- Бекон, шунка, наденица, кренвирши, бира, соев сос от столетия се третират с натриев нитрит, който предизвиква токсичните съединения
- Българската агенция по храните: Ще трябват допълнителни изследвания, за да се извадят още данни
Причиняващи рак химични съединения, наречени нитрозамини, са открити в редица всекидневни храни и могат да представляват риск за здравето на потребителите. Това предупреди Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) във вторник, цитирана от АФП.
10-те нитрозамина, които не се добавят умишлено към храната, но могат да се образуват по време на нейното приготвяне и обработка, са канцерогенни и генотоксични, което означава, че могат да увредят ДНК, сочи ново проучване, проведено от агенцията на ЕС.
Химичните съединения могат да бъдат намерени в редица хранителни продукти, включително сушени месни, преработена риба и бира, както и млечни продукти, соев сос и ферментирали, мариновани и подправени храни.
Трудността с откриването на нитрозамини е свързана с това, че те се получават неизбежно при приготвянето на месни продукти, които се обработват с натриев нитрит. А такива са много видове бекон, шунка, наденица. Натриев нитрит се добавя, за да забави развитието на бактерии и да предпази червените меса от потъмняване. Под въздействието на топлинна обработка натриевият нитрит взаимодейства с амините и така се образуват нитрозамини. Само че това е класическа технология за обработка на месото, която се използва от столетия, обясняват експерти от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ).
“Нашата оценка стига до заключението, че за всички възрастови групи от населението на ЕС нивото на излагане на нитрозамини в храните предизвиква загриженост за здравето”, заяви Дитер Шренк, председател на експертната група на EFSA по замърсителите в хранителната верига.
“Въз основа на проучвания върху животни ние считаме, че
най-критичният ефект върху здравето е честотата на чернодробните тумори
при гризачите”, добави той. Според него “най-важната група храни”, допринасяща за излагането на нитрозамини, е месото.
Шренк допълва, че изследването е използвало “най-лошия сценарий”, като се предполага, че всички нитрозамини, открити в храната, имат потенциал да причинят рак като най-вредната форма на съединението – “въпреки че това е малко вероятно”.
Шренк препоръчва балансирано хранене с голямо разнообразие от храни, за да се намали консумацията на нитрозамини. Сега становището на EFSA ще бъде представено пред Европейската комисия, която ще обсъди с националните власти какви мерки за управление на риска са необходими.
От българската агенция по храните казаха, че досега наличието на нитрозамини в България не е проверявано целенасочено, защото те не са смятани за вредни. EFSA всъщност няма надзорни функции, тя е научен институт, който изследва храни и
може само да предлага проверки
или забрани за ползване на дадени вещества или съединения в хранителната промишленост.
Според БАБХ предстои дълъг път, докато тези научни изследвания доведат до целенасочен контрол на нитрозамините в храните. Вероятно ще се свикат представители на 27-те страни членки, за да се види дали някоя от тях има натрупан опит в изследването на нитрозамини. Вероятно ще се поискат допълнителни изследвания, за да се извадят достатъчно данни. Регламенти и други мерки може да се правят едва след това, а обикновено минават около 5 години дотогава.
Апелът е теоретичен, на база сценарии, не посочва продукти, нито резултати от научни опити
Само предупреждение, че консумацията на салами или кренвирши с нитрозамин е опасно за здравето, убедени са български учени
РУМЕН ЗЛАТАНСКИ
Предупреждението на експертите от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA), публикували във вторник своето изследване, е по-скоро теоретично, на база на разиграни от тях сценарии, успокоява доц. Кирил Михалев от катедра “Консервиране и хладилна технология” в Университета по хранителни технологии в Пловдив.
В доклада е посочено, че в топлинно преработени месни продукти могат да се образуват 10 от 31 нитрозамина, които да представлавят риска за здравето на хората. Не са посочени обаче конкретни за какви продукти става дума - дали са кренвирши, салами или други.
Българските специалисти правят уточнение, че в този момент научните данни не са достатъчни за категорична забрана на определени храни. Няма данни от проведени опити както с животни, така и клинични изследвания за хора, които да дадат основа за категорични мерки за определени категории храни.
Според доц. Михалев необходими са и допълнителни изследвания, които да изяснят механизма на влияние на нитрозамините в човешките тъкъни, както и връзката им със случаи на заболявания. Няма и достатъчно база данни за съдържанието им в храните.
Приемам това като предупреждение, че би могло консумацията на продукти с нитрозамини да представлява риск за нашето здраве и няма данни за забрана на определени видове храни.
Проф. Десислав Балев, катедра "Технология на месото и рибата" в Университета по хранителни технологии: Не се стресирайте - в България има строг контрол!
РУМЕН ЗЛАТАНСКИ
Нитрозаманите ги има в България. Още от началото на миналия век. За преработката на месото с нитрати и сол се постига червеният му цвят.
Ако останат малки количества нитрати, те могат да се свържат с амините и да образуват нитрозамини. Това става най-често при малотрайните колбаси.
В България обаче имаме строг регламент за ползването им. Процесите се следят много внимателно. Правени са опити да се намалят. В нашата катедра сме стигнали до намаляването им с 50%.
