В понеделник земетресение с магнитуд 7,7 по Рихтер разтърси Югоизточна Турция, близо до границата със Сирия. В момент, когато броят на загиналите продължава да расте, а спасителните операции се проточват, държави в Европа и извън нея предлагат своята помощ. Това се констатира във водещия материал на Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции.
Въпреки че отношенията с Турция не винаги са били гладки, Европейският съюз бързо се притече на помощ на Турция след смъртоносното земетресение от тази седмица - едно от най-опустошителните в най-новата история на региона.
Предоставянето на помощ за жертвите в Сирия обаче може да се окаже още по-трудно, тъй като продължаващата повече от десетилетие гражданска война затруднява достъпа на хуманитарна помощ до много райони.
До петък следобед броят на загиналите след земетресението и вторичните трусове по турско-сирийската граница надхвърли 22 000 души, като надеждите за намиране на оцелели в развалините намаляват с всеки изминал час.
След бедствието комисарят на ЕС по управление на кризи Янез Ленарчич обяви, че е активиран така нареченият механизъм за гражданска защита на ЕС, чрез който други държави може да поискат спешна помощ от блока.
Механизмът, създаден от Европейската комисия през октомври 2001 г., има за цел да засили сътрудничеството в областта на гражданската защита за подобряване на превенцията, готовността и реакцията при бедствия между 27-те държави членки и 8 участващи трети страни (Албания, Босна, Исландия, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция).
Скоро след като беше разтърсена от земетресението, Турция поиска помощ чрез механизма. Вследствие на искането Координационният център на ЕС за реагиране при извънредни ситуации (ERCC/КЦРИС) започна да мобилизира помощ и експертен опит.
В сряда Сирия също поиска помощ, като се обърна към Механизма за гражданска защита на ЕС. Ленарчич заяви, че Комисията се обръща към европейските държави с молба "да отговорят положително на това искане".
Сирийското правителство също така отправи призив към ЕС да отмени санкциите срещу страната.
Ленарчич изтъкна, че мерките са били въведени след избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г. и са били насочени единствено срещу режима заради репресиите му срещу населението. Тези санкции няма да попречат на доставката на хуманитарна или на спешна помощ, увери той.
Операциите в Турция и Сирия са сред най-мащабните операции по издирване и спасяване, стартирани някога в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС. Освен това блокът отпуска 6,5 млн. евро (6,96 млн. щатски долара) за спешна хуманитарна помощ за жертвите на опустошителните земетресения, съобщи Европейската комисия в сряда.
В четвъртък Ленарчич замина за Турция, за да посети засегнатите райони. В ранния следобед той пристигна в Газиантеп - град в югоизточната част на страната, близо до епицентъра на земетресението.
Европейски спасителни отряди обединяват сили
ЕС, заедно с други държави в Европа и извън нея, реагира с хуманитарна помощ от самото начало на извънредната ситуация в Турция и Сирия.
До четвъртък европейските държави бяха изпратили общо 31 спасителни екипа и 5 медицински екипа, съставени от над 1500 спасители и около 100 спасителни кучета. Екипите бяха изпратени от 20 европейски държави, включително множество държави членки на ЕС, Албания, Черна гора и Сърбия, чрез Механизма за гражданска защита на ЕС.
В понеделник Румъния беше сред първите държави, които отговориха на молбата на Турция за международна помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС.
Разположен е екип за цялостна подкрепа от 58 души, съобщи румънското ведомство за извънредни ситуации.
В сряда три военни самолета на румънските военновъздушни сили транспортираха до Турция спасителен екип, медицински персонал, материали и оборудване за търсене и спасяване, както и основни консумативи.
Понастоящем на място се намират два екипа за поддръжка от Румъния.
Също в понеделник два български военнотранспортни самолета отлетяха за засегнатия от бедствието регион, превозвайки 73 спасители и над 30 единици специализирано оборудване.
