Две изненадващи събития с изключително тежки последствия за международните отношения разтърсиха Европа. На 19 януари бе зверски пребит Християн Пендиков, секретар на Българския културен клуб “Цар Борис III” в Охрид, което за пореден път вдигна градуса на напрежението между София и Скопие. А само два дни по-късно в Швеция крайнодесен политик изгори Корана на публично място, вследствие на което се стигна до стопиране на процеса на присъединяване не само на Швеция, а и на Финландия в НАТО.
Два инцидента, различни държави, провокации и засегнати страни, но по всичко личи атаките идват от едно и също място.
От разследвания на водещи световни издания, като “Ню Йорк Таймс” и “Гардиан”, позоваващи се на свои източници в разузнаването, вече стана ясно, че
оскверняването
на свещената книга
на мюсюлманите от екстремиста Расмус Палудан в Стокхолм изобщо не е случайно. Оказва се, че политикът от датски произход, чиято партия има едва 1,8 % на последните избори, е бил финансиран от крайнодесния журналист Чанг Йоханес Фрик, който не само има връзки с медии, подкрепяни от Кремъл, а открито е призовавал в свои публикации за руска инвазия в скандинавската страна. Има и множество индикации, че това лице тайно е свързано с руското военно разузнаване ГРУ, защото преди е работил за руската държавна новинарска агенция RT/Russia Today.
На този фон руските тайни служби трайно се грижат да бъдат саботирани и всякакви идеи за междудържавно и гражданско сътрудничество между България и Република Северна Македония, смятат анализатори.
“Наистина не е случайно, защото Руската федерация влезе в етап на тотална хибридна война, основно срещу Европейския съюз и НАТО - “колективния Запад”, както те го наричат - категоричен е доц. Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет в България. - Въпреки че съвпадението на събитието с това в Швеция може да е случайно, фактически за тази хибридна война те използват както крайнодесни, така и крайнолеви елементи. Виждаме, че в Швеция използваха крайнодесен екстремист, докато в Охрид, доколкото разбирам - крайноляв. Но между тях няма никаква разлика. Аргументите в тази посока са, че между България и Република Северна Македония трябва непрекъснато да се подклажда напрежение от местни агенти на влияние, които използват най-вече националистическите предразсъдъци на масата от населението и в двете страни.
Няма значение в случая кой прав и кой крив от гледна точка на историческите факти. Работата е да не се допусне подобряване на отношенията между България и Македония и тези граници, според нас изкуствени, да бъдат още по-големи и разделението да бъде пълно. Всъщност истинският патриотизъм се състои в това не да се увеличават различията, а те да се премахват заедно с границите и омразата между нас.”
Логично е да става дума за хибридни действия, защото и двете страни се оплакват от шпионски натиск от страна на Русия. Както е известно, през миналата година още на 15 април Скопие изгони 6-има руски дипломати, а на 28 юни същата година на свой ред София депортира цели 70 служители на руското посолство у нас. За
чужда намеса
в отношенията ни
заговориха и официални лица в Северна Македония.
И макар засега да няма ясни доказателства за руска намеса в последните събития, ярки прецеденти в миналото косвено също подкрепят тази теза. Особено място в тях има информацията за руско участие в т. нар. Кървав четвъртък от 27 април 2017 г. “Да се убият Зоран Заев и Зиадин Села” е била тогава задачата, поставена от руски разузнавачи на екстремистките десничарски групи в Македония тогава, твърди порталът “Бота сот”. Според изданието руски шпионин заедно с Горан Живалевич - сръбски разузнавач в Скопие, са ръководели операцията. “Руснакът с инициали В. Ф. работел в съседна на Северна Македония държава. Координацията е била извършена няколко дни по-рано в малко населено място по Българското Черноморие, където имат вили
служители на
руското военно разузнаване,
известно като ГРУ”, пише електронното издание. Впоследствие става ясно, че зад тези инициали се крие оперативният работник от ГРУ Владислав Виталевич Филипов. От 2009 до 2012 г. той е военен аташе в посолството на Руската федерация в Северна Македония, а през 2014 г. е “прехвърлен” в посолството в Тирана. Дейността на руския гражданин на албанска територия е разконспирирана и категоризирана като застрашаваща националната сигурност.
