На 16 март, когато във френския парламент бе прокарана спорната реформа на пенсионната система, без вот и с механизъм, заложен във френската конституция, друго събитие в Париж остана до голяма степен в сянка. В същия ден френският президент Еманюел Макрон посети френското външно министерство и говори пред френските дипломати за реформата, която той планира на френския дипломатически корпус. Съгласно тази реформа два исторически държавни дипломатически корпуса ще бъдат закрити до края на 2023 г. и ще се създаде нов държавен дипломатически корпус. Висшите чиновници в сферата на дипломацията вече няма да бъдат свързани с конкретна администрация, а ще могат да минават от една в друга администрация по време на кариерата си, припомня Франс прес.
Реформата предизвика стачка сред френските дипломати миналата година. Те се опасяват, че тези промени ще уронят престижа и компетенциите на френската дипломация. Макрон обаче смята, че напротив, реформите ще направят френската дипломация по-силна. Заради недоволството на дипломатите от планираните промени президентът отпусна няколкомесечен период за дебати и дискусии. В края на този период Макрон подчерта на 16 март пред френските дипломати, че реформата ще се извърши, но добави, че разчита на тях да му помогнат в провеждането й и изрази надежда, че ще работи в синергия с тях. За да ги спечели на своя страна, Макрон им обеща увеличаване на персонала със 700 работни места на пълно работно време в периода 2024 – 2027 г. , като към тях ще се добавят и 106 работни места, които се предвижда да бъдат създадени тази година. Освен това на външното министерство се отпускат допълнителни финансови средства.
Насочването на вниманието върху реформата на френската дипломация от страна на Макрон показва, че за него вероятно въпросът с пенсионната реформа е изчерпана тема и трябва да се отгърне нова глава в дневния ред на втория му президентски мандат. В тази нова глава след продължително фокусиране върху вътрешен проблем – пенсионната система - Париж отново ще се фокусира върху засилване на френската роля на глобалната сцена. В тази нова глава Франция ще се фокусира по-специално върху подобряването на двустранните отношения със страни, с които през последните години те бяха по една или друга причина обтегнати.
Първа стъпка в тази насока бе постигната на 10 март, когато Франция и Великобритания поставиха ново начало на френско-британските отношения със споразумение по трънливия въпрос за незаконната имиграция през Ламанша, отбелязва Франс прес. Съгласно договора в идните три години Великобритания ще предостави над 500 милиона евро на Франция за възпиране на незакония трафик на мигранти. Сумата ще бъде отпусната на три транша – 141 милиона през периода 2023-2024 г., 191 милиона през периода 2024-2025 г. и 209 милиона през периода 2024-2025 година. Споразумението предвижда и създаване на нов център за задържане на незаконни мигранти в Северна Франция, както и на нов команден център, в който ще има специалисти по миграционните въпроси от двете страни, плюс 500 допълнителни полицаи, които ще патрулират из френските плажове, за да възпират потеглянето на лодки с мигранти през Ламанша, откъдето само през миналата година са преминали 46 000 незаконни мигранти, припомня Франс прес. Освен това споразумение Франция и Великобртания подписаха и два договора за сътрудничество в ядрената и възобновяемата енергия. А затоплянето на отношенията, охладени силно заради „казуса АУКУС”, ще продължи по-късно този месец, когато новият британския крал Чарлз Трети ще направи първата си задгранична визита именно във Франция.
На 13 март Макрон прие в Елисейския дворец унгарския премиер Виктор Орбан, с когото не се беше виждал в рамките на двустранна среща на върха от края на 2021 година. Целта на визитата бе да се говори за спазването на принципите на правовата държава и за необходимото единство в ЕС пред Москва. Тази лидерска среща обаче не породи такъв медиен интерес, колкото провелата се по същото време във Фламанвил среща на унгарския външен министър Петер Сиярто с ръководството на френската ядрена компания „Фраматом”. На тази среща бе обсъдена възможността за разширяване на ролята на компанията в проекта за унгарската ядрена централа „Пакш 2”. В този проект „Фраматом” участва заедно с германската компания „Сименс” и те заедно трябва да изготвят и въведат в експлоатация автоматизирани системи за управление на технологичните процеси в двата нови атомни реактора на „Пакш 2”. Франция вече даде разрешение на своята компания да достави нужните технологии за проекта, в който участва и Русия. Но Германия все още не е направила това и сега се обмисля възможността, ако Берлин не издаде разрешение на „Сименс”, то неговото участие да бъде заменено от „Фраматом” или от руска компания.
