Нова книга се позовава на непубликуван документ, според който художникът е наполовина италианец
Геният Леонардо да Винчи е бил само наполовина италианец, защото майка му произлизала от Кавказ и по-точно от северозападната му част, където живеели черкезите. Катерина, както е името на жената, която родила художника, била поробена принцеса, отведена във Флоренция. Тази теза поддържа в новата си книга проф. Карло Вече, биографът на Да Винчи. Леонардо се ражда на 15 април 1452 г. в Аркиано ди Винчи, до Флоренция.
Биографичният роман “Усмивката на Катерина”, който беше публикуван тези дни в Италия, неслучайно носи това име. Според автора усмивките на жените, нарисувани от твореца, включително и на Джокондата, наподобяват тези на майка му. Карло Вече изказва тезите си, базирайки се на непубликуван досега документ. Той идва от Държавния архив на Флоренция и е с дата шест месеца след раждането на Леонардо. Според него нотариусът Пиеро да Винчи дава свободата на робинята Катерина, работеща като слугиня в дома му. И докато 26-годишният по онова време Пиеро със сигурност е бащата на гения, за това коя е майка му, може да се говори само условно.
Знае се, че геният е роден от слугиня в къщата на Да Винчи, имаща извънбрачна връзка с него. Затова и десетки години по-късно Леонардо, който по онова време живеел в Милано, трябвало да остави града и да се върне във Флоренция за уреждането пред съдия на въпроси около наследството на Пиеро.
Какъв точно обаче е произходът на Катерина? Според Карло Вече майката на Леонардо била
дъщеря на принц Якоб в Северен Кавказ,
или по земите на черкезите. Била отвлечена по всяка вероятност от татарите, превърната в робиня и откарана по море в Русия. След това стигнала до Византия, която малко след това е превзета от Османската империя. Оттам Катерина била транспортирана до Венеция, а после и до Флоренция. 15-годишното момиче било отведено в града от някой си Донато ди Филипо ди Силвестро, който търгувал с тъкани и който я подарил на жена си Джиневра. За производството на тъканите във Венеция бил използван изключително трудът на роби черкези. От дома на Донато Катерина била взета “назаем” като бавачка на Мария, детето на Пиеро да Винчи. За тези си задължения получалава 18 флорина (антична златна монета) годишно. Това се смятало за доста висока цена за времето си според Вече и се оправдавало с факта, че на практика Катерина била сексуалната робиня на нотариуса Пиеро. Тя била освободена от робството на 2 ноември 1452 г., или няколко месеца след раждането през април на сина ѝ. След като става свободна, е дадена за съпруга на селянина Атакабриге, от когото има още пет деца. На практика живеела недалече от дома на нотариуса Пиеро, където отраства през първите си десет години малкият Леонардо.
Когато Донато умира, той оставя цялото си наследство на манастира “Сан Бартоломео ди Монте Оливето”. За него Леонардо да Винчи в периода между 1472 и 1475 г.рисува картината “Благовещение”. Предполага се, че по този начин геният свързва творбата с паметта за майка си, робиня на Донато. Откритата през 1867 г. творба днес се намира в галерията “Уфици” във Флоренция. Леонардо се поставя в ролята на спасител. На фона на платното се виждат морски град, кораби, пейзаж, който не е тоскански, а по-скоро от Ориента. С други думи, известният художник може да е бил повлиян от разказите на майка си за венецианската колония в Кавказ, откъдето тръгвали корабите с роби.
Катерина и синът ѝ се събират за кратко в Милано,
където художникът е на служба в двора на херцог Лудовико Сфорца. Смята се, че майката умира в Милано през 1493 г. и е погребана в църквата “Сан Франческо Гранде”, за която геният рисува “Мадоната на скалите”.
