В много сръбски медии се води активна пропагандна война в полза на Русия и срещу ЕС. Анализ показва, че тъкмо западни компании, и особено няколко германски, влагат огромни парични суми за реклама във въпросните медии
Твърдения като “Русия беше принудена да започне войната” и “в Украйна се извършваше етническо прочистване” често звучат от екрана на най-популярните телевизионни канали в Сърбия, пише АРД. И една от причините за това се нарича Александър Вучич - сръбският президент, който успя да постави голяма част от медиите в страната под своя контрол, пише "Дойче веле".
Особено пикантно в случая е това, че по данни на неправителствената организация “Център за изследвания, прозрачност и отчетност” сръбските медии в голяма степен се финансират от реклами на западни компании. Изследване показва, че 63 процента от рекламите в националните телевизии и вестници са на компании от Европейския съюз, САЩ и Швейцария. “Без парите на западните компании сръбската пропагандна машина нямаше да е възможна”, казва Раса Неделков, програмен директор на организацията.
Дезинформация за войната, за Европейския съюз и за САЩ
Проучването, цитирано от АРД, показва, че 10% от изследваните реклами са на германски компании. За сравнение - делът на сръбските е 36 на сто, а на руските - едва 0,1%. Повече от 10 германски компании са рекламирани през миналата година свои стоки в сръбските медии, като всяка една от тях е инвестирала за целта по над 1 млн. евро. “Лидл” е бил най-големият рекламодател сред тези десет фирми - за миналата година концернът е изхарчил 54 милиона евро за реклама.
Някои от другите компании, дали над 1 милион евро, са “Байерсдорф”, “Глово”, “Де Ем” и “МЕТРО”.
“Според нашия анализ повече от половината от рекламните разходи на "Лидл” са отишли за телевизиите ТВ „Пинк“ и ТВ „Хепи“, които са известни с проруската си военна пропаганда и непрофесионалните си и неетични репортажи”, казва Неделков пред АРД. ТВ „Пинк“ и ТВ „Пинк“ са сред най-екстремните медии в Сърбия, коментира АРД. Те разпространяват руския наратив за войната в Украйна, включително за т.нар. “денацификация”, както и твърдения, че зверствата в Буча са манипулация. Фалшивите новини за биолаборатории също намират място в ефира им.
В същите медии се твърди още и това, че в Европейския съюз нямало свобода на словото, а единственият “глас на разума” бил унгарският премиер Виктор Орбан. Дезинформация се разпространява и по отношение на САЩ. Например след разрушителните земетресения в Турция и Сирия се чуха твърдения, че те били предизвикани именно от Съединените щати. Други медии, разпространяващи дезинформация - като Първа сръбска телевизия и ТВ Б-92, както и вестниците „Информер“ и „Вечерње новости“ - също са получавали пари от западни компании.
“Корпоративните печалби не могат да бъдат оправдание за всичко”
Германският депутат Томас Хакер призовава компаниите да обръщат внимание на това какви медии финансират чрез рекламите си. „И да си зададат въпроса: каква пропаганда финансирам със средствата си?”, казва той. Хакер смята, че германските фирми не са финансирали въпросните медии с някаква прикрита цел. Но Раса Неделков не е убеден, че те не знаят за какво става въпрос. “Тези компании имат местни офиси и служители, местни рекламни агенции и агенции за закупуване на медии - от дълго време “професионалната репутация” на тези медии е пределно ясна, особено за хора, които живеят тук и правят бизнес в Сърбия.” Той подозира, че рейтингът на тези медии ги прави привлекателни за рекламодателите, включително за чуждестранни компании.
“Корпоративните печалби не могат да бъдат оправдание за всичко”, казва Александра Томанич от “Европейски фонд за Балканите”. "Съществува също морална и социална отговорност. И не може да се говори за свободна пазарна икономика в Сърбия, ако се погледнат рамковите условия и политическото влияние. В момента Сърбия просто вече не е демокрация, за съжаление.”
Компаниите се оправдават с рейтинга на медиите
На запитване на АРД от “Лидл Сърбия” отговарят, че маркетинговите показатели като рейтинг са определящи за решението на компанията къде да рекламира. “Решенията за конкретни маркетингови стъпки се вземат на национално ниво в страните, където оперира “Лидл”, и използват съществуващите медийни структури при специфични за страната обстоятелства. Те не отразяват политическата позиция на компанията”. Подобен отговор дават и от МЕТРО. Останалите компании също акцентират на високия рейтинг на телевизии като ТВ „Пинк“.
Експертите смятат, че Европейският съюз носи основна отговорност. “Добре известно е, че демокрацията и свободата на медиите в Сърбия са подкопани”, казва Александра Томанич. “Това е скандал, за който се говори твърде малко, а още по-малко се предприемат действия от ЕС." Тя допълва, че медиите, ръководени от държавата, сериозно са допринесли за това авторитетът на ЕС сред населението все повече да пада. Според сръбското Министерство за европейска интеграция през декември 2022 г. едва 43% от сърбите са подкрепяли евентуално присъединяване към ЕС - най-ниското ниво от юни 2016 г. насам. И това въпреки факта, че ЕС е както важен търговски партньор, така и основен финансов донор за Сърбия. През ноември 2009 г. 73% от сърбите са подкрепяли присъединяването към ЕС.
