Приблизително една четвърт от всички видове на Земята са застрашени от изчезване в рамките на следващите няколко десетилетия – за някои учени решението е така нареченото „де-изчезване“, съобщи „Конвърсейшън“.
Биотехнологичната компания „Колосъл“, известна с опитите си да върне отдавна изчезналия вълнест мамут, сега се опитва да върне изчезналата птица додо. Целта е да се създаде популация от нови птици додо, която да бъде пратена на остров Мавриций в Индийския океан – хабитатът на додото преди изчезването на вида в края на 17-и век.
Вместо буквалното „връщане“ на изчезнали видове, де-изчезването представлява по-скоро създаване на техни високотехнологични близнаци.
Учените ще редактират геномите на най-близкия жив роднина на додото – никобарския гълъб, и към извлеченото ДНК ще добавят някои от характерните гени на додото, взети от запазени останки от изчезналата птица. След това геномът ще бъде поставен в яйцеклетка, която да се развие в организъм точно като додото.
Но този организъм не би бил генетично идентичен с додото, а и действително няма други живи птици от вида, които биха могли да му покажат как да бъде истинско додо.
Експертите от „Колосъл“ още не са пресъздали успешно нито един изчезнал вид, но все пак са уверени в дейността си и се надяват да върнат изчезналия тасманийски вълк до 2025 г., а вълнестия мамут до 2027 г., предаде БТА.
В името на този проект, от основаването си през 2021 г. компания „Колосъл“ е събрала над 225 милиона щатски долара благодарение на инвеститори в сектора на технологиите, американската звезда Парис Хилтън, и дори една фирма за рисков капитал, подпомогната от ЦРУ.
Но много еколози и философи подчертаха своите притеснения. Дори додото да прилича малко или много на изчезналия си близнак, е трудно да се установи начинът, по който хабитатът му, който не е бил обитаван от птицата вече 350 години, ще бъде повлиян от появата на този нов вид. Още по-силна беше реакцията срещу твърденията, че де-изчезването може да бъде трайно решение, тъй като връщането на един вид на всеки няколко години не би било достатъчно за ограничаването на загубите на планетата, предаде БТА.
Друг проблем е въпросът как да се изберат местообитанията на върнатите изчезнали видове, както и етически проблеми, свързани с отношението ни към животните.
Някои привърженици на де-изчезването са убедени, че връщането на видове може да обнадежди хората в борбата с масовото изчезване. Други обаче са на мнение, че де-изчезването не е обнадеждаващо, а подвеждащо. Мнозина твърдят, че де-изчезването всъщност може да отклони вниманието на хората от действителното изчезване на видовете, което се случва в момента – в крайна сметка защо да се чудим как да предотвратим изчезването, при положение, че ще можем да върнем видовете в бъдеще?
Някои учени смятат, че вместо да правим опити за де-изчезване, хората просто трябва се научат да скърбят за изчезналите видове. Скърбенето според тях е трансформиращ процес, който ни помага да осъзнаем стойността на онова, което сме изгубили, но също да оценим това, което е все още имаме.