През 2022 г. в страната е имало 3000 чужди репортери
Понякога информацията е по-важна за човешкото оцеляване дори от храната. Така разсъждава украинският журналист Мстислав Чернов, който отразявал обсадата на град Мариупол. Заради непрестанното увеличаване на жертвите репортерите на терен са изправени пред предизвикателството да търсят истории, но и пред опасността да бъдат убити. Най-малко 14 медийни служители вече са загинали в конфликта.
Въпрос за милиони долари - така кореспондентът на “Скай нюз” Алекс Крауфорд, който е прекарал почти десетилетие в отразяване на събитията в Сирия, отговоря на питането как репортерите балансират риска в професията в такава среда. Добавя: “И един път, когато сгрешиш, ще получиш куршум”. Коментарът му е след убийството на неговия колега от “Скай” Стюарт Рамзи, застрелян близо до Киев през февруари, след като колата му беше нападната при засада.
Въпреки тежките условия на терена на войната повечето големи новинарски организации по света са изпратили свои екипи в Украйна, за да отразяват бомбените атаки и насилието в тежко засегнати градове, отбелязват западни издания. “Броят на журналистите, пристигащи в Украйна, не е намалял”, казва британският фоторепортер Пол Конрой.
Според експерти до юни 2022 г. в Украйна е имало около 3000 чуждестранни журналисти, но в момента няма точни данни. Общият брой на местните и външните репортери, които са акредитирани при украинските власти през 2022 г., пък е бил 9000.
Никога не съм си представяла, че през 2022 г. в Европа ще вляза в станция на метрото и ще намеря стотици хора, прегърбени, страхувайки се за живота си”, разказва кореспондентката на Си Ен Ен Клариса Уорд. (Повече за нея виж в карето.)
Дори опитният военен кореспондент на Ей Би Си нюз Марта Радац се изненадва от начина, по който се развиха събитията.
Вечерта преди инвазията... буквално часове преди първите удари получих съобщение от висш служител на Пентагона, който ми каза: “Вероятно сте
в последните няколко часа мир на европейския континент
Бъди внимателна, разкрива Радац. Тя допълва, че се гордее от работата си, и споделя, че вече е баба, а дъщеря ѝ обяснила на внучките ѝ за изпълнената ѝ с опасности професия.
Те били в къщата на приятел и някой попитал: “Къде е баба ти?”. И моята внучка, която е на 6 г., отговорила: “О, баба е в центъра войната”. Те много се гордеят с мен и ме гледат”, казва Радац.
Кореспондентката на Vice News Хинд Хасан, която описва целия град Харков като “фронтова линия”, също описва ужаса: Бяхме в морга, която беше препълнена с тела. Нямаше достатъчно място за труповете и някои стояха в двора. И докато бяхме на мястото, имаше огромна експлозия, която разтърси моргата и всички се скриха. Направи ми впечатление, че дори в смъртта си жертвите на тази инвазия не можаха да избягат от войната.
Въпреки че рискуват живота си,
военните кореспонденти често са обект на критики заради разкриване на чувствителна информация
Преди месеци украинският президент Володимир Зеленски призова журналистите да бъдат отговорни в репортажите си от страната. Убеден е, че руските сили могат да използват публичната информация за координиране на атаки.
На 20 юни 2022 г. двама полски журналисти обвиниха френския канал TF1, че е разкрил позицията на украинската армия в Донбас, което довело до смъртта на войник. Три дни преди трагедията французите излъчили репортаж, озаглавен “Донбас: дронове срещу руски танкове”, заснет в украинско въздушно разузнаване. Репортерите показали позиции и команден пункт на украинския отряд за безпилотни самолети. Кадрите не били замъглени, а карта дори пояснявала местоположението на силите на Киев .
В репортажа френската публика се запознава и с Юри Кек Копчак, който управлявал разузнавателни дронове. Той е бил убит на 18 юни при тежка бомбардировка 24 часа след излъчване на видеото.
Той умря от руски обстрел, след като френски журналисти разкриха украинските позиции. Френските репортери обещаха, че ще замажат или няма да покажат кадри, които биха могли да разкрият позициите на Кек. За съжаление, те не удържаха на думата си, обвини колегите си полският журналист Матеуш Лаховски. TF1 обаче отрича отговорността, заявявайки, че мястото на смъртта на украинския войник е на 35 км от заснетото.
Това не е единственият подобен инцидент. На 15 юни прецизни руски атаки удариха завод за бронетанкова техника в източната част на Киев, убивайки най-малко трима цивилни и унищожавайки района. Атаката се случила, след като новинарски канал от Украйна излъчил репортаж за това как фабриката преобразува “плененото” руско оборудване в полза на украинската армия.
По време на войната организацията “Репортери без граници” изтъкна многобройни доклади от журналисти, които не са били допуснати до бойното поле, били са задържани на контролно-пропускателни пунктове или са били притискани да представят и публикуват пропаганда.
Има обаче и различна гледна точка - френската фоторепортерка Вероник дьо Вигери коментира, че винаги се е
чувствала под натиск да представя украинските войници като жертви, а не като нападатели.
Украинските власти гледат на чуждестранните журналисти като на реле за влияние, а не като средство за информация. Бях задържан за няколко часа от местните милиции и след това разпитан от Службата за сигурност на Украйна заради безобидни снимки, въпреки че акредитацията ми беше наред, казва друг репортер, пожелал анонимност.
Въпреки че признава чувствителния характер на военните репортажи, “Репортери без граници” подчертава, че военните коресподенти също рискуват живота си, и осъди злоупотребите, отбелязвайки, че украинските власти трябва да премахнат ненужните пречки пред медиите.
Заради войната Украйна се е превърнала в една от най-смъртоносните страни в света за журналисти, сочи доклад на Международната федерация на журналистите (IFJ). Според организацията там са били убити поне 12 репортери, повечето от тях са били украинци и руснаци, но няколко чуждестранни кореспонденти също са загинали, като повечето от смъртните случаи са се случили в първите хаотични седмици на конфликта. А според Националния съюз на журналистите на Украйна общият брой на убитите медийни служители е 32-ма.
