Депортираните украинчета са най-малко 6000, са изчислили в Лабораторията за хуманитарни изследвания в Йейлския университет, чиито изпълнителен директор е Натаниъл Реймънд
Преди седмица името на Владимир Путин се нареди до тези на Муамар Кадафи, Омар ал Башир и Слободан Милошевич в списъка от държавни ръководители, обвинявани във военни престъпления. Прокурорът на Международния наказателен съд Карим Кан издаде и заповед за арест на Путин и съветничката му за правата на детето Мария Лвова-Белова, предаде БНР. Съдът, който Русия не признава, е събрал доказателства, че хиляди деца са били незаконно депортирани в Русия от окупираните украински територии. Някои са пратени в лагери за превъзпитание, от които не са се върнали. Други вече са осиновени. Москва не отрича, но твърди, че спасява децата от войната, която сама води:
„Действията им, за които те сами признават в документирани от нас публични изявления, са грубо нарушение на Женевските конвенции за отношението към цивилни по време на война. Това са престъпления и те сами признават за тях.“
Думи на Натаниъл Реймънд - изпълнителен директор на Лабораторията за хуманитарни изследвания в Йейлския университет. Месец преди прокурорът Кан да предприеме задочни действия срещу Путин, Реймънд и колегите му изчислиха, че депортираните украинчета са най-малко 6000. Основният им източник - собствените признания на руски официални лица в социалните мрежи.
- Как може да се докажат военни престъпления чрез обществено достъпна информация?
- Що се отнася до Украйна, имаме, например, преки свидетелства за ракетни удари срещу болници, чиято достоверност проверяваме. Чрез сателитни снимки можем да определим периода от време, в който е извършен обстрелът. Впоследствие проверяваме и други открити източници на информация, включително социалните мрежи, и установяваме приликите и разликите между отделните свидетелства.
Когато оценяваме щетите от бомбардировки, в повечето случаи имаме 5 независими източника на информация, които сравняваме. В този случай беше по-различно, защото просто трупахме свидетелствата на руски официални лица, които описваха деянията си в социалните мрежи. А два дни след публикуването на доклада ни Владимир Путин и Мария Лвова-Белова обясниха пред медиите как ще разширят капацитета на лагери за военна подготовка в Чечения и как в тях ще бъдат обучавани до 2000 момчета от Русия и Украйна. Това е военно престъпление.
- Направихте ли някакъв опит да се свържете с руските власти за уточнения относно програмата или за друго съдействие?
- Преди публикуването на доклада Мария Лвова-Белова направи няколко изявления чрез социалните мрежи, в които потвърди и изрази гордост от участието си в програмата. Нямаше нужда да се свързваме с руснаците, защото информацията ни беше от тях самите. Те не отричат нищо. Ние просто изчислихме броя на децата в програмата на база на изнесената от тях информация.
- Накратко, докладът ви описва руска държавна програма, на основата на която хиляди украински деца са изпращани в над 40 лагера по цяла Русия - от Москва през Урал до Магадан в Далечния Изток, също и в окупирания Крим. Там те са превъзпитавани в традициите на руския национализъм, с цел да възприемат мирогледа на сегашните руски управници. Сираци и други деца, които са били настанени в украински институции в окупирани територии, са транспортирани и осиновени в Русия. Самата Мария Лвова-Белова осинови тийнейджър от Мариупол. Всъщност какви украински деца са попаднали в програмата?
- Има четири групи деца, които са премествани. Първата група са изпратените в лагери за превъзпитание. Втората са евакуираните деца, настанени в украински институции, които след окупирането на съответните територии, са изпратени в Русия. Третата са депортираните, които са преминали през т.нар. процес на филтриране или са депортирани заедно с родителите си, а впоследствие са били разделени от тях. Четвъртата са тези, които руската армия среща при бойни операции, и впоследствие незаконно са пращани в Русия.
Нашият доклад се съсредоточава върху първите две групи. За децата в лагерите за превъзпитаване обичайно родителите им са дали съгласие за изпращане чрез формуляри. Полетата в тези документи, които трябва да се попълнят от руската страна, често са оставяни празни. Учители в Донбас са събирали тези деца, които в някои случаи не се връщат. Открили сме такива случаи на отложено или въобще неслучило се връщане в 10 процента от всички лагери, като родителите са лишени от информация къде е изпратено детето и кога трябва да се върне.
