„Файненшъл Таймс” пише, че „служител от ЕС е заявил, че във всички дискусии на срещата на върха на лидерите в Брюксел преди дни е имало „сянка на Китай”. Въпреки че Пекин не е бил включен в дневния ред на срещата. Гадали били дали Си Дзинпин може да доведе Путин и Зеленски на масата на преговорите. Факт е, че от Пекин вече дойде информация, че е предложено на Брюксел да се присъедини към „мирния план на Китай” за изход от конфликта в Украйна. И настана суматоха. Четирима от т.н. големи лидери на ЕС се готвят да пътуват през следващите седмици до Пекин за среща със Си Дзинпин. Ефектът от сделката между Иран и Саудитска Арабия и посещението на лидера на Поднебесната в Москва е поразяващ. Изводите по цял свят са,че Китай е утвърдил влиянието си в международните отношения и представя новото лице на китайската дипломация. Един вид търпеливо и последователно е навлязъл във висшата лига на международната дипломация. Но след като за 4 десетилетия постигна икономически ръст, който оспорва позиция № 1 на САЩ, пише радио Китай.
Светът е свидетел, че ЕС променя отношението си във Китай. Не че не споделя американската линия за вбиване на клин между обявилите „стратегическо сътрудничество без граници”, Русия и Китай, но притесненията от очертаващ се безкраен конфликт в Украйна и изявленията на Путин и Си Дзинпин след срещата им в Москва подтикват европейски лидери да изразяват подкрепа за мирния план на Пекин . На опашка за среща със Си Дзинпин са премиера на Испания Педро Санчес, президента на Франция Емануел Макрон, Жозеп Борел, ръководител на външната политика на ЕС, Урсула фон Дер Лайен, шеф на ЕК. Всъщност Урсула фон дер Лайен е предложила на Макрон съвместно посещение в Пекин. От своя страна той пък заявил, че ден по-рано се срещнал с канцлера Олаф Шолц и „споделяме обща визия по темата”. Макрон и Урсула ще пътуват заедно на 4 април до Пекин. Тя ще бъде в Китай за първи път като председател на ЕК. „Политико” написа, че „европейските лидери изведнъж започнаха да се мачкат един друг,за да стигнат до Китай”.
Санчес обяви,че следващата седмица ще посети Пекин, за да „обсъди рамката на Пекин за мир между Русия и Украйна”. Искал просто да се запознае „от първа ръка” с мирния план за преговори. Говори нещо за изпращане на послание до Киев, за да „създаде условия за преговори”.Но категорично подчертал пред журналисти в Брюксел, че „Китай е глобален фактор и трябва да се вслушаме в неговия глас”. Допълнението е „да видим дали можем заедно да сложим край на тази война и да възстановим териториалната цялост на Украйна”. Е, там е заровено кучето, но точно за това, Си Дзинпин не отрони ни дума в Москва. Но атлантическите лидери разкритикуваха китайския план от 12 точки за мир в Украйна. Обвиниха Китай,че „тайно подкрепя Русия”. А ето Санчес първи в Европа демонстрира промяна в отношението към позициите на Пекин. Не бива да се забравя, че Испания от юли става председател на Европейския съюз и тази позиция на Санчес има вероятност да му донесе дивиденти при заемане на тази водеща позиция в Европа.
Има обаче нюанс в промяната на отношението към Пекин. Макрон говори за „сътрудничество с Китай за натиск върху Русия”. Съществувала обща европейска визия за максимално ангажиране с Китай, но „конфликтът да се спре при зачитане териториалния суверенитет и международното право”. Както пишат в „Политико” – „Китай не е съвършен, но един ден може да е необходим” Това е теза с днешна дата на доста европейски лидери . В момент, когато говорителят на Ердоган, Калън, при завръщането си от посещение в САЩ заявява, че „във Вашингтон има силен провоенен климат, особено в контекста на руско-украинската война. Те искат война, искат войната да бъде удължена и за съжаление тя ще продължи”. Прав е Калън, че „войната се засилва и това е голяма загуба не само за Украйна, но и за региона и света”.