Владислав Филипов, чието име излезе и във връзка с отравянето на Скрипал в Англия, е бил активен в Скопие за по-дълъг период и през това време е вербувал сръбския разузнавач. В критичния ден, когато премиерът Зоран Заев и лидерът на Алианса на албанците Зиядин Села бяха нападнати, той се е свързал с Живалевич по телефона и го е заплашил, че ако двамата останат живи, сърбинът ще си “плати” и ще бъде разкрита цялата кореспонденция, твърди източникът. Въпреки че
проруските протести в
Скопие започнаха по-рано,
на 27 април хулигани щурмуват парламента. Междувременно Живалевич отива в парламента и си прави селфи, за да докаже на “руския си шеф”, че е на мястото. Разследването установи, че Сърбия е замесена в скандала. Поради тази причина целият състав на посолството бе изтеглен от Скопие, което предизвика допълнително дипломатическо напрежение с Белград. В крайна сметка двете държави постигнаха споразумение да изтеглят разузнавачите от посолствата си.
Руска следа имаше преди време и в избухналите скандали между Скопие и Атина, които за малко щяха да провалят постигнатите исторически договорености в Преспа. През 2018 г. собственикът на ПАОК Иван Савидис беше уличен от разследване на Buzzfeed и OCCRP в това, че е платил над 350 000 долара за организирането на безредици и провокации с цел провал на ключовия референдум за името на Македония, който позволи на страната да се присъедини към НАТО. Тогавашният македонски премиер Зоран Заев каза в интервю пред Buzzfeed News, че правителството му има множество данни за това, че “гръцки бизнесмени, симпатизиращи на руската кауза,
“са платили на
македонски граждани суми
от 13 000 до 21 000 долара за насилствени акции преди плебисцита за името на държавата”.
Разследващите журналисти тогава твърдят, че един от замесените е именно Иван Савидис - руснак, от гръцки произход, бивш депутат от “Единна Русия”, чието богатство се оценява на почти 2 млрд. долара. По техни данни Савидис е раздавал пари както на македонски политици от различни партии, така и на членове на новосформирани радикални националистически организации и на ултраси от агитката на ФК “Вардар”, за да провокират улични размирици в месеците преди референдума. На 13 февруари 2018 г., още на следващия ден след подписването на споразумението с Гърция, в Скопие избухна протест, при който сградата на парламента беше замеряна с коктейли “Молотов”, а 26 души бяха арестувани за нарушаване на обществения ред.
Гръцките власти обявиха, че са
експулсирали двама
руски дипломати
заради плащането
на подкупи на местни политици, за да съдействат за организирането на протести срещу споразумението с Македония. Дипломатическите санкции бяха подкрепени изрично от страна на САЩ. Говорителят на Държавния департамент Хедър Науерт обяви, че Вашингтон се застъпва за действията на Гърция в защита на суверенитета си, и призова Русия да “прекрати дестабилизиращото си поведение”. Тогава Русия, разбира се, отрече обвиненията срещу дипломатите си и определи твърденията на гръцките власти като необосновани. Любопитно е, че по това време собственик на ФК “Вардар” е руският магнат Сергей Самсоненко. Много скоро след размириците бизнесменът, който беше и почетен консул на Русия в Битоля, се оттегли от клуба и бизнеса си в Северна Македония.
Но освен тайните служби в хибридната война срещу подобряването на отношенията ни със Скопие имаше провокации и от официални лица. Кулминацията беше през 2021 г., когато за 24 май, Деня на славянската писменост, не друг, а лично президентът Путин, цитиран от руското посолство в Скопие, каза, че грамотността в Русия идва от “македонската земя”. Този акт беше символичен жест на фона на напрежението между София и Скопие, след като България наложи вето на началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС в края на 2020 г.
