Второто издание на широко рекламираната "Среща на върха на демокрациите", инициирано от президента на САЩ Байдън, обещава да бъде поредния опит на Вашингтон за разделение на света, вбиване на клин между различни държави и групиране на човешките общества на няколко типа и класи. Разбира се, според САЩ тези, които ги слушат и изпълняват американските интереси и нареждания, са "демокрации", а всички други са "диктатури" или дори по-лошо. В голямата американска демокрация, в която почти половината граждани не са сигурни в честното провеждане на изборите, а почти 80 % не вярват на съдебната система, където също така бизнесите и корпорациите легално си купуват конгресмени, отново са решили да демонстрират кои са "демокрациите" и кои са "диктатурите", коментира "Радио Китай".
Тази среща на уж "демокрациите" изключва поне половината човечество, които явно според администрацията на американския президент са по някакъв начин непълноценни, и с които явно не трябва да има диалог от "добрите". Корените на подобна арогантност са в старата месианска идея на американската "изключителност". Това е идеята, че САЩ са специална държава, "блестящ град на Хълма", която е закриляна от Бог и е земен рай, който задължително трябва да послужи за пример на другите народи по света. Именно тази месианска и опасна идея, накара САЩ да превземат милиони квадратни километри територия на запад от първоначалната им територия, както и да подложат на геноцид, асимилация и затваряне в човешки резервати коренното население на Америка.
Една от първите прояви на американската изключителност е доктрината "Монро" от 19-и век, според която Съединените щати имат изключително право да се разпореждат със съдбата на Западното полукълбо и всяка намеса на друга държава там е едва ли не агресия срещу Вашингтон. Именно тази доктрина води до Американо-испанската война, в резултат на която САЩ поставят под фактически протекторати Куба и Филипините. Отново американското месианство доведе до отнемането от Мексико на огромни територии, сред които Тексас, Аризона, Невада, Ню Мексико и други, които сега са щати в САЩ.
Списъкът на държавите, върху които се изля американската изключителност под формата на бомби през 20 и 21-и век, също е впечатляващ. САЩ организираха разпадането на Югославия и бомбардировките с обеднен уран върху Белград. Отново те нахлуха в Ирак без санкция от ООН, което доведе до пряката или косвена смърт на поне 600,000 иракчани. Действията на САЩ доведоха и до гражданската война в Либия, която фактически още не е свършила, както и до тази в Сирия.
Истината е, че сегашната среща на "демокрациите", инициирана от Байдън, е лицемерие, защото САЩ, които са първенци в следенето на собствени и чужди граждани, политици и журналисти, и които са отговорни за десетки войни и интервенции, надали имат моралното право да определят коя държава е "демокрация". Още повече, че демокрацията е нещо многопластово и сложно и има различни видове от нея. Демократично е системата да е съобразена с местните условия, бит, култура и нужди, а не със стандартите или исканията на САЩ.
Най-вероятно с тази поредна "среща на демокрациите" администрацията на Джоузеф Байдън цели да прикрие, от една страна, тежките вътрешни проблеми на Съединените щати, а от друга страна, да възпре по някакъв начин упадъка на хегемонията си, като раздели човечеството на "добро" и "лошо". Опасна игра, която няма да бъде и успешна. САЩ искат да накарат редица по-малки страни, за да бъдат включени в уж елитарния клуб на "демокрациите", да застанат срещу държавите, които обявиха независим курс и се борят за многополюсен свят - Русия, Китай, Иран и други неудобни. Но повечето страни в света, дори някои от тези, които ще присъстват на тази среща, няма да развалят отношенията си с Китай, например, само защото САЩ са поискали така.
Фактът, че Вашингтон кани още няколко страни да бъдат съ-домакини на срещата - Коста Рика, Холандия, Замбия и Южна Корея, също така говори, че във Вашингтон осъзнават, че само името на Америка не е достатъчно да легитимира тази среща като "демократична", тъй като поне половината човечество пряко или косвено е страдало заради политиката на САЩ. Изброените страни от своя страна имат по-малко конфликти и проблеми със съседите си и света, с което САЩ явно се надяват да привлекат много други участници в срещата.
Сред критиците на срещата впрочем, не са само Китай или Русия, срещу които САЩ се опитват да мобилизират своите съюзници и неутралните държави. Така например, през 2021 година срещата беше остро разкритикувана от Унгария в лицето на външния й министър Петер Сиярто.
При всяко положение срещата надали ще бъде успешна, защото дипломация, която се гради на псевдо-ценности и универсалистки опити за мерене на света с един аршин, няма да се хареса никъде. Да, много страни ще отидат на тази среща, защото ги е страх да откажат на САЩ (все пак кой ще спори със страна, която харчи за армията си повече от следващите 8 държави с най-големи военни бюджети взети заедно, и която има история на войни по цял свят). Но нищо няма да произтече от нея, защото страните в Азия, Африка, Близкия изток, т.нар. "Голяма Евразия", Тихоокеанския регион и дори Америките, ще продължат да си сътрудничат, например, с Китай в рамките на "Един пояс, Един път". Защото взаимоизгодната търговия, развитието на инфраструктурата и борбата с безработицата, глада и други проблеми, са по-важни за повечето държави, отколкото съмнителната чест да бъдат потупани по рамото от Вашингтон и пратени да се конфронтират дипломатически (или дори военно) с някоя от големите сили, нарочени от САЩ за врагове.
