Полярната нощ става все по-тъмна в затопляща се Арктика, предаде Асошиейтед прес.
В 10:40 часа в януарски ден два мощни лъча светлина от лодката на губернатора на Шпицберген пронизват пълния мрак над оградения от планини фиорд. Тя превозва детския хор на църквата на това отдалечено място, тръгнал към още по-изолирано арктическо кътче.
Това е полярната нощ на този норвежки архипелаг - толкова близо до Северния полюс, че Слънцето се намира на поне шест градуса под хоризонта от средата на ноември до края на януари.
За миньорите, изследователите и служителите в туристическия сектор от повече от 50 националности, които представляват по-голямата част от около 3000 жители на Шпицберген, първоначално е предизвикателство да се приспособят към живота тук - място без дървета и черно-бял пейзаж.
"Първият път, когато дойдох в Шпицберген, беше все едно отивам на Луната", казва преподобният Лейф Магне Хелгесен, който в продължение на десетина години до 2019 г. е пастор на местната църква. Тя е единствената в административния център Лонгирбюен. Тогава полярната нощ се превръща във възможност да се забави темпото и да се оценят единствените проблясъци на естествената светлина - звездите, неуловимите вихри на полярното сияние и пълната Луна, която не се скрива по няколко дни, предава БТА.
На почти всеки прозорец има свещ или декорация във формата на звезда като знак за гостоприемство. В мрака фаровете на рядко преминаващи превозни средства и моторни шейни открояват очите на северен елен или светлоотразителните жилетки и ленти, които всеки носи, докато се разхожда или кара ски наоколо.
Сиянието е най-вече от снежната покривка. Това обаче се променя, тъй като Арктика, и особено този архипелаг, са обхванати от топли течения, температурите се повишават по-бързо отколкото в по-голямата част от останалия свят, намаляват снеговалежите.
Тази зима в Шпицберген валя дъжд няколко седмици след началото на полярната нощ.
"Когато настъпи тъмният сезон, сме свикнали да виждаме северно сияние, Луната, звезди и снегът да свети. Сега обаче стана мрачно и потискащо", разказва Еспен Ротеватн, директор на училище в Лонгирбюен. Той смята, че са необходими местни решения за изменението на климата.