В сряда България изпрати два екипа от своята Военномедицинска академия, 58 пожарникари и 12 спасители в Турция, а в четвъртък заяви, че е готова да предостави още 30 медици и да осигури още един или два полета до Адана в събота.
Разходите за тези полети трябва да бъдат възстановени от ЕС.
Говорителката на словашкото министерство на вътрешните работи Зузана Елиасова заяви в понеделник, че Словакия изпраща в Турция десет членове на пожарно-спасителния си корпус (HaZZ) и петима планински спасители със специално обучени кучета.
Помощта е в отговор на молба от КЦРИС. Изпращането на екипите от HaZZ и Планинската спасителна служба е подкрепено от ЕС.
Междувременно Словения изпрати във вторник в Турция група от седем спасителни кучета с водачи плюс четирима помощници. Тя изпрати и експерт, който да подпомага координацията в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС.
Още двама експерти по оценка и координация от Словения са готови да заминат, ако бъдат призовани.
Хърватският министър-председател Андрей Пленкович заяви, че 40 спасители от Хърватия, сред които членове на Дирекцията за гражданска защита, противопожарните звена и Хърватската планинска спасителна служба (HGSS), са заминали за Турция в понеделник вечерта.
Министерският съвет на Босна и Херцеговина одобри отпускането на 0,5 млн. евро от държавния бюджет с цел възстановяване на щетите след разрушителните земетресения в Турция. До момента в Турция са изпратени около 100 служители на гражданската защита.
Испанското министерство на вътрешните работи задейства военното си звено за извънредни ситуации, персонал от община Мадрид и спешен въздушен транспорт, за да подпомогне задачите по издирването. Освен това испанската Агенция за международно сътрудничество и развитие ще изпрати полева болница в района на бедствието.
Допълнителни инициативи и бъдеща помощ
Докато спасителните операции продължават, в цяла Европа стартираха местни, национални и международни донорски инициативи. Тяхната цел е на Турция и Сирия да бъде предоставена материална помощ, като храна, други стоки и средства за подслон.
В Босна няколко хуманитарни организации създадоха горещи линии за спешна помощ. Много хора откликнаха на призива за помощ и бяха направени значителни дарения, които ще бъдат насочени към подпомагане на жертвите на земетресенията.
Във вторник Каритас Хърватия - хърватският клон на международната католическа организация с нестопанска цел за хуманитарна помощ и подпомагане на развитието - започна да събира дарения за пострадалите от земетресението.
Каритас Интернационалис и Каритас Европа също участват в усилията за подпомагане на жертвите в Турция и Сирия.
Словенските организации за помощ и благотворителност, включително УНИЦЕФ Словения, словенският Червен кръст и Каритас Словения, също започнаха кампании за помощ и дарения.
В България бяха организирани няколко кампании в подкрепа на пострадалите от земетресението, както чрез социалните медии, така и чрез официалните институции. Общините в цялата страна, както и различни граждански и политически организации, започнаха кампании за набиране на средства и доброволчески акции в помощ на пострадалите.
В Румъния бяха събрани няколко тона храна, вода и дрехи, отоплителни уреди и генератори, хигиенни и санитарни материали, мляко на прах и памперси, предназначени за пострадалите в Турция и Сирия, които да бъдат изпратени в районите, засегнати от земетресенията.
В сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС планира да организира донорска конференция през март, за да мобилизира международна помощ за Сирия и Турция за справяне с опустошителните последици от земетресението от тази седмица.
"Сега се надпреварваме с времето, за да спасим заедно човешки животи. Скоро заедно ще предоставим помощ", написа Фон дер Лайен в "Tуитър", цитирана от БТА.
ЕС заяви, че конференцията ще се проведе в началото на следващия месец в Брюксел в координация с турските власти, за да се "мобилизират в световен мащаб средства за засегнатите общности" в двете страни.
Събитието има за цел да координира международната реакция на бедствието и "ще бъде отворено за държавите членки на ЕС, съседните държави, членовете на ООН, международните финансови институции и други заинтересовани страни", както и за международните кредитори, заяви Комисията.
