Морският лед на Антарктида за втора поредна година счупи рекорда за топене, при това още преди края на лятото, оставяйки южния континент изложен на вълните и топлите ветрове, които косвено застрашават ледената шапка, предаде Франс прес и БТА.
Според американския Национален център за данни за снега и леда (NSIDC) на 13 февруари площта на морския лед около континента на Южния полюс е била 1,91 милиона квадратни километра. Това е най-ниската степен, регистрирана от началото на сателитните измервания през 1978 г.
Предишният рекорд беше поставен през февруари 2022 г., когато площта на леда, плаващ в Антарктическия океан, за първи път спадна под 2 милиона квадратни километра.
През последните четири десетилетия обаче средното количество на антарктическия морски лед, което се запазва в разгара на лятото, остава стабилно, за разлика от морския лед на Гренландия и Арктика, където глобалното затопляне причинява все по-засилено топене.
Антарктическият цикъл - топене през лятото, възстановяване през зимата, наистина претърпява съществени годишни колебания. Така, например, четири от петте най-високи годишни минимума са настъпили след 2008 г., отбелязват от NSIDC. През тези "добри" години площта на морския лед е надхвърляла 3,5 милиона квадратни километра в пика на лятното топене.
Повишеното топене обаче, наблюдавано от 2016 г., поражда опасения, че за първи път се наблюдава значителна низходяща тенденция.
Топенето на морския лед няма незабавно въздействие върху морското равнище, тъй като той се образува от замръзване на солена вода, която вече е налична в океана.
Липсата на морски лед в голяма част от антарктическото крайбрежие обаче излага ледените бариери, граничещи с ледената шапка, на вълни и по-високи температури, предупреждават от NSIDC.
Ледената шапка - дебел сладководен ледник, който покрива Антарктида, се наблюдава внимателно от учените, тъй като съдържа достатъчно вода, за да предизвика катастрофално покачване на морското равнище, ако се разтопи.
От друга страна, по-малката ледена покривка, чиято бяла повърхност отразява слънчевите лъчи, увеличава затоплянето на океаните, което засилва ефектите от предизвиканото от човека изменение на климата.