- Медиите вече разпространяват свидетелства на родители в окупирани украински територии, които след изпращането на децата им на лагер в Крим и отложеното им връщане, получават предложения цялото семейство да се пренесе на полуострова. Те са успели да вземат децата си едва след като с помощта на неправителствени организации сами предприемат пътуване до лагерите. Какво обаче знаем за условията в тях? Упражнява ли се насилие в тези места за превъзпитание?
- Не сме идентифицирали съобщения за упражнено насилие, но основният ни източник са руски официални лица. Те не биха описали негативни условия, ако има такива, но това няма отношение към подозренията на Международния наказателен съд за извършено военно престъпление. То представлява предполагаемото нелегално депортиране на тези деца. Съгласно четвъртата конвенция от Женева, по която Русия е страна, е незаконно да местиш деца в твоята страна по време на конфликт. Съгласно тези правила, децата в окупирани територии могат да бъдат преместени само в трета неутрална страна, но не и на територията на държавата окупатор.
Само защото Русия го е сторила, независимо от условията, при които са държани децата, това е нарушение на специалния им защитен статут. Освен това, прехвърлените деца не са регистрирани в Червения кръст, което също е незаконно, защото женевските правила изискват координация с всепризнат международен посредник. Трето, деца биват лишавани от контакт със семействата им и с националните им власти. Телефоните им се прибират. Четвърто - международни наблюдатели трябва да следят състоянието на преместените деца и условията, при които са държани. Това не се случва.
Тези четири нарушения представляват военното престъпление депортация. А самото преместване на децата в превъзпитателни лагери, дори и впоследствие да са върнати, може да се възприеме като опит за промяна на етническата или националната им идентичност. Тогава вече можем да говорим и за престъпление срещу човечеството. Международният наказателен съд повдига обвинения, съгласно собствените признания на руснаците за тези деяния. Те твърдят, че предпазват тези деца от военните действия, но реално не спазват законите за водене на конфликт, по които и Русия е страна.
- Става ли дума за деца единствено от окупирани в момента територии и зони на активни бойни действия?
- Не. Имаме деца от Харков, Херсон, Запорожие и Мариупол. Специално в части на Харковска и Херсонска област, които са били освободени от първоначалната окупация, има отведени деца, на чийто родители е съобщено, че няма да им бъдат върнати. Това е незаконно.
- Предвид идентифицираните и от вас нарушения на Женевските конвенции, които споменахте по-рано, как приехте издадената заповед за арест на Владимир Путин и Мария Лвова-Белова от прокурора на Международния наказателен съд? Свързвали ли са се от съда с вашия екип?
- Не го очаквахме, въпреки някои информации в "Ню Йорк таймс". Според нас, обвиненията на Международния наказателен съд са сдържани и правилни. За момента те не са за престъпления срещу човечеството, въпреки че и това може да стане в бъдеще. Обвиненията са за двете военни престъпления, за които има доказателства - незаконна депортация и незаконно преместване. Към този момент ние не сме предоставяли доказателства на Международния наказателен съд.
- Вие самият имате огромен опит в разследването на военни престъпления, включително на мъчения и убийства на военнопленници в рамките на т.нар. "Война срещу терора", поведена от Америка и съюзниците й. Има ли руската програма за преместване и превъзпитание на украински деца аналог в съвременни конфликти или в исторически план?
- Най-близо е до нацистката политика за германизация по време на Втората световна война - тема на един от Нюрнбергските процеси след войната. На практика целите на тогавашната германизация и на сегашната русификация са почти идентични. Германците са прибирали (полски, еврейски, руски и други) деца и са се опитвали да ги направят германци. Целта на сегашните превъзпитателни лагери е украинските деца да говорят само на руски език и да придобият руско самосъзнание. Тези присъди в Нюрнберг са един от първите случаи, в които се употребява терминът "престъпление срещу човечеството", и то точно за преместване на деца.
