- Как държавите в Северна Европа се оказаха най-напред в дигиталните плащания, хартиените пари са отживелица
- Възрастните пак потърпевши - 1 на 10 става жертва на киберпрестъпления и опити за измама в интернет
Когато стане въпрос за престъпления, кешът вече не е крал, поне не и в Дания. За първи път в историята си страната не е регистрирала нито един банков обир през 2022 г., съобщиха медии в страната, цитирайки датската индустриална асоциация.
Преди 20 г. в Дания е имало средно около 220 банкови обира годишно. Оттогава тенденцията е за драматично намаляване, за да се стигне до 1 обир през 2021 г. и 0 през 2022 г.
“Статистиката е много приятна, особено за хората, които работят в банките и повече няма да бъдат изложени на тази опасност”, казва директорът по дигитализацията във финансовото министерство Микаел Буст-Йепсен. Според него причината е в засилените мерки за сигурност, но преди всичко в липсата на кеш.
Преди десетилетия банковите обири в Дания са били почти всекидневие, казва експертът. Последиците за банковите чиновници, клиентите и полицаите са били в най-добрия случай травматични и в най-лошия – смъртоносни. Този вид престъпления са се извършвали лесно и са били доходоносни, обяснява Буст-Йепсен. Първото нещо, което финансовите институции направили, е било драстичното затягане на наблюдението, системите за тревога и подобряването на връзките с полицията.
Но онова, което е извършило
истинският пробив, е било отхвърлянето на хартиените пари като отживелица
от миналото. От 2005 г. насам плащанията с карти в страната започват да превишават плащанията в брой, за да се стигне до последните 6 години, когато кешът в обращение е намалял със 75% и е на път скоро да изчезне съвсем, както това ще се случи в някои скандинавски страни още през тази година. През 2021 г. само 12% от покупките са ставали в брой. От 800 банкови клона, едва 20 все още оперират с банкноти и монети.
В момента повечето трансфери стават през изключително популярното в Дания приложение MobilePay, което всеки представител на технически грамотните поколения има на мобилните си телефони. Само ограничен брой от най-възрастните все още се доверяват на кеша, но и те ползват все още откриваните в изобилие банкомати.
Електронните плащания обаче не означават, че престъпниците са се пенсионирали, те просто са сменили тактиката и са минали към киберпрестъпления, от които най-потърпевши са пак хората от третата възраст. Според постъпили оплаквания в последно време
един на всеки 10 датчани между 65 и 74 г. е жертва на финансова измама
или на опит за измама по интернет.
Всъщност подобно на Дания европейските страни, които са се насочили към бъдеще без кеш, са основно от Севера на континента.
Първата държава, използвала банкнотите, Швеция, вероятно ще е и първата, която ще ги извади напълно от употреба. 98% от нейните граждани притежават дебитни карти, а по-голямата част от плащанията стават през мобилни приложения. Движението към общество без физически пари се насърчава и от закона. В Швеция търговците имат законово право да отказват каквито и да било плащания в брой. В съчетание с факта, че повечето шведски банки не обработват парични трансакции, а банкоматите намаляват прогресивно, не е чудно, че според Шведската централна банка страната ще забрави изобщо за кеша още през 2023 г.
Норвегия също е на прага на бъдещето без банкноти в портмонето и ще го постигне още тази година, показват данни на Световната банка. 98% от населението на страната има дебитни карти и нещо повече – 95% използват мобилни приложения за разплащания, като почти 80% от всички трансфери между физически лица стават чрез тях. 97% от общото население имат достъп до интернет.
Някои високопоставени политици в страната обаче са обезпокоени от тенденцията. През 2021 г. финансовото министерство е поискало от финансовия контролен орган да бъдат дадени гаранции, че банките все още ще предлагат кеш на клиентите си.
Междувременно в страната се повиши интересът към цифровите валути. През април 2021 г. Норвежката централна банка обяви, че проучва опции за цифрова валута, за да подпомогне прехода към общество без пари в брой.
Повече от 91% от нидерландците също вече използват мобилни приложения за финансови трансакции, като близо толкова притежават и дебитни карти. Там обаче има известен скептицизъм спрямо кредитните карти заради специфичната култура, която гледа с лошо око на дълговете.
Интересен факт е, че Нидерландия е водещата европейска страна при плащанията, извършени със смартчасовници – те държат дял от 33% от всички трансакции в Европа, извършени по този начин. Това вероятно в голяма степен се дължи на факта, че двете най-големи нидерландски банки са съвместими както със смартчасовниците FitBit, така и с Garmin.
Централната банка на Финландия прогнозира, че и тази северноевропейска страна
ще забрави плащанията в брой до 2029 г.
С 98% притежатели на дебитни карти и 63% притежатели на кредитни карти на практика почти цялото население може да плаща, без да използва пари в брой. Електронните трансакции са достигнали 60 млрд. долара през 2022 г.
Все още обаче преобладаващата част от финландското общество не е убедена, че старите хартиени пари трябва напълно да отидат в миналото. При скорошно допитване 61% са отговорили, че им е жал да се разделят с тях, 13% не са сигурни и едва 26% са твърдо убедени, че това ще е от полза за страната.
Финансови експерти обясняват склонността на северните нации да използват колкото се може повече електронни плащания с
високото доверие, което имат към правителствата си и към банките
Това се съчетава с голямата компютърна грамотност дори сред най-възрастното население. Банките от своя страна се реструктурират проактивно, за да прилагат най-новите дигитални технологии.
Извън Европа Нова Зеландия е тази, която бележи най-бърз напредък. На острова едва 2% от покупките в момента се извършват с пари в брой.
За сравнение в европейския регион Румъния е страната, в която банкнотите и монетите продължават да се използват най-много – от 78% от населението, като само 9% използват онлайн банкирането. 42% от хората дори нямат банкови сметки. В България картинката не е много по-различна. По данни на Световната банка от миналата година 63% от българите все още предпочитат кеша.
