Според писателя Роберто Савиано, автор на “Гомор”, Месина Денаро е променил Коза ностра, но не е бил в състояние да я обнови
Въпреки че Матео Месина Денаро се смята за “делфина” на Тото Риина, той не разполага нито с неговата структура, нито с инстинкта му.
В анализ за седмичника “Сете” на в. “Кориере дела сера” италианският писател Роберто Савиано класифицира приликите и разликите между двете генерации в Коза ностра. Общите неща са много малко – като например, че и Риина, и Месина Денаро бяха заловени на няколко километра от местата, където са живели десетки години. Риина - на километър от къщата, обитавал 20 г., Месина Денаро – на 8 км от родния му Кастелветрано. И Бернардо Провенцано, който живя в нелегалност 43 години, беше заловен до Корлеоне, на няколко крачки от родното си място.
Според автора на “Гомор” разликите между сега арестувания бос и Риина са много повече. Като се започне от страстта по лукса на Месина Денаро – той носеше скъп часовник и кожух при залавянето му, докато Провенцано беше облечен със скромно пуловерче като фермер.
Месина Денаро обаче е точно обратното, затова е нестандартен тип бос, за разлика от корлеонската фракция в Коза ностра, към която принадлежи.
Не го е и грижа и да основе своя династия – той няма синове
Има дъщеря, но не я е омъжил за човек, произлизащ от мафиотската аристокрация.
Последният арестуван бос не само се е отказал от женитба, а и демонстративно е срещу моногамията, а това са двата основни стълба на мафиотите от Корлеоне срещу тези от Палермо.
Савиано цитира и принципите от моралния кодекс на Коза ностра, които Денаро открито потъпква – да не се ходи по проститутки, да не се поддържа връзка с повече от една жена, да не се изневерява на съпругата, не на хомосексуалността, алкохола и хазарта. Всичко това превръща мафиота от Кастелветрано в слаб бос.
Докато Риина е фиксиран в идеята да държи обединено семейството си, Месина Денаро е “отхвърлен” от извънбрачната си дъщеря Лучия, която даже не нарича на баща си първородния си син. Босът от Кастелветрано е коренно различен и в отношението си към бизнеса в сравнение с предишните генерации от Коза ностра. Той иска диверсификация в инвестициите. В годините на изкачването си в йерархията на Коза ностра Денаро постави начало на здрави финансови връзки с Банка сикула ди Трапани.
Савиано смята, че Риина и Провенцано също са знаели на кого да поверят парите си, избирайки добри брокери и посредници. Затова и голяма част от финансите им никога не са били идентифицирани.
Месина Денаро се занимава лично с всичко, свързано със сделки. Инвестира в супермаркети в родния си край, защото
предпочита да наема хора и да създава работни места
Провенцано пък дава пари най-вече за строителство и в земи, които могат да се застроят.
Денаро си дава сметка и как екологията може да му донесе печалби. Затова се разграничава от страстта на старите шефове от Коза ностра по инвестиции в петрол и бензиностанции, успоредно с наркотрафика. Вместо това влага пари във вятърни паркове – “Антимафия” е запорирала такива за 1,5 млрд. евро, водещи към боса.
Той е различен от старите мафиоти и по символичните жестове. Риина осъзнава още през 60-те години,че мафията говори чрез зрелищни акции, които достигат до медиите. Разбира, че екзекуцията е не просто наказателно действие, а възможност чрез телевизиите и пресата, които отразяват военизираните акции, организацията да става по-могъща и да тероризира общественото съзнание. С други думи, убийството на човек с бомба може да е много по-сложно от това с пушка, но е изпълнено с повече значение.
Тротилът ужасява повече хората,
защото внушава чувството за война. Савиано дава и пример - съдията Джовани Фалконе спокойно можеше да бъде убит в Рим. Съвсем друго е обаче да бъде взривен на магистрала в Сицилия.
Писателят смята, че “анормалното” положение и позиции на Месина Денаро като бос в Коза ностра се дължи и на факта, че самата тя е в безпорядък, а нейната Комисия е слаба и раздробена. Савиано е убеден, че Комисията, или “хемоглобинът” на Коза ностра, все още съществува, но действа различно. Денаро управлява нетипично - не си пъха носа никъде, за да си гарантира, че и другите няма да се бъркат в бизнеса му. И това е съществена разлика от метода на Риина – той беше фиксиран в тоталния и авторитарен контрол, граничещ с параноя, върху мафиотските фамилии, част от Комисията.
Риина умира с убедеността, че да убиваш онзи, който ти се противопоставя, е най-добрият начин. Хората на честта от Коза ностра не се страхуват да умрат. За Риина грешката на организацията е, че не е разполагала с достатъчно хора, способни да стигнат докрай в кръвопролитията, за да има ясни резултати – ревизия на процесите и свобода да се прави бизнес. Провенцано и Месина Денаро обаче превръщат организацията в по-малко “кръвожадна”, опитвайки се да запазят това, с което разполагат. Денаро защивана бизнеса си, превръща се от воин в мениджър и акумулира милиарди евро чрез капитали и имоти. Неговият стил на живот е неприсъщ на мъж на честта. Затова и много трудно може да бъде наречен “крал на Коза ностра”.
Според Савиано не съществува и самият Купол на организацията. Палермо не може да бъде командван от Кастелветрано, защото сам решава бизнеса си, но същевременно се доверява на Месина Денаро за макростратегиите. В Коза ностра обаче йерархията се изкачва на базата на възрастта, а не на възможностите. Затова и Денаро стана лидер след арестуването на боса на Купола Сетимо Минео. Той обаче управлява против волята си и не продължи сезона на кръвопролитията. Смени начина на действие, но не обнови организацията.
Според античните правила в Коза ностра
нейният бос не може да бъде сменен
Това става само след смъртта или покайването му. Риина умря като царя на Коза ностра, въпреки че Багарела, Провенцано, Ло Пиколо бяха фактическите царе. Савиано пише, че Месина Денаро е влязъл с желание в ролята на харизматична фигура, която одобрявала решенията на главите на Комисията. Той обаче винаги се опитвал да страни от върха, докато не бил принуден да стане част от него. Писателят смята, че Денаро не искал да бъде монарх и не обичал централизираното управление, защото бил концентриран повече върху собствения си живот. Затова и не оставя синове или наследници. А на старини, вместо да се ангажира повече, той се отдръпва.
Роберто Савиано се надява, че краят на периода на този “анормален” бос може да доведе до сътрудничеството му с властите. Ако се случи, ще бъде първият монарх в историята на Коза ностра, който ще направи това.
