Публикациите, според които Гърция и Великобритания са близо до споразумение за връщането на поне част от скулптурите на Партенона от Британския музей в Музея на Акропола в Атина, предизвикаха остра критика от опозицията към правителството за начина, по който действа по темата, съобщават гръцките медии, предаде БТА.
През последните дни публикации в „Блумбърг“ и в британския „Дейли телеграф“ съобщиха, че двете страни са близо до договарянето на дългосрочен заем на значителна част от прочутите фризове и фронтони от античния храм, които да бъдат върнати в Атина на основата на обмен на експонати.
От основната опозиционна сила СИРИЗА обаче обвиниха кабинета на Кириакос Мицотакис, че води „тайна дипломация“ и се опитва да превърне едно съкровище на цивилизацията в предизборен пиар, пише „Та неа“. От опозицията изразиха опасение, че споразумение, подобно на описаното в публикациите, би означавало по същество, че Гърция признава правата на собственост на Британския музей върху скулптурните групи.
В статия в опозиционното издание „Ефимерида тон синдактон“ се отправят обвинения, че правителството държи настрана от разговорите Музея на Акропола и неговия директор Николаос Стамболидис, който е член на гръцката делегация в ЮНЕСКО и поддържа категорично претенциите на Атина за собственост върху скулптурите. Наскоро ЮНЕСКО призна, че въпросът за фризовете на Партенона е от междудържавен характер, поради което вестникът поставя въпроса защо гръцкото правителство организира „тайни срещи“ с президента на Британския музей и бивш финансов министър Джордж Осбърн. Според статията Гърция би трябвало да продължи да настоява въпросът да бъде решен между двете правителства, въпреки отказа на няколко последователни британски премиери да го обсъждат с аргумента, че е в правомощията на настоятелите на Британския музей, които пък по закон нямат право да се отказват от собствеността върху културни ценности.
Статията поставя въпроса и каква е ролята на гръцкия бизнесмен Янис Лефас, който още при правителството на Андонис Самарас възложи на група юристи да изготвят цялостно предложение за начина за връщане на скулптурите в Атина. Според публикацията Лефас смята, че спорът ще бъде решен в съда в Хага, което обаче означава, че ако решението бъде във вреда на Гърция, тя няма да може да постави въпроса отново в бъдеще, което, както казва статията, е „червена линия“, която Гърция не трябва да пресича.
В отговор на критиките от опозицията снощи гръцкото министерство на културата и спорта излезе с изявление, разпространено от АНА-МПА, в което се казва, че Гърция продължава да не признава на Британския музей правото на владение и собственост върху спорните артефакти, „защото са продукт на кражба“. Министерството призовава опозицията за мобилизация на всички за постигането на националната цел за връщането на скулптурите, вместо въпросът да бъде използван за тяснопартийни цели.
Остава да се разбере обаче дали подобна позиция би била съвместима с предполагаемото желание на Британския музей за компромис под формата на дългосрочен заем на скулптурните групи, доколкото ще бъде трудно да се формулира споразумение, в което едната страна не признава на другата собствеността върху самия предмет на договаряне.
От друга страна дори в консервативните кръгове във Великобритания изглежда, че има подкрепа за постигането на някакво споразумение с Гърция. Лондонският „Таймс“, цитиран в гръцките медии, поздрави президента на Британския музей Осбърн за това, че „е готов на компромис и да върне скулптурите в Атина“. Още миналата година „Таймс“ промени редакционната си политика в полза на намирането на решение за връщането на фризовете на Партенона.
Неочаквана подкрепа за споразумение с Гърция дойде и от бившия британски преговарящ за Брекзит и виден представител на най-консервативното крило в Торите лорд Фрост. В статия в „Дейли телеграф“, цитирана от телевизия Скай, Фрост пише, че скулптурите от Партенона са особен случай, който се нуждае от особено решение. Той заявява, че юридическите аргументи на Великобритания за собственост върху артефактите са добри, въпреки „малко смътния“ характер на действията на Елгин (който отнася фризовете в Лондон през ΧΙΧ в.), но не е убеден в „моралните, художествените и културните“ аргументи. Фрост изтъква, че Партенонът е лишен от своята цялост, когато части от него са изложени на различни места, и подчертава, че докато фризовете за британците са просто един експонат, то за гърците са част от националната им идентичност. В статията на лорда се казва, че „е време за един голям жест“ и се обявява за постигането на споразумение за заемането на скулптурите с участието на британското правителство.
Скулптурите на Партенона, прочут архитектурен паметник от V в. пр. Хр. на Акропола в гръцката столица, които днес се намират в Британския музей, са свалени от храма в началото на XIX в. от британския посланик в Османската империя лорд Елгин, поради което и често са наричани "Мраморите на Елгин". Според твърденията на Елгин той е изнесъл произведенията от намиращата се тогава под османска власт Атина по силата на султански ферман, който обаче и досега не е намерен.
През 1816 г. британският парламент откупува от Елгин релефите и ги предоставя на Британския музей, където се намират и до днес. Изчислява се, че "Мраморите на Елгин" представляват около 30 процента от оцелялата скулптурна декорация на Партенона. Други 30 процента и до ден днешен са в Атина, а останалите около 40 процента са разпръснати в многобройни други музеи в Европа - във Ватикана, в Лувъра в Париж, в Копенхаген, Виена, Мюнхен и др.
Гърция започна кампания за връщане на скулптурите в Атина от 1983 г. насам. Тогава въпросът беше повдигнат от министърката на културата Мелина Меркури и вече почти 40 години темата се поставя от Гърция на редица международни форуми, както и в двустранните отношения с Лондон.
В края на миналата година папа Франциск реши да върне на Гърция трите фрагмента от скулптури на Партенона, съхранявани от векове във Ватиканските музеи.