Периодът след срещата Путин/Си Дзинпин е време за анализи и гледане под лупа на всяка дума и жест на двамата геополитически лидери. Лидери, които не само оспорват установения след края на Студената война еднополюсен ред по света, но и демонстрираха своята алтернативна гледна точка за световното устройство. Паметни са думите на Си Дзинпин за „сега има промени, които не са се случвали 100 години и когато сме заедно, ние ще движим тези промени”. Няма как това да устройва САЩ. Не ги устройва и че бразилският президент Лула да Силва само ден след завръщането си от Вашингтон позволи 2 военни кораба на Иран да пристигнат на пристанището в Рио де Жанейро, а тези дни Лула ще бъде в Китай и ще предложи своята идея за „клуб на мира”. Целта е посредническа роля за прекратяване на конфликта в Украйна. Цветистият му израз „време е Китай да си изцапа ръцете” е само призив да се подкрепи идеята за създаване на група от посреднически държави, които „да седнат с Украйна и Русия, за да се опитат да намерят мир”. САЩ вече отхвърлиха Турция и Китай като „посреднически държави”, но знае ли човек какви нови ветрове ще задухат във Вашингтон. Блинкън напоследък ходи доста мрачен и не дава вид, че има причина за усмивки. Едва ли е удоволствие да се чете във „Файненшъл Таймс” интервю с бразилския външен министър, който казва, че „президентът т.е. Лула, много пъти е казвал, че е чувал много за война, но много малко за мир. Той се интересува от мирни преговори”.Спорно е дали посещението на Си Дзинпин в Москва или посредническата му роля за възстановяване дипломатическите отношения между Иран и Саудитска Арабия, което несъмнено доведе и до подновяване на дипломатическите отношения между Дамаск и Риад, са в основата на изводи, че „посещението в Москва направи света по-сигурен” . Но е факт, че и Борел малко плахо, но все пак ясно се присъедини към положителните изявление за Китай”. Независимо, че Блинкън определи срещата в Москва като „безотговорност от страна на Си”. Във Вашингтон използват израз „брак по сметка”, а Берлин говори за „Русия е бензиностанция с отстъпки за Китай”.Да, ама Борел също ще пътува до Пекин и според „Файненшъл Таймс” бил заявил, че „посещението на Си в Москва е направило света по-безопасен”.Намалена била възможността да се използва ядрено оръжие и това било китайско дело. Това всъщност е една от 12те точки на мирния план на Китай. Борел даже си е позволил, чудо невиждано, да се противопостави на САЩ с изявление, че „Пекин не е преминал никаква граница с предоставяне на оръжия за Русия”. Той бил предложил само „икономическа подкрепа”. Неративът, че Русия се превръща в младши партньор на Китай, че става „суровинен придадък на Пекин”, че ще играе „второстепенна роля” е широко популяризиран на Запад, главно в англосаксонския свят. Само дето не някой друг, а експремиер и ексвъншен министър на Франция, дьо Вилпен, казва, че „има разрив в международната общност , между Запада и останалия свят”. Това вече било конфликт между два свята, между две цивилизации, които си нямат доверие”А си нямат, защото вече англосаксонският свят излъга за Ирак с измислени оръжия за масово поразяване и започна там война, а сега търси подкрепа за Украйна. Тогава за каква изолация на Русия се твърди? Сигурно затова Борел вече говори, че „защо Китай да не купува на ниски цени руски петрол, което е печеливш и добър бизнес за тях” Така ще привлекат Пекин на своя страна и ще спасят стара Европа, която избра геополитиката пред икономическите изгоди и предизвика масовите протести във Франция и стачки в Германия? Принципно и балансирано отношение не е първа грижа за ЕС, но последиците са плачевни. Събраха Пекин с Москва, а сега ще ги делят. Промените обаче са други, различни. Путин и Си Дзинпин ги представиха ясно в Москва. Кой е младши, кой старши брат е дело на самите руснаци и китайци. Те си правят сметките и ако настъпят мотиката, това би трябвало да е тяхно дело. Другото е от лукавия, а той доста се постара да доведе света до това състояние на страх от Трета световна война. Въпросът е това дали ще помогне да се избегнат вътрешни войни и сриване на поредица управляващи. Отговорите предстоят.
