Те опрашват 80 на сто от земеделската продукция и ако изчезнат, хората няма да има с какво да се хранят
Всяко лято се чудим как да се отървем от тях, да ги смачкаме, да ги изтрием от лицето на Земята. Но представяли ли сме си някога, че мухите може наистина да изчезнат завинаги? Вероятно звучи твърде хубаво, но ако това се случи, трябва да бъдем сигурни в едно - и ние ще изчезнем след тях и то не след дълго.
Според скорошно изследване на учени от Института за химическа екология “Макс Планк” в Германия това не е невъзможен сценарий. Сексуалният живот на изследваните от тях дроздофили (плодови мушици) е сериозно застрашен от замърсяването на въздуха.
Изследването разкрива, че мухите имат проблем с това да ухажват партньорите си заради озоновите замърсители. Те са пагубни за репродуктивното им здраве. Намаляващите популации на насекомите са глобален проблем, който ни засяга повече, отколкото предполагаме. Мухите участват в опрашването на близо 80% от световните земеделски култури.
Подложени на вредното въздействие на озоновите замърсители, мъжките мухи се объркват и поведението им при ухажване става изключително необичайно. Те не могат да различат коя е женската и дори започват да се чувстват по-привлечени към индивиди от собствения си пол. Изложените на озон мъжки дори се подреждат в колонки, което изненадва още повече учените.
“Знаехме, че повишените нива на озон могат да засегнат чифтосването при насекомите. Разграждането на двойните въглеродни връзки, а оттам и на феромоните чрез окисление е нещо, което сме очаквали. И все пак останахме втрещени от факта, че дори леко повишените концентрации на озон имат толкова силен ефект върху поведението на мухите”, обясняват изследователите Нанджи Цзян и Маркус Кнаден от Института “Макс Планк” в Германия.
Озонът е пагубен за здравето на човека. Може да предизвика астматични пристъпи, възпаления на очите, носа, дихателните пътища и гърлото.
Той се е съдържал в по-долните слоеве на атмосферата в прединдустриалния период. Според учените тогава стойностите му са били едва 10 частици на милиард. В наши дни те обаче достигат до 40.
Като част от проучването в Института “Макс Планк” мушиците са били поставени в среда с високо озоново излагане, която симулира нивата на замърсяване на въздуха в градовете през лятото. Учените установяват, че трябват само 2 часа излагане на 100 частици на милиард от замърсителя, за да намалеят нивата на феромоните сред мухите.
При други видове мушици, които разчитат на визуални индикации за чифтосване, а не на феромони, не се наблюдава промяна в поведението.
Мъжките индивиди се ухажват един друг след кратко излагане на озон. Обяснението за това е, че те очевидно не могат да направят разлика между мъжките индивиди, изложени на озон, и женските, добавят д-р Джианг и д-р Кнаден.
Бил Хансон, съосновател на Института за химическа екология “Макс Планк”, смята за почти невъзможно мухите да успеят да се адаптират към увеличаващото се с притеснителни темпове замърсяване на въздуха. “Насекомите и техните феромони са еволюирали в продължение на милиони години. Проблемът е, че концентрацията на замърсителите на въздуха се е увеличила драстично след началото на индустриализацията”, обяснява Хансон.
Според него едва ли комуникационните системи на насекомите, развивани в продължение на хиляди години, ще могат да се нагодят към новите неблагоприятни условия за толкова кратко време. Единственото решение на проблема е незабавно да се намалят вредните емисии във въздуха, казва още Хансон.
Учените се опитват да задълбочат изследванията си и да изследват поведението и на други насекоми, включително молци, които по-принцип преследват феромонни шлейфове на далечни разстояния. Химическата комуникация при насекомите не се ограничава само до поведението им при чифтосване.
“Всички социални насекоми като пчели, мравки и оси използват феромони, за да идентифицират членовете на своята колония. Опитваме да разберем дали и социалната организация в колониите на мравките е засегната. И дали има промяна на поведението им след завръщането им от хранителни обиколки на повърхността, при които са били изложени на повишени нива на замърсители”, обясняват учените.
Проучване на JGR Atmospheres показва, че озонът в Мексико е нараснал до стойности, достигащи 210 частици на милиард. Това се дължи на климатичните промени и постоянните емисии на азотни оксиди.
Не искате да си представите какво би се случило, ако социалните структури в колониите от мравки или в пчелните кошери внезапно се сринат поради неработеща феромонна комуникация, предупреждават учените.
