Черно-белите мечета, спермата им и ДНК-то им са изключителна китайска собственост и се командироват там, където е нужно
Месец преди началото на световното първенство по футбол Катар бе завладян от панда еуфория, защото в националния зоопарк “Ал Кхор” пристигнаха двойка млади черно-бели мечета, пратени лично от китайския президент Си Цзинпин в чест на добрите отношения между двете страни и началото на най-голямото спортно събитие.
Това превърна богатата на петрол страна в първата в историята на арабския полуостров, която е домакин на животното -национален символ на Китай, който пък от своя страна си спечели нов съюзник благодарение на стратегията на “панда дипломацията”.
Стотици деца, гушнали плюшени мечета в ръцете си, се стекоха да видят пухкавия Джинг Джинг и тумбестата му приятелка Си Хай, които ще живеят в Доха през следващите 15 г. Китайският посланик в Катар-Дзиен Джоу, заяви, че те са “дар от 1,9 млрд. китайци, символизиращ сърдечното приятелство между двете страни”.
Случката от Катар за пореден път показва, че когато китайските власти искат да популяризират страната си и да изграждат политически и икономически отношения с определени държави, тогава те се обръщат към метода на “панда дипломацията”.
Този политически ход представлява пращане на панди зад граница за определен период от време, за да се оставят на грижата на държава осиновител. Чрез влиянието, които сладките черно-бели мечки имат над човешкото съзнание,
Пекин си осигурява популярност и добър имидж
зад граница, което му позволява да се намесва в политиките на страните осиновителки.
Според политолога Джоузеф Най това е форма на “мека сила” или “способността на страната да получи това, което иска от другите нации чрез привлекателността на своята култура и политически идеали, а не чрез оръжие или санкции”.
Историята на пандите посланици започва още през VII в., когато китайската императрица У Дзътиан подарява две на японския император, за да подобри двустранните отношения. След това обаче сведенията за подобна практика прекъсват. Традицията е възстановена едва през 1937 г., когато първата дама на Китай - Сун Мейлин, жената на генералисимус Чан Кайшъ, дарява две мечки на САЩ заради оказаната подкрепа във втората китайско-японска война.
След като идва на власт, лидерът на китайските комунисти Мао Дзъдун също се обръща към дипломатическите способности на пандите. С тяхна помощ той успява да изкара страната от политическа изолация и да се сприятели с останалите социалистически държави.
Между 1957 и 1965 г. са изпратени последователно двойки панди до СССР и КНДР. Учените наричат този период от “панда дипломацията” комунистически. Следват още четири фази на тази политика.
Втората започва през 1972 г. след визитата на президента на САЩ Ричард Никсън в Пекин и е позната като “фазата на помиряването”. В знак на подобряващите се отношения между двете страни китайците пращат двойка панди във Вашингтон, където само за година над милион американци се струпват, за да зърнат сладките екзотични мечки.
Събитието предизвиква еуфория в западния свят и скоро множество лидери на капиталистически държави изпращат молби до Пекин с желанието да получат черно-белите мечета. Така между 1972 и 1982 г. Великобритания, Западна Германия, Франция, Мексико и Япония се сдобиват с неустоимите пухкави животни.
През 80-те се развива капиталистическата фаза на “панда дипломацията”, отразявайки пазарните икономически реформи за бързо забогатяване, предприети от Китай. Ерата се характеризира с
даването на краткосрочни
“панда заеми”, при които американски зоопаркове наемат животните, за да привличат посетители и да изкарват бързи и големи печалби.
В началото на 90-те броят на популацията от панди достига критичен минимум. Което кара китайците да спрат да ги подаряват или да ги пращат в чуждестранни зооградини. Фактически симпатичните черно-бели мечета почти изчезват и Пекин е принуден да търси начини за тяхното спасяване. Властите решават, че няма да подаряват животното, ами ще го споделят със своите партньори с цел намирането на начини за бързото възстановяване на неговата популация, но какво означава това?
