В продължение на десетилетия Джаки Йънг не е спирал да търси. Осиротял като бебе, той прекарва първите няколко години от живота си в нацистки лагер за интернирани в днешна Чехия. След Втората световна война е отведен в Англия, където е осиновен и получава ново име, пише БТА.
В зряла възраст полага усилия да научи произхода и кое е семейството му. Разполага с оскъдна информация за биологичната си майка, която е загинала в концентрационен лагер. Но за баща си? Нищо. Само празно място в акта за раждане.
Нещата се променили в началото на тази година, когато генеалозите успели да използват ДНК проба, за да му помогнат да открие истинското си име - и някои роднини, за които не подозирал.
Получаването на отговор на въпрос, който си си задавал цял живот, е "изумително", казва Йънг, който сега е на 80 години и живее в Лондон. Това "отвори врата, която мислех, че никога няма да се отвори".
Сега се полагат усилия тази възможност да бъде предоставена и на други оцелели от Холокоста и техните деца.
Базираният в Ню Йорк Център за еврейска история стартира Проекта "ДНК събиране на разделени семейства", като предлага безплатни комплекти за ДНК тестове чрез приложение на своя уебсайт. За тези, които използват комплектите, Центърът предлага и възможността да получат насоки за следващите стъпки от генеалозите, работили с Йънг.
Генеалозите Дженифър Менделсон и Адина Нюман вършат подобна работа през последните няколко години и ръководят група във Фейсбук, която се занимава с еврейската ДНК и генетичната генеалогия.
Появата на ДНК технологията откри цял нов свят от възможности в допълнение към писмените доказателства и архивите, които оцелелите от Холокоста и техните потомци са използвали, за да научат за семейните си връзки, прекъснати от геноцида, казва Нюман.
"Има случаи, когато хората са били разделени и дори не осъзнават, че са разделени. Може би е настъпила смяна на имена, така че те не са знаели как да потърсят другия човек", каза тя. „Има случаи, които просто не могат да бъдат разрешени без ДНК."
Макар интересът към генеалогията и родословните дървета да е широко разпространен, е особено трогателно да се работи в общност, в която толкова много семейни връзки са били разкъсани заради Холокоста, казва Менделсон.
Първите ѝ усилия в тази област са били за бабата на съпруга ѝ, която е загубила майка си в концентрационен лагер. Това търсене довело до откриването на лели и братовчеди, за които никой от семейството на съпруга ѝ не знаел.
Чичото на съпруга ѝ, разказва тя, след това се обадил и казал: "Знаеш ли, никога не съм виждал снимка на баба ми. Сега, когато виждам снимките на сестрите й, ми действа толкова успокояващо. Мога да си представя как е изглеждала.“
„Как си обяснявате защо това (усещане) е силно? Просто е така. Хората не са имали нищо. Семействата им са били изличени. А сега можем да ги върнем малко назад", каза Менделсон.
Тя и Нюман се стараят да подчертаят, че няма никакви гаранции. Извършването на тестове или търсенето в архивите не е гаранция за намиране на живи роднини или нова информация. Но то дава шанс.
Те и центърът насърчават хората да се възползват от този шанс, особено като се има предвид, че с времето броят на живите оцелели намалява.
"Това наистина е последният момент, в който тези оцелели могат да получат поне мъничко справедливост", казва Гавриил Розенфелд, президент на центъра.
"Чувстваме колко неотложно е това", каза Нюман. "Исках да започнем дори по-рано и затова няма по-подходящо време от настоящето".
Розенфелд каза, че центърът е отделил първоначално 15 000 долара за ДНК комплектите в това пилотно усилие, което ще обхване около 500 лица, търсещи роднини. Той каза, че ще се опитат да разширят обхвата, ако има достатъчно голям интерес.
Кен Енгел смята, че такъв ще има. Той ръководи група в Минесота за деца на оцелели от Холокоста и вече е разказал на съмишлениците си в нея за програмата.
"Това е важно усилие", казва Енгел. „То може да им разкрие и покаже чудесна информация, за която те никога не са знаели, може да ги накара да се чувстват по-спокони или по-свързани с миналото."
Йънг определено се чувства по този начин.
"През целия си живот съм искал да знам", каза той. „Ако не бях научил това, което знам сега, мисля, че все още щях да имам чувството, че част от мен не е напълно завършена. Семейството е всичко, то е основният стълб в живота на човечеството".
