За първи път излиза кореспонденцията между лекарите, грижили се за Белязания от 1941 до 1947 година. В затвора в Атланта мафиотът е заразен умишлено с малария като лечение срещу сифилис, от което припада 12 пъти за 122 часа
- „Под прикритие в имението му ще живее медицинско лице и ще се представя за шофьор! Ще го търсим няколко месеца в големите психиатрии“, пише д-р Джоузеф Мур
- С морфин и опиоида демерол в комбинация с кодеин притъпявали силните му болки, спазми и гърчове
- „Имаше физически аномалии в зениците - дясната беше по-голяма от лявата. Лявото му око реагираше слабо на светлина! Изследвах го 12 пъти за вирусен хепатит“, разкрива специалистът
Най-известният мафиот в Америка, чиято желязна хватка върху контрабандния бизнес от 30-те години на миналия век му носи богатство и страховита репутация, умира с разсъдъка на 12-годишно дете.
Краят на легендарния престъпник, обявен за „Враг номер 1 на САЩ“, е исторически известен. Невросифилисът, с който е диагностициран, преминава в последната си фаза, за да го направи напълно дезориентиран и объркан. На 22 януари 1947 г. претърпява сърдечен арест и само три дни по-късно си отива от този свят на 48-годишна възраст.
Твърдението, че жена му Мей е плътно до него и знае най-много за състоянието му обаче се оказва невярно. Човекът, който може да опише с точност последните му дни и часове е американски доктор на име Джоузеф Мур. Той го лекува за една година в Балтимор, малко след 1939 г., когато е освободен от „Алкатрас“, където лежи за укриване на данъци.
„24 часа - 168 истории“ се сдоби с ексклузивно писмо от 5 страници на лекаря от агенцията RR Auction's. Медията ни получи позволение да публикува документа, който става факт преди месеци, но вече не фигурира в списъка на компанията. “За съжаление лотът на Ал Капоне не отговаряше на резервната цена, която беше определена от изпращача. Не се продаде на търга“, обясни пред нас представителят на компанията Майк Граф.
Д-р Джоузеф Мур, който приживе избягва светлините на прожекторите и пред никого не споменава, че посещава Капоне в дома му, изготвя своя лична „рецензия“ за умствения срив на пациента си. Изпраща я до друго медицинско лице на име Кенет Филипс - човека, лекуващ мафиота в последните му години, които прекарва в имението си в Маями Бийч.
Кореспонденцията, за която става ясно чак в наши дни, е с точна дата 15 януари 1941 г. и обобщава опита на специалистите с „Белязания“. Тя е част от папка с още оригинални документи, сред които и снимки на Капоне в отворен ковчег. Включени са също медицинското му досие от дните преди смъртта му и последната сметка от 277 долара, която е платена за терапиите му.
„Г-н Капоне за първи път е разпознат като невросифилистик при постъпването си в изправителен дом в Атланта през 1932 г. - гласи началото на писмото. - За първи път е разпознат като паретичен (човек, страдащ от пареза/частична парализа - бел. р.) в „Алкатрас“ през февруари 1938 г., въпреки че има причина да се смята от записите, че той е развил обща пареза 6 месеца или повече преди тази дата.“
Мур отбелязва, че престъпникът попада под негово наблюдение през ноември 1939 г., и потвърждава диагнозата: „Имал е паретична психоза от най-малко две години и няколко месеца, а лечението, което му е проведено преди приемането му в болницата Union Lemorial в Балтимор, е било напълно неадекватно.“
Джоузеф хвърля бомба в писмото си с думите – „Терапията за треска, на която лекари го подлагат през август 1933 г., е била неадекватна!“.
