Броят на загиналите при бедствието в Турция и Сирия вече достигна 11 500 от двете страни на границата. Като повечето от жертвите са в Турция - над 9 000, защото там е епицентърът на земетресението и защото е засегнато огромен населен район, предава БНТ.
Големи са задръстванията по пътя към Газиантеп един от най-пострадалите от земетресението райони на Турция.
Задръстванията започват на около 100 км от Газиантеп. Екипът ни за два часа успя да измине едва 20 км в район, в който има много тунели. Проблемът е, че има срутвания по пътищата и проблеми с акведуктите. Виждат се напукана пътна настилка, откъснати парчета от мостове.
По пътя има много автомобили и камиони с хуманитарна помощ. Има и хора, които пътуват с колите си и носят на познати и непознати топъл хляб и одеяла. Навсякъде се усеща голяма солидарност, хората се опитват да си помагат. В един от хотелите в Адана управителят е приютил 50 души.
В обратната посока има и много хора, които искат да се евакуират.
В района непрекъснато има проблем с мобилните телефони и мрежата от време на време се губи. Гориво има засега, но шофьорите си дават препоръка колите им да бъдат заредени догоре, защото не се знае колко дълго ще продължи пътуването.
В Адана имаше 10 разрушени сгради, но пораженията в Газиатеп са много по-големи. Климатът също е изпитание за тези, които са останали без домове. Градът е в планинска местност, където е по-студено и по върховете има сняг.
В Адана някои хора са успели да поспят на закрито. А други - останаха край огъня, завити с одеяла. Очакването им беше още по-голямо заради огромните надежди на спасителите да бъдат извадени оцелели.
На сутринта срещаме отново Саадеттин Айдемир, който ни разказа своята история, докато чакахме заедно край огъня.
"Дъщеря ми и трите ѝ деца останаха под разрушенията. Беше завършила Държавния университет е Сивас. Беше учителка", казва той.
Нанесла се в 11-етажната сграда, след като живяла е 14 години в Германия. Върнала се в Турция, защото не издържала да бъде далеч от своите близки. Сега баща ѝ се втурва към развалините при всеки знак на спасителите, че може би има някой под тях.
"От три дни сме в очакване. Седим и се надяваме на някакви новини. Дано я спасят, дано скоро е при нас", казва той.
В деня на земетресението семейството ѝ е излязло навън, но на децата им станало студено, защото са били по пижами и се върнали за дрехи. Съпругът ѝ решил да я изчака отвън. Точно когато са били вътре, се е случило вторият трус и са били затрупани, защото не са успели да напуснат сградата.
Днес Саадеттин Айдемир вече не е толкова сговорчив. Единственото, което успява да каже, е че най-тежкото за един родител, е да загуби детето. Просълзява се и продължава да гледа безмълвно развалините.
