Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) разглежда своето първо дело във връзка с климата, по което хиляди швейцарски пенсионерки твърдят, че човешките им права са били нарушени заради недостатъчни действия на швейцарското правителство по отношение на климатичните промени, предаде Ройтерс.
Делото, заведено от организацията "Грийнпийс" от името на жените, ще се гледа утре в Голямата камара на съда в Страсбург. Това е кулминацията на шестгодишна правна битка, след като делото беше отхвърляно два пъти от швейцарски съдилища.
Швейцария настоява, че делото е неоснователно, и поставя под въпрос дали ищците могат да бъдат смятани за жертви.
Към процеса се присъединиха правителствата на още осем държави – Румъния, Латвия, Австрия, Словакия, Норвегия, Италия, Португалия и Ирландия, което свидетелства за неговата важност. Поне едно от тези правителства споделя настояването на Швейцария за отхвърляне на делото.
В документите, подадени от адвокатите на ищците, се твърди, че са извършени четири нарушения на Европейската конвенция за правата на човека, включително на правото на живот. Според тях заради своята възраст и пол жените попадат в една от категориите, посочени от междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени, които са най-силно застрашени от смъртност, свързана с температурите. Те също така се позовават на мнението на експертната група, че горещите вълни зачестяват заради климатичните промени.
В делото се използват появяващи се напоследък данни, че способността на по-възрастните жени да регулират своята телесна температура е по-малка в сравнение с други хора. Цитират се няколко доклада, включително на Световната здравна организация от 2014 г., че повечето европейски изследвания показват, че жените са по-застрашени от смърт заради горещини.
Според документите около 30 процента от свързаните с горещо време смъртни случаи в Швейцария могат да се отдадат на климатичните промени в последните години, предаде БТА.
Адвокатите твърдят, че целите на Швейцария, която се стреми да намали парниковите емисии наполовина до 2030 г. и да постигне нулево ниво до 2050 г., са "печално недостатъчни". Те искат ЕСПЧ да разпореди рядко постановявани "общи мерки", които в този случай означават конкретни цели за намаляване на емисиите за определен период от време.