Всички панди в света са обявени за граждани на Китай, а техният генетичен материал (козина, нокти и кръв) се превръща в държавна собственост. Чуждестранните зоопаркове се съгласяват на свои разноски да построят хуманни, подходящи за мечките ограждения и да плащат данък за тяхното отглеждане.
Той е на стойност от 1 млн. долара на година за всяка една панда, която получават.
Обикновено животните са отдавани за срок не по-голям от 15 години и ако в това време се роди бебе, то зоопаркът трябва да плати на Пекин допълнителна такса от 500 хил. долара.
При сключването на сделката с властите на държавата осиновител Пекин обещава, че ще инвестира между 80 и 90% от приходите за изграждането на природни паркове, където животните да живеят на свобода, и на специални убежища, в които да се стимулира тяхното размножаване. Също така Китай си запазва правото да поиска мечките обратно по всяко време.
Множество НПО-та, екоорганизации и защитници на правата на животните се противопоставят на тази стратегия, защото при сключването на договорите за споделяне на пандите Пекин не е задължен да дава информация за това какво се случва с получените пари. Има сведения, че горите в резерватите в Китай се изсичат, a съоръженията, предназначени за стимулиране на тяхното размножаване, са зле финансирани.
Въпреки това явно политиките за запазване на китайския национален символ са успешни, защото по данни от 2015 г. на Международният съюз за защита на животните броят на черно-белите мечки в дивата природа е достигнал 1864, а на тези в домашни условия е над 510. Пекин е дал и 70 двойки на 20 държави, които са от стратегическо значение за него, което означава, че зад граница живеят още 140 панди.
Тези обнадеждаващи данни накараха учените през 2016 г. да променят статута на пандите от “изчезващи” на “с опасност от изчезване”. Китайските власти не останаха доволни от това решение, защото според тях стойността на националния им символ била намалена, и настояха зоолозите да преразгледат действията си. Изненадващата реакция се обяснява с това, че популярността на пандите ще се намали, ако те не са “застрашени”, и по-малко чуждестранни зоопаркове ще искат да ги гледат.
Не е ясно кога точно започва петата фаза на “панда дипломацията”, но политолозите смятат, че неин основоположник е президентът Си Цзинпин. Според тях вече не се акцентира върху “съхранението на вида”, ами върху неговия политически символизъм.
Много от животните, предоставени през последните години, съвпадат с големи търговски сделки между Китай и страната получател. Например Австралия, Франция и Канада взеха панди, след като се съгласиха да продават ядрени технологии и уран на Пекин. Шотландия прие двойка мечки през 2011 г. като част от споразумение за споделяне на технология за офшорни сондажи и доставка на сьомга.
Си Цзинпин лично решава коя държава ще бъде удостоена да осинови двойка мечета. Преди да подпише документа обаче, държавният глава на страната осиновител
трябва да дойде до Китай и да помоли за пандите
Това правят личности като кралицата на Дания, Ангела Меркел и много други.
Хора, близки до Си, разказват, че сложните преговори и прякото участие на чужд лидер им напомнят за древните ритуали, при които китайските императори са приемали варварски лидери с молби. Пухкавите посланици на Китай умело бранят интересите на родината си и не се скрупулят да изразяват своите протести, когато интересите на отечеството са застрашени.
През 2009 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама се среща с тибетския духовен лидер в изгнание Далай Лама въпреки протестите на Пекин.
Лама е върл критик на китайските комунисти и настоява за независимостта на Тибет. Срещата му с Обама се разглежда от Китай като провокация и заплаха за териториалната цялост на далекоизточната страна.
Няколко месеца по-късно Вашингтон сключи и сделка за доставяне на оръжия на Тайван, което допълнително влошава отношенията с Пекин.
Седмица след това две панди напускат зоологическата градина в американската столица, причинявайки загуба на милиони долари и популярност.