В новата глава от дневния ред на втория мандат на Макрон се вписват и новите отношения, които той иска да установи с Африка. Преди около 20 дни той представи новата стратегия на Франция за Африка и през следващите месеци тя ще започне да се прилага. Тя предвижда видимо намаляване на френските военни във военните бази в Африка, в които са разположени те сега, и засилване на присъствието там на африканските партньори. Франция ще засили усилията си за обучаване и оборудване на тези партньори. Но най-вече Франция ще възприеме логиката, че в Африка трябва да се инвестира и с нея да се установят балансирани, реципрочни и отговорни отношения, пише „Експрес”. Франция иска ново начало на отношенията си с Африка, но за целта тя трябва да се вслушва и в исканията на африканските страни, предупреди обаче по този повод Хасан Коне, изследовател в Института за изследвания на сигурността в Дакар, цитиран от Франс прес.
Новото начало в отношенията с Африка, проповядвано от Макрон, дойде след изтеглянето на френските военни от Мали и Буркина Фасо. Там френското военно присъствие не доведе до стабилизиране на сигурността, ескалираха антифренските настроения, а интересът към други партньори, като например руската частна военизирана група „Вагнер” се засили. Към това трябва да се добави и преустановеното френско военно сътрудничество с Централноафриканската република през 2021 година. След провала на френските военни операции Париж е по-склонен да заличи военното си присъствие в Африка и да изтъква възможностите за сътрудничество с африканските страни чрез френските училища, институти, инструктори и компании там, отбелязва Франс прес.
Според френския журналист и писател Антоан Глазие Франция 30 години се е чувствала като у дома си в Африка по време на постколониялния период, след което сякаш е останала застинала в 90-те години на миналия век, без да осъзнава, че Африка се глобализира. Така докато други страни започнаха да правят бизнес с Африка, Франция остана там в ролята на жандарм. Сега Франция иска да мине от тази роля в ролята на бизнес партньор, посочва Глазие, цитиран от телевизия „Франс 24”.
По време на обиколка в четири централноафрикански страни в началото на март Макрон се опита да разясни новата френска стратегия за Африка. Тогава той посети Габон, Ангола, Република Конго и Демократична република Конго. Обиколката му там последва низ от визити в Африка на руски, китайски и американски представители и дори на папата. Миналия юли Макрон отново беше в Африка, като тогава посети Камерун, Бенин и Гвинея-Бисау. Настоящата обиколка на Макрон в Африка обаче породи не малко критики. В Габон, където той участва в екологична среща на върха и обеща милиони евро за опазването на горите от басейна на река Конго - втория екологичен бял дроб на планетата сред Амазония - Макрон бе упрекнат, че се включва във форум, който не е организирана от неправителствена организация, а от политически лидери за прокарване на политически, а не на обществени цели. И в Габон, и в Демократична република Конго Макрон бе набеден от негови критици, че се бърка във вътрешните дела заради онова, което бе възприето като насърчаване съответно на преизбирането на габонския президент Али Бонго и на кандидатирането на Нобеловия лауреат за мир Денис Муквеге за президент на ДР Конго. В Република Конго Макрон пък бе упрекнат, че като е останал там само няколко часа е демонстрирал пренебрежение към президента Денис Сасу-Нгесо. В ДР Конго Макрон беше критикуван, че дава непоискани уроци по лидерство на президента Феликс Чисекеди, обобщават френскоезични медии, като „Паризиен”, „Депеш”, „Франс 24”, „Франс ентер”, „Те Еф 1” , френската емисия на Анадолската агенция и др. В края на обиколката си Макрон бе заснет да пийва бира на тераса на бар в квартала „Малкият Париж” в Киншаса в компанията на прочут конгоански изпълнител и на конгоански министър, което също породи критики. В интернет се завъртяха дори клипове, за които се твърдеше, че показвали Макрон в дискотека в Киншаса, но проверка на фактите показа, че това не е вярно, посочва „Те Еф 1”. Почти никой не обърна внимание на даденото обещание от Макрон в Република Конго за изграждане на монумент за африканците, пожертвали живота си за свободата на Франция през Втората световна война. А сключването на споразумение с Ангола за сътрудничество в селското стопанство на стойност десетки милиони евро не бе възприето като илюстрация на новата френска стратегия за Африка, а като рутинна договорка със страна, която според данни на анголската Национална търговска администрация от миналата година внася над половината от потребяваните храни от чужбина.
