На 18 март Международният съд в Хага издаде заповед за ареста на руския президент Владимир Путин заради незаконна депортация на деца от Украйна. Така той стана третият действащ държавен глава, за когото се иска арест. Но и други президенти са били преследвани от съда в Хага, особено след падането им от власт. Ето какво им се случи.
Омар ал Башир
Президент на Судан (1993–2019), фактически държавн глава от 1989 г.
Обвиненията: Първият действащ държавен глава със заповед за арест през 2009 г. Ал Башир бе обвинен в престъпления срещу човечеството (индивидуални и масови убийства, депортация и изнасилвания), както и за военни престъпления (нападения срещу мирни граждани). Всичко това бе заради войната в Дарфур, западен регион на Судан. Според прокурите той е целял да унищожи живеещите там неарабски племена (но няма обвинения за геноцид).
Какво се случи: Судан, както много дружи държави, вкючително Русия, САЩ и Китай, не е подписал Римския статут, по който работи съда в Хага и отказва да предаде президента си. Получава подкрепа и от Лигата на арабските държави и Африкаския съюз. Обвиненията срещу съда са за "двоен стандарт" и "расизъм". След заповедта Ал Башир пътува из цял свят и посещава дори държави, които признават съда, но не е арестуван. През 2019 г. той бе свален с военен преврат и новите власти обещаха да го пратят в Хага. Днес обаче си е в ареста в Судан.
Муамар Кадафи
Държавен глава на Либия (1979-2011)
Обвиненията: Заповедта за арест на Кадафи (както на неговия син и зет) бе издадена през юни 2011 г. в разгара на гражданската война в Либия. Той е заподозрян в престъпления срещу човечеството, вкючително и разстрела на невъоръжени хора в първите дни на масовите протести срещу режима му.
Какво се случи: Идеята за наказателното преследване на Кадафи е била насочена към това той да бъде принуден да преговаря със Запада. Още повече, че прокурорът Луис Морено-Окампо действа малко на своя глава. До арест не се стига, защото Кадафи е разстрелян през октомври 2011 г. Синът му Сейф ал Ислам така и не е предаден на съда, а сега се завърна и в политиката на Либия.
Лоран Гбагбо
Президент на Кот д'Ивоар (2000–2011)
Обвиненията: Предявени са след като пада от власт с помощта на френската армия и миротворци от ООН, които влизат в страната след гражданската война там. Причината е отказът му да признае загубата си на изборите от бившия икономист на МВФ Аласан Уатара. Тогава загинаха около 3000 души. Обвиненията са за престъпления срещу човечеството, включително убийства и изнасилвания.
Какво се случи: През ноември 2011 г. или половин година след повдигането на обвиненията Гбагбо бе изправен пред съда в Хага. Процесът се забави с още 6 месеца, главно по искане на защитата му, която се позовава на множеството заболявания, които е получил заради "нечовешките условия" в ареста. Така съдебното дело започва през 2016 и завършва през 2019 г. с пълно оправдаване зааради липса на доказателства. След още две години обжалвания се потвърждава решението. Тогава Аласан Уатара (преизбран за трети мандат, въпреки ограниченията в конституцията) го кани да се завърне в родината си.
Слободан Милошевич
Президент на Сърбия (1991–1997), президент на Съюзна република Югославия (1997-2000)
Обвиненията: Те са повдигнати не от съда (създаден през 2002 г), а от специален трибунал, създаден специално за разследване на престъпленията по време на войната в бивша Югославия. Милошевич бе обвинен в престъпления срещу човечеството в Косово, когато армията му водеше битка с албанските сепаратисти. По-късно бяха добавени обвинения за нарушения на законите на войната и геноцид срещу мосюлманите в Босна.
Какво се случи: Милошевич бе предаден на Хага след като пада от власт след масови протести. Съдебното дело започна през 2002 г., като политикът се заитава сам. Той обвинява Германия за разпада на Югославия. Бившият президент на Сърбия почина през 2006 г. в центъра за задържане на подсъдимите в Хага без да дочака присъдата си. Делото бе прекратено, но след това името му се появи в някои решения като организатор на "престъпна групировка, създадена за появата на етнически чиста сръбска държава".
Чарлз Тейлър
Президент на Либерия (1997–2003)
Обвиненията: Те бяха повдигнати от специален съд в Сиера Леоне, създаден след договор на ООН и тази държава през 2002 г. а разледване на престъпленията от гражданската война в тази съседна на Либрия страна. Бойните действия продължиха от 1991 до 2002 г., а Тейлър бе обвинен за финансиране и подкрепа на една от воюващите групировки, като целта е била да се сложи ръка върху голямо находище на елмази. Сред обвиненията бе и вербуването на деца да участват в бойните действия. Част от тези престъпления не бяха от времето, когато е бил държавен глава, а е контролирал голяма част от страната като полеви командир. Тогава негов главен доставчик на оръжия е руският бизнесмен Виктор Бут, който действа от България.
Какво се случи: Обвиненията бяха представени в последните му месеци на неговото президентство. Слде това бе свален и се изправя пред съда. Там той отрича всичко и сравнява политиката си с тази на американския президент Джордж Буш в Близкия Изток. Тогава разкрива, че е сътрудничил и с ЦРУ през 80-те години на миналия век. Властите в САЩ потвърждават това, без да разкриват подробности. През 2012 г. трибуналът (със съдии от цял свят, не само от Сиера Леоне) издава присъда от 50 години затвор на Тейлър. В момента той е в затвора във Великобритания.
Хисен Хабре
Президент на Чад (1982–1990)
Обвиненията: Всички са за събития през 80-те години на миналия век, когато Хабре бе президент на Чад и воюваше с пролибийски групировки, поддържани от Муамар Кадафи. Хабре е обвинен в престъпления срещу човечеството, изнасилвания, използването на робски труд и похищения на хора. По данни на правозащитни организации той носи вина за смъртта на 42 000 души.
Какво се случи: Първите обвинения срещу Хабре за масови нарушения на правата на човека бяха повдигнати през 2005 г., когато той от много години е в изгнание в Сенегал. Прави го Белгия, като се позовава на правото на универсална юрисдикция - възможността да се преследват най-тежките престъпления срещу човечеството независимо от гражданството и местожителството на престъпника. През 2012 г. Международният съд в Хага поиска екстрадицията на Хабре от Сенегал. През следващата година Африканския съюз създава извънреден съд, който в крайна сметка го осъжда на доживотен затвор. Бившият диктатор не признава нито съда, нито своята вина. За всичко той обвинява Франция, която се опитвала да владее процесите в бившата си колония.
