За разлика от Държавния департамент на САЩ, който ако не всеки ден, то през ден залива света със становища, пресконференции, анализи, интервюта, изявления и пр. /и само Холивуд е по- плодовит от него/, външнополитическото ведомство на КНР е сдържано, почти мълчаливо. Китай е икономически гигант, сравним по мощ със САЩ, който обаче излиза с външнополитически инициативи крайно рядко. Това Коментира пред Радио Китай доц. Валентин Вацев.
Може би тази стилистика идва от времената на Дън Сяо Пин, който още навремето завеща на страната своите известни „28 йероглифа”. Главният принцип на тези йероглифи изисква да се държиш в сянката, да не се проявяваш.
Но на 24 февруари тази година Китайското външно министерство огласи за целия свят своите 12 точки за разрешаването на украинската криза. Уместно е да се предположи, че този китайски план е обсъден от ръководителя на външната политика на Китайската компартия в ЕС и в Москва.
И визитата на Ван И в Европа, и в Русия, като че ли случайното посещение в Москва на група туристи от КНР издават привързаността на китайското ръководство към характерната за Китай и даже задължителна за него символна плоскост на общуването.
На пръв поглед в тези 12 точки на Пекин няма нищо остро, нищо гръмко и нищо сензационно – формата е неутрална , езикът е обичайния в дипломатическата практика. И все пак, това е фундаментален текст, който очертава нови хоризонти в международните отношения.
Точка първа – Китай настоява да се уважава суверенитета на всяка държава. „Всички страни, големи или малки, силни или слаби, богати или бедни са равноправни членове на международната общност. Това видимо напомняне на Вестфалския мир се появява в момент, когато във Вашингтон отдавна са повярвали, че суверинитетът е благо, което се отпуска на различните страни по волята на Вашингтонската администрация. Това е напомняне за свят, в който суверенитета на всяка държава е неин неотнимаем обективен атрибут, а не хартийка, подписана от държавния секретар на САЩ. Точно затова Китай има основание да претендира Нанси Пелоси да не посещава Тайван без разрешението на официален Пекин.
Точка втора – В нея Китай настоява, че безопасността на една страна не може да се постига за сметка на друга страна. Всъщност, това е принципа за неделимост на сигурността, който постановява, че по-голямата сигурност на една страна не може да се постигне с цената на по-малка сигурност за друга страна. В случая с Украйна и Русия тук открито се заявява, че увеличаването на сигурността на Украйна не може да се постигне чрез намаляване на сигурността на Русия, като самия опит това да се случи, представлява истински casus beli.
Точка трета – Прекратяване на огъня и прекратяване на бойните действия. Всички страни трябва да пазят рационалността и да са сдържани, избягвайки раздухването на огъня и изостряне на напрежението. Смисълът на точка 3 е в това, че всички страни са длъжни да поддържат Русия и Украйна, но не чрез снабдяване на едната страна с оръжие и боеприпаси, а в работата им в едно направление, с цел бързо възстановяване на прекия диалог и постепенна деескалация на ситуацията.
В точка 4 се утвърждава, че диалогът и преговорите са единственото жизнеспособно решение на украинския кризис. Този принцип директно противоречи на убедеността на западните лидери /напр. Ж.Борел/, че решението може да дойде само на бойното поле. Фактически, Китай настоява да се започнат мирни преговори. При това Китай предлага себе си като площадка за такива преговори.
Точка пета – Урегулиране на хуманитарната криза и точка 6 – Защита на гражданското население и военнопленниците – тук Китай, в съгласие със своите принципи, настоява и най-разгорещените бойни действия да имат някакво хуманитарно измерение и да се подържа, доколкото е възможно, някакъв хуманитарен смисъл на конфликта.
В точка 7 Китай е против въоръжените нападения над атомни електростанции, като призовава страните да спазват международното право. Китай помни, че наблюдателите от различни международни структури, които посещаваха Запорожката АЕС, така и не успяха да кажат /или просто не пожелаха/ да посочат кой все пак обстрелва най-голямата атомна електроцентрала в Европа.
Точка осма – Намаляване на стратегическите рискове, не на разпространението на ядрено оръжие, а така също на разработките и приложението на биологическо оръжие.
Тук има скрит намек – украинските политици не криеха желанието си да получат ядрено оръжие, а в Украйна, според признанията на САЩ, са действали десетки американски биолаборатории.
Точка девета – Китай е втория в света вносител на зърно. В резултат на различни хитри схеми главният получател на украинското зърно стана Запада, а Африка и Азия са заплашени от глад. С точка 9 Пекин изразява интересите на целия глобален Юг, вкл. Африка.
Точка десета – Прекратяване на едностранните санкции, прекратяване на юрисдикцията на дългата ръка .
Всички едностранни санкции, за които говори Китай, са насочени срещу Русия, това е очевидна подкрепа от Пекин на Москва. Разбира се, това е подкрепа и на други страни, които се намират под санкции – Иран, Афганистан, Еритрея и т.н.
Точка единадесет – Да се осигури стабилност за производствените вериги. Тук Пекин има предвид съвместно възстановяване на икономиката чрез общоевропейска деескалация. Отделен въпрос е чии интереси защитава ЕС през последните години.
Точка дванадесет – Китай предлага на международната общност да приеме мерки за подръжка на следвоенното възстановяване на конфликтните райони.
Днес Китай е главния инфраструктурен донор на Африка, там китайските корпорации строят железници, мостове и магистрали, летища. Това е изгодно за всички. Днес Китай предлага същото и за Украйна.
Отговорът е известен. Мирната инициатива на Си е отхвърлена от Киев и от Вашингтон още в момента на публикацията й. По този начин , разбира се, украинската криза ще продължи. И все пак мирният план на Китай за възстановяване ще бъде актуален през предстоящите години, защото той представлява не просто инициатива за открита подкрепа на Русия в конфликта, но и разгърната система от ходове и действия за изграждане на един следвоенен, всеобхватен свят на основата на принципите на здравия разум и добрата воля. Мирната инициатива от 12 пункта на Си Дзинпин представлява глобална заявка за предстоящото мироустройство, достойно за размаха и възможностите на един бъдещ хегемон.