Като цяло дестинацията на обиколката на Макрон също повдигна въпроси. Четирите страни, посетени от него, са пример за така наречения централноафрикански парадокс. Те имат огромни природни ресурси, но населението им е ужасяващо бедно, отбелязва „Сюд радио”. Тези страни не могат да бъдат дефинирани точно като модели на демокрацията, лидерите им обикновено трупат в продължение на десетилетия президентски мандати, а опозицията е потискана, припомня Жан-Клод Феликс-Чикая, изследовател в отдела за Африка на Института за изследвания на перспективите и сигурността в Европа. Да отидеш в точно такива страни, за да представи стратегията си за нови отношения с Африка, които ще се градят например върху старите основи на централноафриканския парадокс, като цяло бе възприето като неразбираем избор на Макрон.
Усилията на Франция за подобряване на връзките вероятно ще бъдат насочени и към страните от Магреб. Отношенията на Франция с Мароко се обтегнаха, след като неотдавна в Европейския парламент беше гласуван текст, в който се осъждаше влошаването на състоянието на свободата на медите в тази страна. Това разгневи Рабат, който заподозря ЕП в антимароканска кампания, организирана от представители на партията на Макрон, припомня Франс прес.
А връзките на Париж с Алжир и Тунис се влошиха заради скандал, свързан с алжирската активистка с френско гражданство Амира Бурауи, участвала в протестното движение през 2019 г., свалило от власт дългогодишния алжирски президент на Абделазиз Бутефлика, припомня Би Би Си. Бурауи, която е лекар и журналист, сега е и активист в протестите срещу елита, дошъл на власт след падането на Бутефлика. През 2021 г. тя бе осъдена на две години затвор за обида на държавния глава и на исляма. Бурауи прекара само 11 дни в затвора, после бе пусната на свобода, докато тече апелативното дело по присъдата й, за която тя твърди, че е политически мотивирана. Тя имаше забрана за напускане на Алжир, но въпреки това неотдавна се озова в Тунис, където беше арестувана при опит да се качи на самолет за Франция и срещу нея бе заведено дело за екстрадиция в Алжир. Тунизийски съдия обаче постанови активистката да бъде освободена и после тя отпътува за Франция, където живее синът й. Смята се, че при това пътуване тя е получила съдействие от френската дипломация. Заради скандала Алжир прибра посланика си във Франция и обвини Париж, че е участвал в тайна евакуация на алжирски гражданин със забрана да напуска страната. Случаят обостри и отношенията между Алжир и съседен Тунис, в момент, в който двете страни тъкмо ги задълбочаваха, а Алжир помагаше на Тунис да се справи с финансовите проблеми. Алжир упрекна Тунис, че е допуснал човек, който няма право да напуска Алжир, да влезе на територията му и да не бъде екстрадиран обратно в Алжир, а вместо това да му е позволил да отпътува за трета страна. В крайна сметка полемиката между тези две страни поутихна, когато съд в Тунис осъди задочно на 24 февруари Бурауи на три месеца затвор заради незаконно навлизане в страната, предаде Ройтерс. Но охлаждането на отношенията между Алжир и Франция си остава, пише БТА.
Колкото до Европа, усилията на френската дипломация за изглаждане на двустранните отношения би трябвало да включват и провеждане най-после на официална двустранна среща на върха между Макрон и италианския премиер Джорджа Мелони. Пет месеца след идването на Мелони на власт официална среща на високо равнище между нея и Макрон все още няма. Още през януари, когато Мелони посети Стокхолм и Берлин, сп. „Политико” коментира, че от тази обиколка липсва „етап Париж”, който е необходим предвид редицата предизвикателства пред ЕС, изискващи не само колективни, но и двустранни усилия по всички фронтове. Но отношенията между Макрон и Мелони се обтегнаха миналата есен заради миграционен спор, а после и тази зима заради гостуването на украинския президент Володимир Зеленски в Елисейския дворец за тристранна среща с френския лидер и германския канцлер Олаф Шолц. Тогава Мелони определи формата на тази среща като неуместен, а според италиански медии тя е била засегната, че не е била поканена на нея въпреки заявеното намерение на Италия да играе също като Франция водеща роля на европейската сцена.
