Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин, обвинявайки го, че е отговорен за военни престъпления, извършени в Украйна. Решението от петък веднага бе приветствано от Украйна и критиците на руския лидер, но Кремъл го заклейми като възмутително.
Заповедта е по подозрение за незаконно депортиране на деца и незаконно прехвърляне на хора от територията на Украйна в Русия.
“Има разумни основания да се смята, че Путин носи лична наказателна отговорност за горепосочените престъпления, тъй като е извършил деянията пряко, съвместно с други и/или чрез други и заради неуспеха му да упражнява контрол над цивилни и военни под негово подчинение, които са извършили или са позволили извършването на деянията и които са били под негова ефективна власт и контрол”, отбелязва МНС.
Съдът в Хага също така издаде заповед за ареста на Мария Алексеевна Лвова-Белова, комисар по правата на детето към Кремъл. Тя работи пряко под ръководството на Путин и според американски служители е наблюдавала депортирането на хиляди украински деца в Русия.
“Усилията на Лвова-Белова конкретно включват
принудителното осиновяване на украински деца
в руски семейства, така нареченото патриотично възпитание на украинските деца, законодателни промени за ускоряване на предоставянето на гражданство на Руската федерация на украински деца и умишленото отнемане на украински деца от руските сили”, обяви Министерството на финансите на САЩ миналата година, когато я добави към списъка си със санкции. Лвова-Белова каза миналия месец, че е “осиновила” дете от украинския град Мариупол, който сега е под руски контрол.
Съдиите в Хага обмисляли издаването на тайни заповеди, но решили, че оповестяването им може да “допринесе за предотвратяването на по-нататъшно извършване на престъпления”.
На свой ред говорителката на руското външно министерство обяви, че действията на МНС “нямат никакво значение”.
“Решенията на Международния наказателен съд нямат никакво значение за страната ни, включително от правна гледна точка. Русия не е страна по Римския статут на Международния наказателен съд и не носи никакви задължения по него. Русия не сътрудничи с този орган и възможните “заповеди” за арест, идващи от Международния съд, ще бъдат юридически нищожни за нас”, отбеляза Мария Захарова.
Бившият руски лидер Дмитрий Медведев пък стигна по-далеч и сравни искането за ареста на Владимир Путин с “тоалетна хартия”, която нямало нужда да обяснява къде трябва да се използва.
“Това е възмутително и недопустимо” беше краткият коментар на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.
Украинските власти обаче бързо приветстваха новината, като главният прокурор на страната Андрий Костин я нарече “историческо решение”.
“Светът получи сигнал, че руският режим е престъпен и неговото ръководство и поддръжници ще бъдат подведени под отговорност”, каза той.
Андрий Йермак, ръководител на президентската канцелария на Украйна, описа заповедта като “само началото”.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба също приветства решението на МНС.
“Международните престъпници ще бъдат държани отговорни за кражба на деца и други международни престъпления”, написа той в туитър.
И руски опозиционни активисти коментираха новината.
“Еха!”, възкликна Иван Жданов, близък съюзник на хвърления в затвора критик на Кремъл Алексей Навални.
Ще арестуват ли Путин? Това запитаха експерти по целия свят. Въпреки че първоначално подписа Римския статут през 2000 г., Москва никога не го ратифицира, за да стане член на МНС. През 2016 г. заради анексирането на Крим от Украйна и въздушните удари в Сирия Кремъл оттегли своя подпис за присъединяване към съда.
Институцията в Хага е създадена, за да преследва и изправя пред правосъдието отговорните за най-тежките престъпления – геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Съдът има глобална юрисдикция
Той се смята за последна инстанция и се намесва само когато националните власти не могат или не искат да преследват заподозрени.
МНС обаче няма правомощия да арестува и може да упражнява юрисдикция само в рамките на държави, които са подписали споразумението, което го създава през 2002 г., известно като Римския статут. В него членуват 123 държави, а сред най-известните хора, срещу които е повдигал обвинения, са бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич и Муамар Кадафи.
Тъй като Русия не е страна по това споразумение, Владимир Путин или Мария Лвова-Белова няма да бъдат екстрадирани и разбира се, Путин е руският президент, твърдят анализатори.
Международният наказателен съд разчита на държави по целия свят да помогнат за арестите и предаването на заподозрени в Хага.
Въпреки че едва ли Путин ще бъде задържан, преподавателят по международна политика в Лондон Джонатан Лидер Мейнард, твърди, че заповедта може да му създаде усложнения.
“Проблемите може да са от гледна точка на свободата на пътуването му по света или в сценарий, в който той пада от власт. Но в момента изглежда изключително малко вероятно някога да видим Путин да се яви пред МНС”, смята Мейнард.
Западни издания припомнят, че откакто Украйна беше нападната преди повече от година, нейното правителство изчислява, че над 16 хил. деца се смята, че са били прехвърлени в Русия или в контролирани от Москва райони.
Заповедите за арест дойдоха ден след като подкрепено от ООН разследване обвини Русия в извършване на широкообхватни военни престъпления в Украйна, включително принудително депортиране на деца в контролираните от нея райони.
Москва многократно е отричала обвиненията в жестокости по време на едногодишната си инвазия в съседната страна. Русия твърди, че украинските деца нямат родители или настойници, които да се грижат за тях, или че не могат да бъдат открити.
