Смъртоносна болест опустошава маслиновите дървета в Южна Италия от 10 години. Отлично обучен отряд от супер кучета обаче може да ги спаси.
Vivai Giuranna е мащабна оранжерия с над един милион растения в град Парабита, област Пулия. В нея косматите четириноги търсят ксилела фастидиоза (Xylella fastidiosa) - бактерия, която опустошава маслиновите дървета.
Пако и още няколко кучета представляват добре обучения екип на Xylella Detection Dogs, пише bTV.
Марио Фортебрачио е дресьорът на четириногите. Когато им покаже саксиите, те се втурват през растенията с наклонена глава, подушвайки всяко в корена. И получават информация, до която хората не могат да достигнат сами.
„Кучетата не правят нищо, ако няма награда“, казва Фортебрачио пред Би Би Си.
„Тези кучета имат нещо уникално“, казва Анджело Деле Доне, главен фитосанитарен инспектор към правителството за провинция Лече, който се бори с бактерията - откакто е открита в Пулия през 2013 г.
Ксилела фастидиоза спира пренасянето на вода от корените към листата и запушва ксилемата на дърветата, която пренася вода от корените към листата, а това бавно ги задушава и те умират.
Има насекоми, които разпространяват болестта - когато отхапят от заразен лист, бактериите преминават в слюнката им, а след това предават болестта, когато се хранят със следващото здраво растение.
Специалистите все още не са открили лек за заболяването, а растенията бавно изсъхват.
Бактерията унищожава портокалови полета в Бразилия, лозя в Калифорния и крушови дървета в Тайван
Ксилела фастидиоза се среща в няколко щама. Според последните проучвания на експертите всички те засягат 595 вида растения в света. През миналия век тази бактерия е унищожила портокалови полета в Бразилия, лозя в Южна Калифорния и крушови дървета в Тайван.
А преди 10 години е достигнала до маслиновите дървета на Пулия.
Със своите 60 милиона маслинови дървета областта произвеждаше до 50% от италианския зехтин. Само за няколко години обаче бактерията заразява и убива 21 милиона дървета, много от които са на няколко века.
Днес безкрайно море от мъртви, сиви стволове покрива голяма част от региона. Те са това, което е останало от хиляди малки ферми, мелници за маслини и оранжерии.
Мауро Джурана, собственикът на Vivai Giuranna, трябва да изхвърли растения на стойност около 1 милион евро, след като инспекторите откриват заразени дръвчета в обекта му.
„През първите години не взехме строги мерки срещу ограничаването на бактерията, а вече нямаме монументални дървета“, споделя той.
По-рано Италия е разследвана от Европейската комисия за неадекватна реакция
Иска му се контролът да е бил по-строг и по-бърз, но първоначално е имало скептицизъм за връзката между ксилела фастидиоза и смъртта на дърветата. Италия беше разследвана дори от Европейската комисия за неадекватна реакция. А страната предприма по-сериозни мерки като широкомащабно наблюдение на болестта. Въпреки това тя продължава да се разпространява в маслиновите полета на Пулия.
Бактерията продължава да се разпространява на север, като всяка година превзема нови 20 км. Появява се и в други региони на Италия и Европа. Правителствата изразяват загриженост, докато учените и инспекторите по растенията търсят начини да ограничат болестта и да предотвратят разпространението ѝ.
След като заразено дърво, което се намира до здрави дървета, бъде идентифицирано, то трябва да се изкорени, а всички около него се проверяват внимателно.
„Това е безпрецедентна екологична катастрофа. Не може просто да ни повлече, трябва да реагираме“, коментира Никола ди Ноя, агроном от Таранто и генерален директор на Unaprol, най-големия италиански консорциум за производство на зехтин.
Той е човекът, който се сеща, че в борбата с бактерията, може да бъдат включени кучета. Като офицер в жандармерията Никола ди Ноя работел с кучета при откриването на наркотици и експлозиви и знае, че те имат невероятни обонятелни умения. Ами ако могат да откриват и ксилела фастидиоза?
„Започнахме да проучваме дали има случаи, при които кучета реагират на растенията по този начин. Открихме, че екип от калифорнийски експерти е измислил начин да използва обонянието им за откриване на бактерии в цитрусовите плодове“, разказва бившият карабинер.
Развълнуван от идеята си, той се свързва с националната организация на Италия, която регистрира кучетата в страната (ENCI), както и с главните изследователи на бактерията за Бари и Пулия от Националния съвет за научни изследвания.
Така Никола ди Ноя свиква кавалерията от кучета Xylella Detection Dogs.
Носът на кучето работи като човешкия. Докато вдишваме и издишваме, рецепторите в него регистрират молекули във въздуха и изпращат информация до мозъка.
Носът на кучето има обаче и няколко различни характеристики, които правят обонянието му особено мощно. Четириногите имат 20 пъти повече обонятелни рецептори от хората, които изпращат сигнали до мозъка им, а заради начина си на издишване - през двата странични процепа на носа, а не през ноздрите, могат да подушват в непрекъснат цикъл, улавяйки големи обеми въздух и миризми. Някои експерти посочват, че хората сме буквално „слепи“ за миризмите в сравнение с кучетата.
За да се ориентират в света на миризмите обаче, са необходими специални обучения.
Холандската полиция работила с кучета в случаи на изнасилвания. Животните помагали за идентифицирането на изнасилвачите по тяхната сперма.
Специалистите казват, че можем да мислим за кучетата като за високо обучени специалисти, които разпознават миризми по начина, по който хората разпознават лица.
Според Серена Донини, треньор на кучета за ENCI и координатор на експерименталната програма Xylella Detection Dogs, има някои породи кучета като спрингер шпаньол, немска овчарка, кокер шпаньол и лабрадор, които благодарение на по-големия си нос и пространство в гръдния кош, са по-подходящи за улавянето на миризми.
„Много е важно разработването на система за възнаграждения“, казва Донини.
Колкото повече кучето обича да хваща топка и да показва, че е обсебено от тях, толкова по-вероятно е да ги търси. „Докато нямаме нещо, което кучето иска толкова силно, че почти би било готово да убие, за да го получи, не можем да продължим напред в обучението“, посочва още тя.
Често срещан предмет, с който Донини и нейните колеги работят, е гумена играчка. Първоначално оставят кучето да си играе с нея, след това му я скриват, за да разработят уменията му за търсене. Всеки път, когато кучето я намери, получава лакомство.
За кучетата гумата има много специфична миризма. Колкото повече четириногото напредва в обучението, толкова повече дресьорът премахва от гумата, докато тя стане с размерите на леща.
Колкото по-малък е гуменият фрагмент, толкова повече кучето се концентрира върху намирането му и ускорява честотата на душене. Кучето бива обучено и как да покаже, че е намерило това, което търси - чрез замръзване, лай или сядане.
А накрая обучителите вмъкват целевата миризма в тези упражнения. За да спасят маслиновите дървета в Италия, кучетата се научават да регистрират миризмата на заразено растение. Подобно на хората, когато растенията се заразят, техният метаболизъм и аромат се променят.
За да покаже прецизността на кучетата, Донини поставя пет малки маслинови дръвчета в саксии в един ред. Едно от тях е заразено с бактерията. Дресьорът на кучета Фортебрачио сигнализира на Елис - седемгодишен спрингер шпаньол, който спринтира през растенията и замръзва пред заразеното дръвче, махайки с опашка. След това се връща при дресьора си, за да получи наградка.
Независимо къде в редицата попада заразено дръвче, Елис и Пако, категорично го забелязват и замръзват пред него.
