Хърватия изпраща 2022 като страна, която успешно е приключила два дълго и упорито подготвяни европейски проекта, създаващи условия за по-голяма икономическа сигурност и растеж. От първи януари страната ще бъде 20-ият член на еврозоната и 27-ият член на Шенгенското пространство, като за първи път държава членка на ЕС в един и същи ден става част от европейския валутен съюз и от пространството за пътувания без граничен контрол в Европа.
Хърватският премиер Андрей Пленкович определи 2022 като година на изпълнените обещания, имайки предвид най-вече приемането на страната в двете европейски общности, с което се укрепва евроинтеграцията й.
На финалната права за еврозоната
Хърватия, която е член на ЕС от 2013 година, прие план за въвеждане на еврото през 2017 г. Заедно с България тя влезе в т. нар. чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) през 2020 и прекара там минималните две години, припомня БТА.
През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха окончателно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе определен обменният курс, при който куната ще бъде заменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро. На Загреб му останаха на разположение няколко месеца, за да да подготви практическите аспекти за смяната на валутата.
Част от подготовката за валутния преход бе и изборът на дизайн на хърватските евро монети. Конкурсът бе белязан със скандал, тъй като авторът на спечелилия дизайн на евромонетата от 1 евро бе използвал чужда снимка на животното златка (куна на хърватски, както се нарича и националната валута) и се наложи да бъдат класирани нови предложения за евромонетата от едно евро.
За разлика от евробанкнотите, които са еднакви във всички страни от еврозоната, монетите евро и евроцентовете имат характерен дизайн, представящ националните символи на страната.
За Хърватия един от тези символи е шаховницата (шахматната дъска), която ще присъства като фон на всички монети. На монетата от две евро ще бъде изобразена географската карта на Хърватия.
На монетите от 50, 20 и 10 цента ще бъде ликът на Никола Тесла. ХР с глаголица пък ще бъде изписано на монетата от 5,2 и 1 цент, заради хърватската глаголическа традиция. От юли Хърватия вече сече свои евромонети.
Управителят на централната банка Борис Вуйчич съобщи през февруари, че операцията по замяната на националната валута с евро ще струва над 900 милиона куни (119 милиона евро).
Цените на стоките и услугите в Хърватия се посочват задължително в евро и куни от септември с цел да бъдат защитени потребителите. Плащанията се правят все още само в куни и така до първи януари, когато за период от две седмици като разплащателно средство ще могат да се ползват и еврото, и куната. От 15 януари в Хърватия единственото законно платежно средство става еврото. Цялата подготовка по валутния преход е придружен от мащабна разяснителна кампания.
За да приеме еврото, Хърватия трябваше да изпълни критерии за стабилност на цените и валутния курс, стабилни държавни финанси и умерени дългосрочни лихвени проценти.
Това постижение е резултат от огромните усилия на Хърватия и нейните граждани да изпълнят всички необходими икономически и правни изисквания, коментира в Туитър ръководителката на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Преминаването от куна към евро се очаква да донесе ползи на Хърватия, тъй като над половината от външната търговия на страната се извършва в евро, както и две трети от чуждестранните преки инвестиции и около 70 процента от туристическите разплащания. Освен това преминаването към единната европейска валута изглежда един естествен процес за страната, защото около половината от хърватските банкови депозити и заеми са деноминирани в евро.
На прага на Шенген
През отиващата си година Хърватия успя да преодолее и последното препятствие по пътя си към пълна евроинтеграция – в началото на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правосъдие и вътрешни работи за членството на страната в Шенгенската зона – европейското пространство без гранични проверки, в което влизат 22 страни от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото заседание на Съвета обаче Австрия се противопостави на приемането на Румъния и България, която не получи подкрепа и от Нидерландия, заради притеснения свързани с организираната престъпност, незаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия заяви, че и трите страни кандидатки за Шенген вече отговарят на необходимите критерии за присъединяване, като Европейският парламент също даде подкрепата си.
След обявяването на новината за Шенген премиерът Пленкович обобщи, че не му е известно да има друга държава, която да е влязла в двете обединения в един и същи ден. Хърватският министър на вътрешните работи Давор Божинович пък подчерта, че присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство е резултат от големите усилия на всички нива и още едно доказателство за традицията на Хърватия да се справя, когато е най-трудно.
Осем правозащитни организации обаче, сред които и "Хюман райтс уоч" и "Амнести интернешънъл" критикуваха приемането на Хърватия в Шенген, като обвиниха страната, че често отказва на бежанци, на кандидати за убежище и на мигранти достъп до територията си, както и право на убежище, и че извършва колективни експулсирания, в това число и изтласкване на мигранти със сила.
От първия ден на Новата година Хърватия премахва общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 заради някои технически детайли. Загреб също така ще започне да издава шенгенски визи и ще може да използва пълноценно Шенгенската информационна система.
Присъединяването към Шенген означава за Хърватия по-бърз и евтин поток на стоки и услуги, засилване на конкурентоспособността на хърватската икономика и повишаване на приходите от туризъм, който е водещ сектор за страната, а също допълнително насърчаване за чуждестранните инвеститори.
По повод историческия за Хърватия първи януари 2023 година, в който страната става пълноправен член на еврозоната и на Шенгенското пространство, на посещение ще пристигне председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Заедно с Пленкович тя ще посети хърватско-словенския граничен пункт Брегана, където ще се срещнат с новата словенска президентка Наташа Пирц Мусар.
