- Дебат във Франция, където - също като у нас, левите пробват да се обединят въпреки личната омраза помежду си
- Бъдещето зависи от трите "Р", значението е за цялата европейска политика в ХХI век
Право на мързел, пържола за всеки работник или завръщане към изконните леви ценности за добре платен труд ще успеят да обединят левицата?
Този въпрос си задават във Франция, люлката на новите леви идеи в Европа, където червеният политически спектър никога не е бил толкова единен и в същото време толкова разединен.
5 месеца, след като с фанфари бе обявена новата голяма лява френска коалиция, партиите в нея се разкъсват в спорове помежду си и вътре в тях, а личната омраза и идеологическите различия доминират левия сектор, описва ситуацията брюкселското издание на "Политико".
Споровете вече включват дори изконните леви ценности като правото на труд за всеки - актуалният дебат е работата лява или дясна ценност е. Но се стига и до тежки идеологически различия за яденето на месо и дори изпадането в спорове дали барбекютата са сексистки и опасни за бъдещето на планетата. Като разговорите са придружени с открити обвинения към леви политици, че имат неподходящо отношение към жените.
Тези спорове може да изглеждат просто политическа екзотика, но всъщност излизат от пределите на Франция. И от тях зависи дали левите на XXI век могат отново да получат широка подкрепа от работници и средна класа, или са обречени да се превърнат в миш-маш от разединени групички, анализира "Политико".
А отговорът на тези въпроси за бъдещето на европейските леви партии зависи от трите "Р", анализира списанието. Става въпрос за трима леви лидери от Франция, чиито фамилии започват с буквата "Р".
Първа е 52-годишната Сандрин Русо, която е представител на "Зелените". Нейната кауза е "интерсекционализма" - вярва, че всички социални борби от тези за правата на жените, през антирасовите до опазването на околната среда са свързани помежду си. Нейна е и тезата, че трудът е дясна ценност, а левите и зелените трябва да защитават правото на мързел на всеки и да се борят срещу правото на собственост, икономическия растеж и просперитета. В същото време Сандрин възмути дори собствените си съпартийци с разкритията, направени в телевизионно интервю, че неин сътрудник е обвинен от бившата си партньорка в психологически тормоз.
53-годишният лидер на Комунистическата партия Фабиан Русел е второто важно "Р" според "Политико". Той защитава правото на хубава тлъста пържола за всеки работник и се бори левицата да стане представител на трудещите се, а не на развитието и баготеенето. И въпреки че дразни левите, той е най-популярният ляв политик сред гласуващите дясно французи.
Третото "Р" е за 47-годишният Франсоя Руфен - журналист и автор на филми, който се впусна в политиката. Той описва себе си като практичен социалист, който иска да подобри живота на обикновените хора, а не да се занимава с идеология и теореритизиране.
В последната си книга "Пиша ви от фронта при Сома" Руфен описва отчуждението на работещите хора и средната класа от левите политици на база на собствения си опит в избирателния район на Амиен в преминаващия икономически трудности френски департамент Сома.
Гласовете на провинциалните общини и на работниците, които бяха в сърцето на бунтовете от 2018-2019 г., са изоставени на крайната десница, твърди Руфен. А сегашната лява коалиция рискува да се превърне в какофония от еколози (представители на градската левица и средна класа) и хора от мултиетническите предградия.
Крайно време е левите да изоставят огромните и разнопосочните коалиции и да изградят нова партия, която да има култура да управлява, твърди Руфен. Предполага се, че той ще заеме мястото на Жан-Люк Меланшон и ще е следващият кандидат за президент на левицата във Франция. За целта обаче ще трябва да накара левите, които подкрепят сегашния държавен глава Еманюел Макрон, да се завърнат в лоното на партиите от спектъра.
Ще трябва и да се пребори и с Фабиан Русел, лидерът на комунистите, който също се е устремил към номинация за 2027 г. А неговите каузи за правото на пържола се нравят на работниците, които преминаха към френската крайна десница през годините.
Това, което обединява трите "Р" във френската левица е, че никой от тях не показва желание за компромис по отношение на обсесиите си, анализира "Политико". А компромисът, както и социалдемокрацията, вече са мръсна дума за френската левица. Новите каузи са правото на мързел и на пържола.
