се в Министерството на външните работи, след като на 16 и 17 ноември страната ни е минала нова, трета поред проверка дали отговаря на условията за членство и втора в рамките на два месеца.
През октомври у нас бе специална група на Еврокомисията с експерти от държави в ЕС, която бе поискана от България. Тя трябваше да провери дали страната още отговаря на критериите след първата проверка през 2011 г. Държави като Нидерландия спираха членството ни именно с мотива, че проверката е правена отдавна и това не е сигурно. “Заключението в доклада от октомври е, че отговаряме на всички условия”, припомни вчера зам.-министърът на външните работи Костадин Коджабашев. Той разказа и че страната е минала през още една прверка миналата седмица, а именно за визовия режим и начина, по който се съхраняват лични данни.
“По предварителна наша информация резултатите също ще бъдат много положителни и пак ще се потвърди готовността ни за членство в Шенген”, каза той.
В тези експертни групи присъстват представители именно на държави, които са против членството на България - Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия. Затова и според Коджабашев няма причина, след като България е готова в техническо отношение, да не получи и съгласие от политиците от тези страни.
Водим тясно сътрудничество с ЕК, която напълно ни подкрепя. Имаме диалог на най-високо ниво с Нидерландия. Вътрешният министър Иван Демерджиев е в постоянен контакт с австрийския си колега. Работи се за постигане на решения, увери Коджабашев.
Какво е зоната за свободно пътуване
От създаването си през 1985 г. в малко люксембургско градче шенгенското пространство се превърна в един от най-емблематичните и осезаеми резултати от европейската интеграция: цели поколения са свикнали да пътуват през границите, без да е необходимо да носят паспорт или да преминават граничен контрол. Това позволява на хората да пътуват, да работят и да живеят в друга държава без визи или разрешителни.
Шенген беше създаден паралелно с ЕС, като бе включен и в законодателството на блока. Сега е централен стълб, поддържащ единния пазар. Зоната обхваща 420 млн. граждани в 26 държави, 22 от които са в ЕС.
България, Румъния, Хърватия, Ирландия и Кипър са единствените страни - членки на ЕС, които не са част от шенгенското пространство, докато държави извън блока - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, членуват.
Страните членки скоро ще се ползват и с още една привилегия - Европейска система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS). Това е програма за премахване на визите за граждани на 50 държави, отговарящи на условията на шенгенското пространство. Пътуване с цел туризъм, бизнес, образование или др. ще се осъществява чрез предварително заявление. Стартът на програмата е планиран за ноември 2023 г.
Системата цели да гарантира по-модерен, надежден процес на транзит за граждани на трети държави и за допълнително укрепване на европейските граници срещу тероризъм и други рискове за сигурността.
Българският ETIAS ще има обща валидност от 3 години или до изтичане на съответния паспорт, като се разрешава многократен престой от 90 дни в рамките на 180-дневен период във всяка страна от Шенген.