Всъщност това са само последните щрихи на дългата история на проблемите между София и Скопие с участието на Москва още от самото създаване на бившата югославска република. А след провала на замислената от Георги Димитров и Тито Балканска федерация те се изострят и на практика си остават нерешима дилема. За това
свидетелства дори
самият Тодор Живков,
който при честите си срещи с Леонид Брежнев не пропуска да поставя въпроси, свързани с тях.
Още при първото си посещение в Белград през 50-те години Живков осъзнава, че никой от югославските комунисти не иска да разговаря с него, става ясно от стенограмите на разговорите, които е имал със съветския вожд. Всъщност ръководителите на СР Македония Лазо Колишевски и Кръсте Цървенковски направо му поставят ултиматум да признае македонска нация и да се откаже от Пиринския край. Години по-късно той
разказва на Брежнев за
следващата си среща с тях
“Какво лично мене ме разтревожи? На път от Берлин за София след конгреса на ГЕСП през 1963 г. Влахович, който водеше тяхната делегация, ме срещна в Прага и ме помоли да се отбия в Белград. Аз му казах, че бих могъл да направя това само ако бъда поканен лично от Тито. Такава покана дойде и аз се отбих в Белград. Но какво се получи там? Тито мълчи. Даде думата на Цървенковски, който започна надълго и нашироко да ме занимава с македонския въпрос. Беше написал цял доклад, който четеше. Аз бях принуден да го прекъсна: “Вие затова ли ме поканихте, - казах аз, обръщайки се към Цървенковски, - за да слушам вашите фалшификации на историята, вашите изопачавания на съвременните факти”. Между другото, аз заявих на тази среща на Цървенковски пред Тито: “Дори 50 пъти да ме обесят, няма да се откажа от българското революционно движение, от историята на България...”. Така заявих, като подчертах, че съм дошъл в Белград, за да разговаряме като равноправни, и то в конструктивен дух, в дух на укрепване на дружбата и сътрудничеството между нашите две страни и народи. Трябва да кажа, че Тито запази спокойствие и се опита да заглади инцидента с Цървенковски. После обядвахме и при раздялата се целунахме.”
И е за отбелязване, че макар в миналото да бяхме спрягани за най-близкия сателит на СССР, генералният секретар на ЦК на КПСС отминава оплакванията с мълчание и така и никога не взима отношение по въпроса за урегулиране на връзките между двете страни. Напротив - Москва почти винаги неофициално подкрепя Белград и се стреми отношенията ни с Македония да останат замразени. И едва ли случайно, след като на 15 януари 1992 г. България
първа в света призна
официално независимостта
на Македония, бяха нужни цели 7 години, през които бяха спрени всички важни междудържавни отношения, за да се преодолее до голяма степен изкуственият спор за езика и да се стигне до подписването на Декларация за добросъседство. За съжаление историческото разведряване в двустранното сътрудничество беше последвано от нов цикъл на политически турбуленции, който все пак завърши с обнадеждаващото подписване на Договора за приятелство на 17 август 2017 г. между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев. Оттогава обаче историческите спорове и взаимни искания и обвинения докараха ново охлаждане, за да се стигне до българското вето от 17 ноември 2020 г. за членството на Северна Македония в ЕС заради неспазването на правата на българите в югозападната ни съседка. А когато миналата година с посредничеството на ЕС България вдигна ветото и изглеждаше, че шансовете за разбирателство отново се завръщат, дойде поредният инцидент.
Затова сега, в навечерието на годишнината от рождението на Гоце Делчев, и за Скопие, и за София, трябва да е ясно, че, ако някъде се работи за влошаване на отношенията им, то със сигурност в интерес и на двете държави е да обърнат гръб на миналото и да не допускат елементарни провокации да попречат на общото им европейско бъдеще.
